ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ И ПРИЛАГАНЕ НА ИНОВАТИВНИ ФОРМИ НА СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ДЕТСКА ГРАДИНА И СЕМЕЙСТВО

Настоящата статия разглежда някои нови подходи и  методи  на взаимодействието  семейство  и детска  градина. Това предполага съвместни координирани действия на двете институции. Качеството на българското предучилищно образование зависи в определяща степен от съответствието му с европейския образователен модел, визиращ философията и стратегическите послания на процеса „Учене през целия живот”. Това налага модернизиране на отношенията между тези две институции чрез използване на  нови  алтернативни форми и изпълване с ново съдържание на традиционните.

  Семейството има най-голямо влияние върху развитието и възпитанието на децата. То е първата  социална среда, в която  попада детето. Всеизвестен е изразът, че най-значимо е възпитанието в първите седем години от живота на човека. Всичко научено и преживяно в този период пуска най-дълбоки корени и остава трайно в съзнанието и поведението на зрелия човек. А това е времето и на семейното възпитание, част от което протича и в предучилищните заведения.  Предучилищната възраст  е динамичен период, затова социализиращите, възпитателни, репродуктивни и др. функции на семейството са предмет на много психологически и педагогически изследвания. Тези анализи обогатяват предучилищната теория и практика, за ефективно преодоляване на проблемите още в ранно детство. Основни и важни мотиви за написването на  статията са:

1. Търсенето на ефективни методи на взаимодействие между семейството и педагогическия екип;
2. Съвместните форми на взаимодействие, гарант за по-добра и безпроблемна адаптация на децата в новата среда.

Цел: Постигане на  по-високо качество на обучението и възпитанието на децата в предучилищна възраст при прилагането на адекватни стратегии на сътрудничество и взаимодействие на педагогическия екип, децата и семейството.

Според (Е.Събева 2008) „Днес повече от всякога е необходим преглед на актуалната семейна ситуация и нейното изучаване в научно-възпитателен аспект. Ако за социалния профил на семейството, символния знак е процесът на семейната социализация, то за педагогическия профил подобна функция изпълнява семейното възпитание, към което социумът предявява повишени изисквания, ако не и претенции. От една страна динамичният социум днес иновира социалния профил на семейството, в рамките на който се очертават и редица педагогически въпроси, търсещи решение в и извън семейната група. В този смисъл, семейното възпитание като специфика, като технология на семейно общуване и като извор на родителска любов, очаква своята съвременна интерпретация в контекста на демократично променящия се социум”.

Я. А. Коменски е убеден, че образованието  и възпитанието на човека се постигат през ранната детска възраст в семейството, че ако в детска възраст се пропуснат възможностите за развитие на заложбите, способностите и качествата на детето, после трудно се постига това.

Днес изключително актуален е въпросът за взаимодействието между детска градина и семейство, защото пред тези две възпитателни институции стои една обща цел – формирането на личността на детето. Особено важно е да се знае как се възприема възпитателно-образователната работа в детската градина от родителите.

Какви са техните препоръки, в какви насоки биха искали да им помогне детската градина, от какво са доволни и недоволни при възпитанието на децата. Необходимо е да се създават условия за поощряване  на ежедневните контакти родител – педагог, използване на инициативността на родителите, внасяне на емоционален компонент в общуването. Връзката между детската градина и семейството е необходима. Без нея е невъзможно формирането на детската личност. Безспорно е, че без активното сътрудничество с родителите  и тяхното навременно  съдействие, някои процеси са затруднени или  дейностите по тяхното  осъществяване се забавят. За да се помага всички действия и отношения в детската градина да бъдат в полза на детето и да не противоречат на ценностната му система, изградена в семейството, е необходима действена връзка между семейството и детската градина. Има много начини за общуване със семейството и за осигуряване на неговото по-активно участие във възпитанието на детето.

          В началото на всяка учебна година ние разработваме „План за работа със семейството”, създаваме комисия за работа с родителите и семейството, като използваме разнообразни форми, средства, подходи, стратегии, които отговарят на потребностите на различните  семейства. С тези планове ние поставихме следните цели:

1. Повишаване на педагогическата култура на родителите.

2. Даване право на участие на всяко семейство, като равноправен партньор във възпитателно образователната работа  в  детската градина.
3. Постигане на ново качествено ниво  във взаимодействието  дете – детска градина –семейство.

Подчинихме квалификационната  ни дейност на ниво градина за изпълнение на целите, като проучихме  педагогическата  литература. Осъществихме различни форми на взаимодействие с родителите:

• Родителските срещи – една от традиционните утвърдени форми на общуването. Те могат да повишат своята ефективност, като изключително полезни и необходими форуми  за обмяна на информация и опит ако се спазват някои основни препоръки.

 

1. Необходимо е учителите да подготвят персонална информация за всяко дете преди родителските срещи.
2. Информацията за личните постижения и успехите на децата да се съобщава преди информацията за съществуващите пропуски.
3. Необходимо е учителите да демонстрират еднакво отношение към всички родители, което създава атмосфера на добронамереност и справедливост и е мащабна система за сътрудничество между семейството и училището.

• Ежедневните контакти, когато родителите водят или вземат детето от градината.
• Провеждане на дискусии и беседи  във връзка с възпитанието и  развитието на децата в детската градина.
• Таблата за съобщения са друг начин за размяна на информация.

