Целта на настоящото експериментално изследване е проучване и анализиране развитието на знанията и уменията за слушане и четене с разбиране на ученици от четвърти клас, използвайки съвременни дигиртални средства. Фокусът е поставен върху отражението на редица мултимедийни продукти върху рецептивната грамотност на учениците и интереса от учене.
Образованието през годините донесе голяма промяна и заедно с това донесе нови изисквания в образователната система. Учителите непрекъснато се опитват да прилагат най-добрите учебни стратегии, практически и технически инструменти за работа с различни групи, особено с ученици със специфични обучителни затруднения (Бижков 1999).
Използването на технологии в класа допринася за критичното мислене, комуникацията, сътрудничеството, креативността и освен това засилва независимото учене за всеки ученик.
Четенето е сложен психо-физиологичен процес, при който зрителните и слуховите анализатори си взаимодействат с центровете, отговарящи за говора и движението. Усвояването на четенето изисква координирано функциониране на всички мозъчни структури. От първостепенно значение за овладяване процеса на четене е оперативното зрително поле – колко букви човек възприема наведнъж (Сноу, Бърнс, Грифин 1998). Необходимо е четящият да притежава умението да контролира движението на очите, да възприема информацията, постъпваща по визуален път; да схване смисъла на тази информация; да отдели важното от ненужното в съответствие с целите на четенето.
Слушането представлява психофизиологичен процес, който е латентен и започва трудно, не можем да разберем как точно протича,не можем да видим резултата. Съзнанието филтрира информацията с цел да отдели значимата такава. Информацията, която читателят определя като значима, се съхранява в кратковременната памет и слущателят очаква да чуе това, което следва. В процеса участват и интерпретативните умения на читателя. Онова, което говорещият казва има не само повърхностно значение. Посланието съдържа и значение, което подлежи на модулиране от някои екстралингвистични фактори (кой и къде казва нещо, на кого, при какви обстоятелства (Гимсън 1975).
В този контекст използването на технологии предоставя на учителите инструменти, които насърчават сътрудничеството между учителите и ученици, позволяват на учителите да управляват уроците по план. Освен това ни дава възможност да помогнем на учениците да развиват езикови умения чрез слушане, говорене, четене и писане в процеса на изпозлване на визуални инструменти.
Експерименталното изследване се състоя през м. септември 2023/ м. юни 2024 учебна година в ОУ „Никола Йонков Вапцаров“, гр. Нови пазар, като проследяваме изследваните показатели за период от една учебна година (2023/24).
В него са обхванати 19 ученика от четвърти клас. Бяха измерени емпиричните данни на изследвания контингент по установените за изследването критерии и покацатели в началото на експерименталното изследване през м. септември 2023 г. След което бе приложена методиката за развитие на знанията и уменията за четене и слушане с разбиране на учениците чрез съвременни технологични средства в часовете по английски език. Експерименталната методика бе прилагана редовно и системно. В края на изследването бяха снети емпирични данни за второ измерване, проведено през м. юни 2024 г., като контингентът на изследване остана непроменен и в двата етапа на изследването.
Хипотеза: Ако се създаде и апробира експериментална методика от авторски комплекс за развитие на знанията и уменията за четене и слушане с разбиране на учениците в четвърти клас по английски език чрез съвременни технологични, дигитални средства, може да се подобри качеството на образованието и наред с това да направи ученето по-забавно и ефективно. С използването на дигиталните технологии в приобщаващото образование учениците ще имат незабавен достъп до свежа информация, която ще може да мотивират чрез своя учебен опит.
Предмет на изследването е развитието на знанията и уменията за четене и слушане с разбиране на учениците в четвърти клас по английски език чрез съвременни технологични дигитални средства.
Обектът е процеса на експерименталното изследване за развитие на знанията и уменията за четене и слушане с разбиране, както и проверка, оценка на количествените показатели на постиженията в начален етап за период от една учебна година (2023/2024).
Обхват на изследването са групата от 19 ученици от четвърти клас на Основно училище „Никола Йонков Вапцаров“, гр. Нови пазар, като проследяваме изследваните показатели за период от една учебна година (2023/2024). Обучението по английски език в четвърти клас е организирано в 3 учебни часа общообразователна подготовка седмично.
Изследователският контингент са ученици от четвърти клас на Основно училище
„Никола Йонков Вапцаров“,гр. Нови пазар. Изследователският експеримент се състоя през м. септември 2023/ м. юни 2024 учебна година.
Доколкото учебната програма по английски език за четвърти клас предвижда кумулативно изучаване и развитие на четирите езикови умения (четене, слушане, писане, говорене), то следва да подчертая, че разработените тестове съдържат само два от компонентите с оглед диагностичната цел и съответно тяхната продължителност е намалена на 30 минути.
Проведени са два теста (съответно за слушане и за четене), които съдържат текстове с актуална съвременна тематика и задачи към тях. Редът на задачите е подчинен на принципите за възходяща градация по степен на трудност.
