В социологичен план групите в детската градина, функциониращи като възпитателно-образователна среда за осъществяване на целенасочена педагогическа работа с деца от предучилищна възраст са институционализирани. По своята същност те представляват малобройна по състав общност от деца на различна календарна възраст, свързани със система от отношения, протичащи в съвместния им живот, и регулирани от общи ценности и норми. Тези норми се определят не само в институционален, но и в социо-културен план, защото в тях наред с ценностите на господстващата в обществото култура се вплитат и особености на детската субкултура. Във връзка с тези особености, открояващи нееднородността на детските групи и наличието в тях на различни отношения, начини и норми за тяхното осъществяване се разкрива и действителният живот на децата със своята многопластовост и многозначност.
Съвременната демографска ситуация се характеризира с продължаващата през последните десет години тенденция за намаляване броя на населението. Продължава неблагоприятната тенденция на абсолютно и относително намаляване на детското население. Това се отрази чувствително на пълняемостта на групите в детските градини. Изхождайки от актуалността на проблема си поставих за цел да изведа предимствата и недостатъците на работа в трета възрастова група като форма на организация в детската градина. Осъзнах, че трябва да се решат няколко задачи:
- Да се проучат авторски постановки за работа в трета възрастова група.
- Отчитайки основните характеристики на детското развитие през предучилищна възраст, да се обобщят положителните и отрицателни страни на работата , за да могат да се използват в учебно-възпитателната работа в детската градина.
Детето като член на съвременното общество наследява и приема ценностите, нормите, културата, езика и усвоява необходимите навици за осъществяването на правата и отговорностите в разнообразни социални взаимодействия. Още в детската градина е необходимо да се формират знания, умения и навици за толерантно и хуманно отношение между децата, независимо от техните различия – пол, възраст, етнос, език, интереси и потребности.
Спецификата на работа в трета възрастова група се определя от това, че в тях се възпитават и обучават деца. Те владеят в различна степен самообслужването, игровите умения, речта, начините на общуване.
Елка Петрова (Петрова, Даскалова 1995: 36) характеризира възрастовото развитие в предучилищна възраст, като набелязва няколко етапа: „Ранната предучилищна възраст е период на ускорено психическо развитие. Децата овладяват ходенето и речта като основни средства за познание на предметната и обществената среда”. Развива се мисленето, речта и действието. Типични форми на мислене са практическата и нагледно – действената, представени чрез ситуативната реч. Речта е съставена от прости изречения. Децата са способни да беседват, но невинаги отговарят на чуждото изказване. В тази възраст децата усвояват сензорни еталони и моделни средства, като предмети, играчки и др., за нуждите на практическата дейност. Нагледното моделиране е първата форма на преобразуваща дейност. При определени условия е възможен преход от процесуалната към резултативната страна на дейността (В. И. Логинова). Овладяват се игровите действия. Децата приемат примера на възрастните и им подражават във всичко. Развива се въображението. В играта, съобразно ролевата позиция, се извършва трансфер на знания. Децата проявяват чувствителност към оценките за извършеното. Този сензитивен период се отличава с високи потенциални възможности за развитие и голяма уязвимост спрямо негативните влияния.
Развитието на 5–6-годишните деца се отбелязва приемствено развитие във всички сфери на личността. Те използват всички устни форми на диалогична и монологична реч. Децата са в състояние да търсят решение на поставена задача, да обосновават това свое решение, да разсъждават. Опирайки се на опита си те затвърдяват и разширяват представите си. Поставени в активна познавателна позиция те използват и развиват овладените знания, особено когато са заинтересовани от това, което правят. Развитието на мотивите върви към все по – голямо осмисляне на познавателните задачи, а оттук произтича и адекватността на действията и средствата за изпълнение спрямо целта и очакваните резултати. Организираният учебен процес формира системност на знанията, целенасоченост и вариативност при решаване на задачи в познавателна проблемна ситуация. Все още нагледно – образният характер на мисленето и практическата дейност са доминиращи, но нараства теоретичният дял на обучението. Обогатяването на цялостния опит на децата води до по – голяма активност и самостоятелност. Необходимо е да се създаде положителна психологическа нагласа към ученето като вид дейност.
В трета подготвителна група, състояща се от 23 деца, от тях 1 дете на 4 години, 15 деца на 5 години и 7 деца на 6 години, бе проведена анкета с родителите за отношението им към детската градина като институция, за настроението, с което децата посещават детската градина и мнението им за факта, че детето им ще посещава трета възрастова група, в която има и по-малко дете. 88% заявиха, че не се безпокоят за детето си. 12% – безразлично им е в каква група попада детето им.
Работата в такъв вид групи има своите положителни и отрицателни страни.
