В настоящата статия е разгледано подготовката за формиране на представите за графичните белези и знаци на буквите от 6–7-годишните деца в условията на детската градина. Описани са възможностите за подобряване на качеството и организацията на учебно-възпитателния процес чрез използване на сензорния метод за изписване на буквите. Описани са както задачите необходими за изпълнение на самия експеримент, така и етапите през които ще премине педагогическото изследване. Проведено е педагогическо изследване, което цели да се създаде технология за формиране на представите за графичните белези и знаци на буквите при 6–7-годишните децата в условията на детската градина. Така съществуващия у нас Държавен образователен стандарт за предучилищно образование (ДОСПО), залага при обучението по български език на 6–7-годишните деца да се работи както по подготовката за усвояване на графичните знаци, така и за овладяване на основната граматична единица – звук.
Практическото овладяване на българският език от децата в предучилищна възраст е основа на общуване. Образованието представлява значима сфера на социалния живот, а детската градина е една от най-важните институции в съвременното общество. Качественото образование предполага непрекъснато надграждане на знания и умения, с оглед максимално развитие на потенциала на всяко дете и възможност за пълноценна социална реализация.
Много често специалната подготовка за училище се осъществява в педагогическите ситуации по образователно направление български език и литература. Чрез него се извежда на преден план комплексната реализация на речевото развитие на детето от предучилищна възраст. Една от основните функции на обучението по това направление е задоволяването на потребността на детето от речева активност, което предизвиква положителни емоции и се превръща в стимул за изграждане на умения за комуникиране и общуване: готовност за директно и адекватно на речевата ситуация изразяване ( Наредба № 5 от 03.06.2016 за предучилищно образование).
Овладяването на езика и развитието на речта при децата в предучилищна възраст са две страни във възпитанието и обучението, които взаимно се допълват върху основата на компенсацията.
Като се има предвид, че звуковият анализ на речта е почти невъзможен без елементарно практическо осъзнаване на основните езикови елементи: звук, сричка, дума, то съдържанието на фонематичното възприемане трябва да включва на първо място звуков (фонемен) анализ на думата и на второ – сричков анализ на думата. Звукът е основна смислова единица в думата, ето защо формирането на правилно звукопроизношение у децата е основно в развитието на речта до 5-годишна възраст. Характеризира със следните основни моменти: уточняване на движенията на органите на артикулационния апарат, използване на различни звукоподражания и правилно звукопроизношения на звуковете в думите и фразите. Не могат да се пренебрегнат и заниманията, които имат отношение към интонационната изразителност в речта на децата, което в тази възраст се конкретизира в изговарянето на думите чрез контролиране на дишането, в качествата на гласа и в слуховата активност (Ангелов, Вълчева 2021).
Детето ще има правилно произношение на звуковете, ще овладява думите, изреченията, ще използва и регулира гласа си за интонационното разнообразие, а обучението му по четене и писане ще бъде по-добро, когато започне да схваща шумовете и звуковете и същевременно когато може да ги възпроизвежда. Известни езикови затруднения се появяват, когато не улавя приликите и разликите между отделните звукове. Детето ще бъде улеснено в тази си дейност, ако се изостри неговата чувствителност към онези шумове, които са му познати; шумове, които се създават около него в стаята; шумове от познати предмети и т.н. Слуховото разграничаване се извършва първо на ниво шумове, след което се преминава на ниво звук. Детето, доведено до състоянието добре да различава шумовете и звуковете, с лекота ще може да долови връзката, която съществува между говорните знаци (звуковете) и графичните знаци (буквите), връзката между думите в изречението (Ангелов, Вълчева 2021)
Запознаването с фонемния състава на думата и овладяването на фонемния анализ са пряко свързани със същността на аналитико-синтетичния метод за ограмотяване в училище. Преди всичко той е звуков метод, защото в основата му лежи изучаването на звуковете на живата човешка реч.
Централно място в построената от Ушински методическа система за обучението по грамотност е звуковият анализ и синтез, разчитащ преди всичко на наблюдението и активната работа на децата над звуковата страна на думата. Още преди да са пристъпили към четене по азбуката ( т.е. преди запознаването с буквите), се извършва звуков анализ на думите, при които децата се запознават с гласните звукове и със съгласните звукове. При такова наблюдение на над звуковете на всяка дума децата имат възможност да сравняват звуковете в различните думи и да забележат, че тези звукове не са чак толкова многобройни, а постоянно се повтарят , само че в различни съчетания и варианти (Редозубов 1961), (Ангелов, Вълчева 2021).
Работата върху развитието на фонематичното възприятие в детската градина има за цел да подготви децата да извършват аналитико-синтетична дейност върху езиковия материал. Децата трябва да усвоят умението в рамките на устната реч да извършват звуков анализ на речта, като разпознават звука като основна смислова единица на думата.
В последно време е необходимо да се използват и различни иновативни методи на преподаване в обучението по писане при 6–7-годишните деца в условията на детската градина.
