В статията са разгледани основни форми и средства, необходими при изграждане на елементарни представи за геометричните фигури в предучилищна възраст – педагогическа ситуация; дидактични игри и упражнения; логически задачи.
Обучението в предучилищна възраст се основава на взаимодействие с децата, които активно изследват и изучават света и в следствие на това всяко от тях трупа индивидуално своите познания. Ежедневието и игровите ситуации дават прекрасна възможност за учене и обучение по математика. Задача на възпитателя е да извлече максимално математическия контекст от тях и целенасочено да инициира участието на детето. Математическата подготовка в условията на детската градина е насочена към формиране на елементарни математически представи, съобразена с познавателното развитие на детето и възрастовите му възможности.
Основна форма на обучението по математика в детската градина и в частност на формиране на елементарни геометрични представи е педагогическата ситуация. Професионално разработените и представени педагогически ситуации формират представи за геометричните фигури, разкриват отношения между отделните геометрични фигури и техните елементи и систематизират знанията на децата за формата.
Според Факирска „[…] в играта чрез постепенно нарастване на трудностите се дава възможност на детето да се придвижва напред в своето развитие и да се усъвършенства самостоятелно, т.е. да развива своите творчески способности. […] Играта стимулира детската инициативност и активност…цялостното формиране на личността“ (Факирска 2009). Обучението по математика се осъществява чрез мултифункционалното приложение на играта като подход, метод, похват, средство и форма на педагогическо взаимодействие. Играта като дейност има своето специфично значение за развитие на познавателната, социалната и емоционалната сфера на детето.
Широко приложение в процеса на ситуациите за затвърдяване и развиване на знанията за геометричните фигури и за отношенията между тях намират и дидактичните игри и упражнения. Чрез тези игри децата могат да установяват връзки между различни явления и да систематизират своите знания. Дидактичната игра се създава върху определени знания, които децата притежават. В разнообразни предметни ситуации децата групират фигури по вид, по цвят, по големина и т.н.
Голям интерес у децата предизвикват и логическите задачи. В ядро „Равнинни фигури” логически са задачите, чрез които се построяват сериационни редове и се класифицират геометрични фигури. Откриването на съставните части на сложна геометрична фигура по своя характер също се причислява към логическите задачи.
Процесът на овладяване на система от знания за геометричните фигури е един от ефективните пътища за умствено развитие на детето. Но систематизацията на всякакви знания е възможна само тогава, когато децата са мотивирани да разберат онези връзки, отношения и закономерности, които разкриват същността на предметите и явленията. Тези връзки и закономерности стават достъпни за детето, само ако го водим от опознаване на външните, достъпни за възприемане свойства и признаци на предметите, към разкриване на вътрешните, съществените, често скрити техни свойства и признаци.
Приносът на математиката по отношение на развиването на мисловната дейност и по конкретно на логическото мислене е безспорен. Възможността децата да опознаят конкретни математически характеристики и отношения в тяхната естествена среда е ключов момент за интелектуалното им развитие. Стимулирането на мисленето в този сензитивен период на тяхното развитие съдейства за формирането на представите за геометрични форми. За насърчаването на такъв тип знания, умения и представи в предучилищна възраст трябва принципно да се имат предвид следните условия: съобразено с възрастта на децата игрово общуване с геометрични форми и абстрактни символи, което да не им причинява големи усилия и напрежение; възможности за развиване на сензориката; емоционален комфорт и радост от познанието; удовлетвореност при даване на правилен отговор и конкретно решаване на задачата.
В предучилищна възраст акцентът се поставя върху стимулирането на познавателната активност и усъвършенстване на математическите представи на децата. Затова основна цел на математическата подготовка е да се въведе детето в света на математическите отношения чрез нагледно-практическия му всекидневен опит. Подготовката на 6–7-годишните деца предполага формиране на елементарни представи за геометричните фигури, които се изучават по- късно по- обстойно в първи клас. Заниманията по математика в този етап трябва да бъдат с игров акцент, чрез който непринудено да се събужда познавателното и емоционалното отношение за усвояване на математически знания и умения. По този начин много по- лесно се поставят основите на мотивацията за учене, която е водещ фактор за по- нататъшен успех в училище и се предполага, че може да гарантира трайно положително отношение към ученето през целия живот (Ангелов).