В трета възрастова група по-бързо и по-лесно се осъществява адаптацията на децата към условията в детската градина, а от там и тяхната социализация. В такава група децата имат възможност да влизат не само в междуличностни и междуполови отношения, но и в междувъзрастови. Такава група имитира структурата на семейството и обществото като цяло. Условията наподобяват семейната среда, където големите се грижат за по-малките, а малките се учат да уважават по-големите от тях деца. Това е особено полезно за деца от семейства с едно дете. Това им позволява да трупат социален опит.
Големите деца могат да се включат за показ, помощ, оценка и контрол на по-малките, да ги включват в игрите и заниманията си. Децата усвояват по-бързо и непринудено информация, опит, знания, умения и навици (и положителни, и отрицателни) от по-големите деца, изграждат си социални умения за общуване не само със свои връстници, но и с по-големи и по-малки от тях. Общуването се улеснява от опита на по-големите деца. Посещавалите детска градина, приобщават в игрите по-малкото дете и новопостъпилите, предават му игровия си опит, учат го да играе и го включват в различни игрови ситуации. Съвместната дейност влияе върху психическото им развитие. В директното общуване на децата едно с друго се стимулира, организира и регулира протичането на познавателните процеси.
В даден момент от престоя си в детската градина всяко от децата има възможност да се почувства лидер, било то на връстниците си или на по-малките по възраст деца, а това се отразява на самочувствието им. Децата воюват да намерят своето място в детския колектив, изработват си език за общуване с различни по възраст деца, стремят се да подражават на по-големите и усвояват различни ролеви позиции: на по-голям за по-малките и на по-малък за по-големите от тях деца. Участието в съвместни дейности обединява децата от различни възрасти, стимулира тяхната самостоятелност и желанието им за изява.
Всичко казано до тук изброява само част от предимствата на трета възрастова група, като форма на организация на рабатата в предучилищните детски заведения.
Педагогическото взаимодействие между учителя, по-големите деца и по-малкото дете е по-сложно поради голямото разнообразие на възрастовите и индивидуални особености на децата. Развитието на говора, мисленето, паметта, въображението, волята, вниманието е на различно ниво не само при различните възрасти, но и при различните деца. Физическото им развитие – координация, издръжливост, обща и фина моторика, не е еднакво.
Проблемите на работа в такъв вид групи се явява в процеса на усвояване на достъпни за всяка възраст знания, т.е. в процеса на обучение.
Поради различният възрастов състав, в процеса на обучение се прилагат принципите на индивидуализация и диференциация. Те изискат целенасочено, организирано и съзнателно педагогическо взаимодействие, имайки предвид възрастовите и индивидуални особености на всяко дете.
Диференцирайки задачите като задължителни (програмни) и допълнителни, можем да създадем реални условия за успешно изпълнение на тематичните задачи от всяко дете от групата, усвоявайки или затвърдявайки определен обем от програмното съдържание, като всяко дете работи с желание, влага усилия и емоции в работата си според индивидуалните си възможности.
Свободното общуване между децата в група с по-малко дете или деца може да доведе до изкривяване на взаимоотношенията между децата в посока на „тирания и господство” на по-големите към по-малките. Възможно е сформирането на група от по-активни деца, които да подчинят по-слабо активните или по-малките. Така едните могат да развият чувство на превъзходство, завишена самооценка, стремеж към лидерство и дори жестокост. Другата група (по-слабите, по-тихите и затворени деца) могат да развият чувство на малоценност, конформизъм, затвореност, недоверие в хората. Този тип взаимоотношения трябва навреме да бъдат коригирани от педагога.
Педагогическите взаимодействия трябва да бъдат насочени към създаване чувство за сигурност у всяко дете и предоставяне на възможност да даде израз на желанията и предпочитанията си във всеки един момент от подготовката и разгръщането на дейностите – игра, учене, труд. На тази основа се установяват отношения на равенство на всички членове на групата, независимо от възрастта.
Ето защо, организирайки работата е нужно да се открият подходящи форми и методи, чрез които да се работи за социалното приобщаване на всяко дете, за установяване на взаимодействия, провокирани от целите и задачите на съвместния живот и дейност, за разгръщане на богатата гама междуличностни взаимоотношения. Нужно е превръщането на детската група в благоприятна формираща среда.
- Национална стратегия за детето 2008–2018 г.
Буюклиев, П., Й. Балтаджиева, Е. Георгиева и др. Смесената група в детската градина – проблеми, предизвикателства, перспективи, „Димант”.
Петрова, Е., Ф. Даскалова и др. 1995. Предучилищна педагогика, Велико Търново.
Вътева, П. 2005. Смесените групи – модел на интегрирано обучение на деца от различни възрасти в детската градина, Дом, дете, детска градина, кн. 6.
Мичева, Р. 2010. Специфика на педагогическия процес в смесена възрастова група. В: Предучилищно възпитание, кн. 6. - Ася Тончева, ДГ „Радост”, гр. Свиленград, обл. Хасково
aseto89@abv.bg