Броят на задачите е в съответствие с времето за изпълнение, възрастовите особености на учениците, вида на задачите, обема на текстовете, особеностите на слушането и четенето като рецептивни речеви умения.
Целта на използваните дидактични тестове е да проверя знанията и уменията на учениците, както и да провокирам въображението и творческата им активност.
Учебното съдържание в електронните учебници по английски език в четвърти клас е организирано в съотвествие със седмичния и годишен хорариум по предмета, а именно – 3 учебни часа общообразователна подготовка седмично за съответната урочна единица. Предвиденият в учебната програма спираловиден принцип на преподаване на чужд език чрез постепенно преговаряне и надграждане на знания и умения във връзка с четирите езикови компетентности е водещ в екпериментатлната методика.
Предвидени са дейности от сходен характер, включващи редица дигитални и мултимедийни ресурси, които са използвани систематично при въвеждането на всяка урочна единица (нови знания, упражнение, обобщение).
Възлага се домашна работа от различни задачи според нивото на учениците – същите упражнения, решавани в час, за да затвърдят наученото, по-прости упражнения, с които да си припомнят базовите лексикални единици и словосъчетания или по-сложни упражнения, за да опитат самостоятелно да надградят, като дигиталните средства (училищни или лични) са задължителен елемент от самоподготовката.
Учителят групира учениците така, че тези, които са се справили със задачата, да помогнат на затруднилите се.
Учителят накрая обобщава основните пропуски и обсъжда с децата най-проблемните задачи.
По отношение на четирите речеви умения и във връзка с педагогическия експеримент е поставен акцент върху компоненти слушане и четене с разбиране.
В началото на учебната година се цели да се установи нивото на развитие на знанията и иуменията за слушане и четене с разбиране. За целта бе проведен първи входен тест по определени критерии и показатели в началото на учебната година и втори изходен тест със сходна структура и очаквани резултати в края на учебната година. Получените резултати са анализирани групово като по време на двете тестирания е проведено педагогическо наблюдение по време на решаване на тест (Бижков 1988). Характерът на съдържанието на наблюдението цели да установи реакциите на учениците по време на решаването на задачите, както съответните положителни и отрицателни прояви на всеки един от тях.
За всеки един от учениците е попълнен „Протокол за наблюдение на ученика по време на решаване на тестове“, който изчерпателно описва поведението на съответния ученик и е разделен на няколко групи:
- Поведение на ученика по време на решаване на задачата;
- Емоционална реакция и социалбилитет;
- Поведение при решаване на проблеми;
- Независимост от помощта на екзаминатора;
- Темпо на работа.
Образец от протокола е приложен към текущата разработка, а получените данни и резултати са обобщени и представени в следните таблици и графики:
От представените резултати става ясно, че преобладаващите отрицателни прояви по време на решаване на първи входен тест значително намаляват по време на работа с втори изходен тест. По отношение на първата група от критерии „Поведение и отношение към задачата“ при решаране на втория тест, който бе проведен в края на учебната година се наблюдава повишение на положителните прояви спрямо резултатите от първия тест. Учениците демонстрират заинтересованост и адекватност към проведения контрол спрямо началото на експеримента. В групата на „Емоционална реакция и социабилитет“ се отличава демонстрираната прекалена самоувереност на учениците, което е довело в малка степен до подценяване на част от задачите. Това поведение кореспондира и на постигнатите резултати от първи входен тест и демонстрираната липса на заинтересованост от постигнатите резултати. При решаването на втори изходен тест нивото на самоувереност вече не води до грешки, а напротив – отразява се положително на темпото на работа.
В групата от критерии „Поведение при решаване на проблеми“ отново се наблюдава покачване на положителните прояви за сметка на отрицателните в края на експерименталната практика. Връзката в поведението на учениците и постигнатите резултати е значителна и тъй като за много от тях е характерен бърз от отказ при затруднение и бързане за приключване на задачата, то при тестирането в края на експеримента нивото на мотивираност значително се е покачило. Именно поради гореизложените критерии и използваната експериментална методика по отношение на „Независимост от помощта на екзаминатора“ може да се отчете, че голяма част от учениците се нуждаеха от постоянно насърчаване с оглед на лесното разсейване и склонността за бърз отказ от задачата при входния тест за сметка на изходното ниво, където е демонстрирана значителна степен на висока самостоятелност и увереност във възможностите. Това се отрази и при хода на часове те и демонстрираното „Темпо на работа“, като в повечето случаи разсеяността, съчетана с нуждата от помощ от екзаминатора водеха до бавно темпо на работа и изоставане в попълването на отговорите по време на входното тестиране, а демонстрираната независимост и увереност в знанията и уменията при втори изходен тест доведоха до ритмичност, екпедитивност и убедителни резултати в предвидената времева рамка за решаване на задачите.
В заключение следва да добавим, че наличието на сериозни отклонения в съотношението на положителни/отрицателни прояви по време на двата теста се дължи на успеха на проведения педагогически експеримент, доколкото характера на проведеното тестиране като приложен формат и в двата случая е сходен.
