Какво е един народ без празници, традиции и обичаи?
Исторически погледнато, празниците на всеки народ съпътстват неговия живот и са плод на творческия му гений. Те представляват културно-историческото и общественото му развитие. Посредством тях се предават на бъдещите поколения възприетите и усвоени явления от миналото.
Празниците и обичаите са варианти за организация на педагогическото взаимодействие чрез съвременните характеристики и функционални параметри за стимулиране на познавателната култура и оценъчното отношение в предучилищна възраст.
Празниците протичат с много емоции, детето е активен слушател, възприемащ народната мъдрост и същевременно пряк участник, който пее, танцува, отгатва, рисува.
Така се повишава интересът към народното творчество, към родния език и култура, подобрява се начинът на изказване и пеене, танцуване, рисуване. Децата с желание претворяват и възпроизвеждат в своите рисунки моменти от празниците, включват ги в игрите си и в други режимни моменти.
Народните празници са неповторимо богатство, в което са съхранени мъдростта и изкуството, предавани от поколения на поколения, като най-чист извор на красота.
Със своята неподправеност народните празници са близки и достъпни до детския начин за възприемане на света и пример за много добродетели. Любовта към народното творчество се заражда още от детството. Ако в тази възраст детето не се запознае с него, не усети силата и красотата на родното, в последствие ще бъде късно (Йорданова 1982: 36).
С празника децата се приобщават към общочовешките ценности и добродетели. Проявяват емоционално-оценъчно отношение и така изграждат представите си за света.
Децата от предучилищна възраст трябва да докоснат и разберат тези послания, като опознават българските традиции и обичаи, които винаги са играли важна, решаваща роля за възпитанието на поколенията. Но за да достигнем до възпитателната стойност на обредите и обичаите, трябва да се открие всичко здраво, красиво и непреходно, което да остане в нашия бит, в бита на българската нация.
Използването на традициите и обичаите като възпитателен елемент задължава предварителното изследване на тяхната истинност, за това какви качества и ценности внушават. Трябва да се погледне на тях като на душевна храна и да се прецени коя част от нея е полезна и в какъв вид да се поднася на децата, за да доведе до наистина нужните за човешкото им израстване резултати.
Традициите, обредите и ритуалите не са създадени да обслужват специално възпитателните потребности на човека и обществото. Празнично-обредният и ритуалния живот задоволяват цял комплекс от потребности – физиологически, психически, интелектуални и други в системата, от които има и такива с възпитателно значение, които обаче не го изпълват изцяло и без остатък. Особеното, специалното при възпитателния процес в празниците, обредите, ритуалите е това, че хората се включват без предварително да знаят заложената възпитателна мисия.
Същност и специфика на фолклора в детската градина
Народното творчество е близко и достъпно за децата. По-голяма част от
фолклорните произведения са подходящи като възпитателно четиво. Там могат да се
открият идеи за съдържанието и насоките на възпитанието и образованието.Това е напълно обяснимо защото формирането и бъдещето на младите поколения винаги са занимавали народа и неговите творци са давали израз на своите идеи в сътворените песни, пословици, поговорки, приказки.
Детският фолклор включва разнообразни по тематика и жанр народни произведения,
които са създадени специално за децата. От гледна точка на присъствието му в живота
на подрастващите векове наред е бил и е безспорен естетически феномен. Детският
фолклор е първото художествено поле за изява на децата и същевременно – първия им
допир с най–значимото от съкровищницата на народната ни традиция.
Празниците имат голямо възпитателно значение. Със своята форма и съдържание те съдействат за цялостното формиране на детската личност. Украсата, костюмите, музиката, танците възпитават естетически чувства. Подготовката на празника създава ярки колективни преживявания, атмосфера на радост, симпатия и дружелюбност.
По достъпни начини се постига осмисляне на някои събития; децата се приобщават към традициите на народа. „Интересът към празниците става предпоставка те да овладеят норми на лично и обществено поведение, стават внимателни и отзивчиви помежду си, проявяват учтивост към гостите“.
Фактът, че празниците, обредите и ритуалите използват системно и масово широко известни, лесно разбираеми и достъпни за практикуване символични слова, действия и предмети им позволява да формират, утвърждават, развиват у хората подчертано активна позиция към цялостната им реализация в техния живот. Празнично-обредната система на народа, както в никоя друга система на духовния живот е преодоляна във възможно най–голяма степен “бариерата “ между производство и потребление на блага. В тях всеки е едновременно творец и консуматор, актьор и зрител, възпитател и възпитаник.
Още в най-ранна възраст на децата трябва да се полагат основите за стремежа на човека към съвършенство, като смисъл на човешкия живот и оформянето на човека като достоен гражданин на обществото.
Основите на ценностната система на децата се полагат в детската градина чрез възпитателния процес. Ефективността на възпитателния процес се повишава по различен начин – чрез проектиране на система от възпитателни задачи, усъвършенстване на съдържанието на възпитателния процес, целесъобразен подбор на форми и методи на възпитание.
За постигането на пълноценност на личността е важно да помагаме и да подтикваме децата да развиват в себе си чувства като честност, уважение, доброта, прилежност и т.н. Естествено първите еталони и примери децата получават от своето семейство и от най–близките, но не бива да се пренебрегва и ролята на педагога. Основните чувства, на които трябва да се наблегне и да обърне внимание са честност ,уважение, прилежност , дисциплинираност , грижливост, другарство , трудолюбие ,смелост, любознателност ,доверие, доброта , любов към прекрасното. Радостта, която дарява празникът на децата мотивира усилията им за усвояване на съответни умения и навици и активно стимулира творческите им изяви.
Българският фолклор е неизчерпаема съкровищница от мъдрост, поуки и добродетели. Той създава усещане за национална принадлежност, за сигурност и стабилност чрез традициите и обичаите. Достъпен е за възприемане и стимулира познавателната активност на децата. Затова той е безценен източник на възпитание на личностни качества в предучилищната възраст. Предучилищната възраст благоприятства изграждането на първите чувства на детето към традиции, фолклор и обичаи.
Празниците допринасят много за привличането на децата в детската градина, за техния емоционален комфорт, формират интерес към народното творчество, правят ги съпричастни към българската традиция, вдъхновяват ги към творческа изява. Трайният интерес на децата към празниците е предпоставка за формиране на организирано поведение у тях. Чрез общуването по време на празниците и обичаите се предава жизнен опит, трудовите и битовите навици на поколенията, усвояват се социални отношения. Това от своя страна по нов начин съдейства за развиване на творческите и познавателните сили на личността, на нейните духовни потребности и физически възможности.
Празникът е необходим на децата като вид творчество, като една от формите на тяхното духовно самоизразяване. Образователната роля на празника е в неговата „мъдрост“, „за да забавлява и преподава“. Празникът е своеобразна форма на духовно самоизразяване и духовно обогатяване на детето. Той е предназначен да служи на знанията на младите граждани на високи морални принципи и да им внушава фините естетически вкусове на света и да развива техния светоглед, укрепва в тях високи морални принципи.