 

За да бъде постигнато високо ниво на доверие  и сътрудничество между семейството  и детската градина  работата на учителите трябва да бъде прозрачна и открита, а това означава активно участие на родителите  в мероприятията на детската градина  и организиране на такива по идея на родителите. Работата с родителите е труден, но интересен и благодатен процес (при условия на сътрудничество и разбиране).

• С помощта на родителите организирахме обучения, посещения на забележителности и изложби по различни  поводи и  празници.
• Консултации – те са с продължителност 30–40 мин. в удобно за родителите време.
• Провеждането на анкети с родителите.
• Открити моменти от живота на детето в детската градина – учебни ситуации, празници и развлечения, „ дни на отворени врати” за родителите във всеки удобен за тях  момент от режима.
• Реализиране на съвместни проекти.

 

Тук искам да споделя за една специфична и нетрадиционна    форма  на работа с родителите, която реализира ДГ ”Родопчанче”. За създаването на необходимите условия на децата със СОП да се радват на  удобна и приятна обстановка  в детската градина се осигурява   ресурсно подпомагане.   В момента   групата се  състои от 31 деца. Както  през изминалите, така  и през настоящата учебна година  усилията на екипа ни бяха насочени  към създаване на  подкрепяща среда за приобщаване на децата със СОП в детската градина и в групите с останалите деца. Децата със специални образователни потребности са неделима част от света на своите връстници. Те се нуждаят от толерантност и подкрепа, за да се намали социалната им изолация и да се адаптират в общността. Съдействието от страна на родителите е една от най-важните предпоставки за успешното развитие на децата. Един от  основните проблеми при родителите на деца със СОП е свързан с трудностите, които преживяват докато осъзнаят и приемат проблема на своето дете. От съществено значение е те да изградят реална представа за възможностите  на децата им, за собствените си възможности и отговорност и за предстоящите промени в живота им, да бъдат по-активни участници в живота на своите деца.

За добрата организация на процеса на интеграция на деца със специални образователни потребности беше необходимо, колективът в детското заведение да създаде партньорство със семействата на тези деца. Самата адаптация и  интегрирането им в масовите групи е труден и дълъг процес. Провеждахме многократни родителски срещи и  разговори с родителите на   всички деца по различни поводи. С цел осигуряване на  подкрепа  и мотивация  на родители на деца със СОП се организираха  първо групи за родителска взаимопомощ. Така възникна  и идеята  между майките за  основаване на Сдружение „Деца със специални потребности”. Контактите на самите родители бяха в тясна връзка и с педагозите от детското заведение. Присъстваха  и  участваха в  различни инициативи на детската градина и обучителни форми.

През изминалата учебна година беше реализиран Проект BG05M20P001-3.018-001 „Подкрепа за приобщаващо образование“.  Детската градина като институция осигурява правото на всяко дете да расте и да се възпитава в комфортна социално-педагогическа среда, отговаряща на съвременните здравно-хигиенни изисквания, но тя далеч не може да замени семейната среда.

Връзката между детската градина и семейството става обективна необходимост. Без нея е невъзможно формирането на личността на подрастващите. Атмосферата, в която се работи с деца, трябва да бъде атмосфера на загриженост и желание да се опознаят, да се разкрият техните интереси, техните силни и слаби страни, изхождайки от това с какъв вид проблем в развитието е всяко дете. Образованието е право на всяко дете и в този смисъл интегрираното обучение се стреми да осигури достъп на всички деца до съответното подходящо достъпно и ефективно образование. Това образование започва в семейството и обхваща формални и неформални инициативи за образование в рамките на общността. То е и подход, който поставя детето в центъра на образователния процес и признава, че децата са отделни личности с различни потребности от обучение.

За да остане детската градина естествена среда, обуславяща развитието на духовните потребности и интереси на детето, е необходимо утвърждаване тенденция за тясно сътрудничество между семейството и детската градина. Отношенията между родители и учители да се изграждат на основата на разбирателство, единомислие и непрекъснато общуване и взаимодействие в името на детето. Целенасочената съвместна дейност между детската градина и семейството осигурява единен подход в разкриването на обкръжаващия детето свят и постоянна взаимна информация за цялостното развитие на детето, за неговите интереси, потребности и поведение. Всичко това е много важно както за родителите, така и за педагозите, но най-вече за децата. Семейството, като уникална възпитателна среда, и детското заведение, като специфичен възпитателен феномен, не трябва да се противопоставят, нито да се схващат като взаимнозаменяеми. Те трябва да бъдат равно поставени и разглеждани като взаимодопълващи се, защото дават на детето това, което е необходимо за правилното му личностно развитие.

Симбиотичното функциониране на субектите  от двете най-близки социални среди – семейство и детска градина, са с изключително решаващо значение за развитието на детето от предучилищна възраст. Споделената отговорност на детската градина и семейството за ценностно ориентиране на децата е един аспект от включването на децата в обществото. Качеството на взаимоотношенията „учител- родител” зависят от педагогическото майсторство на учителя, който трябва непрекъснато да търси алтернативни пътища за постигане на добър модел на взаимодействие със семейството.

Съвременните учители  трябва непрекъснато да усъвършенстват съдържанието и формите на работата си, като се стремят да достигнат до органично единство между възпитателните  взаимодействия  с децата в детската градина и семейството.

Взаимодействието между детската градина и семейството трябва все повече да се усъвършенства, за да убедим родителите, че при нас децата се развиват и живеят щастливо.