Показателите, върху които сме се спрели при двата теста, определят нивото на знания и умения при слушане и четене с разбиране в условията на училищна среда.
В основата на критериите и показателите за оценка на уменията на учениците за слушане и четене на английски език са заложени изискванията на учебните програми и ДОИ за учебно съдържание по чужди езици, утвърдени от МОН във връзка с Европейската езикова рамка.
Оценката на теста за всеки ученик се получава, като се съберат точките от всички задачи и полученият сбор се раздели на броя на показателите и към полученото частно се прибави коефициент. Получената по този начин оценка за всеки ученик варира от „Слаб“ до „Отличен“.
Критериите и показателите съответстват на двете главни компетенции, необходими за четене с разбиране на английски език и са определени въз основа на елементите на структурната рамка на умението. Тази структурната рамка е модифицирана съобразно спецификата на езиковата и педагогическа ситуация, в която протича експериментът. Показателите са сведени до необходимия и достатъчен минимум, тъй като е в началния етап на обучението по английски език не са изградени в пълнота всички способности.
Получените резултати от теста са обобщени и представени в графичен вид.
От приложените таблици се вижда сериозно покачване на резултатите. Четирима от учениците са постигнали същия резултат като при предходното тестиране, а останалите са повишили постигнатото като няма ученик с по-ниска оценка спрямо предходната. Оценките варират от слаб до отличен.
Следва да се вземе предвид, че при първи входен тест преобладават учениците с резултат среден, като само един ученик е получил оценка отличен. Тревожното по отношение на базови знания и умения тук е и наличието на четири слаби оценки в констатиращия етап от експеримента. По отношение на заложените критерии става ясно, че част от учениците не разбират значението на чутата дума и не могат да я съотнесат към определено изображение. До голяма степен това се дължи на малкото подобни упражнения в учебника и учебната тетрадка. Не бива да се забравя и възприемчивостта на учениците и това, че майчиният им език не е български. При изучаването на нова лексика изображенията се оказват ключови за лесното възприемане и запомняне на думата. Сериозни са затрудненията по отнощение на показателите при Критерий 2, тъй като по отношение на вярното извличане на значението на написани думи учениците масово се затрудняват. Задачи от подобен характер се оказват сериозно предизвикателство при редица от тях, тъй като едва четвърти клас е моментът от началното образование, когато се въвеждат подобен тип упражнения. Особености се наблюдават и при правилното подреждане на буквите от дадена дума, като тук отново трябва да се отчете майчиният език, на който общуват децата и родителите. Писмената система, която използват, нейните особености, това че се доближава до английската като символи води до редица грешки, както в произношението, така и в звуккоизвличането и изписването на определени думи.
В заключителния етап от педагогическия експеримент преобладават учениците с резултат добър като двама ученика са получили оценка отличен, а четирима – оценка много добър. Сериозният напредък е доказан и от липсата на слаби оценки при оценяването на изходния тест. По отношение на заложените критерии става ясно, че учениците разбират значението на чутата дума и могат да я съотнесат към определено изображение. Това се дължи на богатия инсрументариум от визуални упражнения в дигитална среда, използването на интернет като източник на онагледяващи примери за дадена лексика, видеоурока като провокатор на рецептивните качества. Не бива да се забравя и възприемчивостта на учениците, досегът и нуждата на поколенито от технологични средства за възприемчивост, но и изразяване. При изучената нова лексика изображенията, представени чрез мултимедийни източници се оказват ключови за лесното възприемане и запомняне на думата. Затрудненията по отнощение на показателите при Критерий 2 са преодолени като тук липсват грешките от констатиращия етап на експеримента.
От гореизложените данни следва да заключим, че създаденият и апробиран авторски комплекс за развитие на знанията и уменията за четене и слушане с разбиране чрез съвременни дигитални средста в хода на проведеното изследване, математико-статистически, доказа, че подобрява резултатите на изследвания контингент от ученици в четвърти клас.
От гореизложения анализ безспорно бе доказана работната хипотеза, че при създаване и апробиране на експериментална методика от авторски комплекс е постигнато развитие на знанията и уменията за четене и слушане с разбиране чрез съвременни дигитални средста.
Подбраните методи и подходи доведоха до повипаване на нивото на мотивация у учениците. Стимулирането чрез подобен вид методика води до неограничени възможности за развитие и усъвършенстване на учениците в този възрастов период в контекста на педагогическата насоченост на заниманията образователен ефект.
- Бижков, Г., Краевски, В. 1999. Методология и методи на педагогическите изследвания, София, Университетско издателство „Св.Климент Охридски”.
Бижков, Г. 1988. Педагогическа диагностика, Държавно издателство „Народна просвета, София.
Гимсън 1975. A. C. Gimson. A Practical Course of English Pronunciation. Edward Arnold.
Сноу, Бърнс, Грифин 1998. Snow, C., M. Burns and P. Griffin. Preventing Reading Difficulties in Young Children., Washington DC: National Academy Press. - Господин Господинов, старши учител, ОУ „Н. Й. Вапцаров“, гр. Нови пазар