Когато говорим за формиране на езикови компетенции, е логично да проследим цялостния процес по изграждането им. Всъщност, езиковият материал за овладяване на писмената реч е разделен най-общо на три основни области, които са изпълнени с многобройни допълнителни ресурси за задълбочено изучаване. Това са: материали за правилно изписване на буквите, материали за писане на думи и материали за граматическа конструкция на изречение. Безспорно писането е важна част от нашето ежедневие. То е способност, трудна за научаване и овладяване. Ето защо е много важно да помогнем на детето си още в ранна възраст да развива своите умения за писане, както чрез индиректна подготовка от интересни дейности, така и чрез подходящи езикови материали. От изключително голямо значение е още с първите графични упражнения у децата да се създаде нагласа за непрекъснатост на движенията, което е основа за усвояването на свързаното ръкописно писане на думи. С оглед на това учителят трябва да следи да не се повдига ръката при рисуването на съответната линия (Танкова 2016).
Много подходящ в случая е умението за писане в пясък/ брашно по метода Монтесори. Както знаем, всяка буква има звуково изражение. Ние учим детето на звука преди името на буквата, за да може лесно и бързо да схване концепцията за четене. Защото, дори да знаеш името на буквата, няма как да я прочетеш, ако не знаеш нейния звуков израз. Подходът е да преподаваме по сензорен начин. Пясъчната табла е чудесно средство за релаксация и развиване на уменията предшестващи писането.
С помощта на пясъчните букви по метода Монтесори детето научава как се изписват и произнасят отделните фонеми, подобрява се и мускулната памет на ръката още преди да е започнало да пише. Много подходяща за развиване на концентрацията, креативността, координацията око-ръка и основните умения за определяне на посоките ляво/дясно.
Техниката на ограмотяване се заключава в овладяване на графични и технически умения и навици, свързани с реализирането на начертателната страна на писането. От педагогическата ми практика в детската градина открих следния проблем: големи затруднения при формиране на представите на графичните белези и знаци на буквите. Отчитайки необходимостта от целенасочена, многопланова и разнообразна дейност за овладяване на представите на децата за буквите, реших да проведа педагогически експериментални изследвания във връзка с усвояване на графичния компонент на писане, т.е. овладяване на графични умения.
Обект на настоящото педагогическо изследване е процесът на формиране на представите за графичните белези и знаци на буквите
Предмет на изследването са придобитите знания и умения за изписване на фонемите и техните графични белези в условията на детската градина.
Цел на изследването е да се разработи и апробира експериментално дидактична технология за формиране на представите за графичните белези и знаци на буквите при 6–7-годишните деца.
За постигане на тази цел си поставих следните задачи:
- Да се проучат и анализират специализирани източници по изследвания проблем;
- Да се проследят и установят знанията и уменията на усвоеност, на представите за звуковете и графичните им белези и знаци на 6–7-годишните деца на контролния и на констатиращия етап от експеримента чрез дидактичен тест за проследяване постиженията на децата;
- Да се разработи и апробира на обучаващия етап от експеримента дидактична технология за формиране на буквените (фонемните) представи при 6–7-годишните деца чрез играта като форма нас взаимодействие и метод. Дидактичната технология се прилага на обучаващия етап от експеримента;
- Да се провери ефективността на новата технология;
- Да се осъществи педагогическия експеримент;
- Да се обработят статистически получените резултати;
- Да се анализират резултатите количествено и качествено, за да се определи ефективността на новата технология;
- Да се направят изводи и обобщения, като се открият възможностите за мултиплициране;
- Да се докаже хипотезата на експерименталното изследване.
Хипотеза:
Допуска се, че ако се разработи и апробира подходяща дидактическа технология за формиране на представите на 6–7-годишните деца в света на буквите и се стимулира мисленето у детето, съобразено с възрастовата характеристика и специфика на познавателното му развитие, както и с изискванията на нормативните актове и документи (в случая имаме предвид ДОС, програмните системи, познавателните книжки), то може да се очаква по-високи резултати в обучението.
Ако създадем и приложим в практиката нова технология за формиране на представите за графичните белези и знаци на буквите при 6–7-годишните деца, то може да се очакват по-високи резултати в обучението.
Методи:
- Педагогическо наблюдение;
- Анализ на проекта – етапи в изпълнението и резултати;
- Тестиране;
- Анкетиране;
- Статистически методи –Т-критерият на Стюдънт.
Методите, използвани за събиране на емпиричен материал, за нуждите на експеримента,са свързани с подготовката на самата задача, с подготовката на тест по критерии и показатели, с проверка на допълнителни самостоятелни работни картони.
Работата преминава през три етапа:
Първи етап: Констатиращ – установяване на нивото на знания и умения на децата преди задаване на самия проект;
Втори етап: Формиращ – прилагане на технологията;
Трети етап: Контролен- работа върху тест.
Обхват на изследването са 20 деца от ДГ 2 „Звънче“, град Петрич. Изследването беше проведено в периода ноември–май 2024 г.
- Наредба № 5 от 03.06.2016 за предучилищно образование.
Ангелов, Б., П. Вълчева 2021. Теория и методика на обучението по български език и литература в предучилищна възраст. Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, София 2021.
Редозубов, С. П. 1961. Методика обучения чтению в начальной школе. Москва, Просвещение, 1961. ( Презавторово – Ангелов, Вълчева : Теорич и методика на обучението по български език в предучилищна възраст, 2021) .
Танкова, Р. 2016. Методика на обучението по български език и литература в началното училище. Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски“.
- Атанаска Бухлева, учител, ДГ 2 „Звънче“, гр. Петрич
nasia83@abv.bg