ОВЛАДЯВАНЕ НА НИВОТО НА РЕЧТА ЧРЕЗ ПРИКАЗКИ ПРИ 6–7-ГОДИШНИ ДЕЦА

Fairy tales in kindergarten play an important role in the development of children, helping them learn language structures and lexical elements, developing their creativity and imagination. Educators should support children’s speech development through various activities, such as reading stories, dramatizations, drawing and games to develop vocabulary and grammar. Stories not only develop speech, but also help children develop cognitive skills, self-confidence and moral sense. They give them the opportunity to venture into magical worlds, get close to different characters and learn different life lessons. After all, fairy tales are an indispensable tool for children’s development and guide them to a better moral path, giving them the opportunity to express their feelings, thoughts and desires through the artistic activity of perceiving a fairy tale. As an indispensable tool in the pedagogical activity of every teacher, I suggest using the educational role of the fairy tale.

Приказките в детската градина помагат на децата да усвоят езикови структури и лексикални елементи и да развиват техния креативен потенциал и въображение. Чрез приказките децата учат да изразяват свои мисли и чувства, да описват събития и герои, да създават истории и да се вживяват в различни роли.

За педагозите в детската градина е важно да подкрепят и стимулират развитието на речта на децата, като създадат подходящи условия за практикуване на умението им да преразказват различни текстове. Това може да стане чрез често четене на приказки и стихотворения, драматизации, рисуване и изработване на колажи, игри за развитие на лексиката и граматиката и др.

Приказките не само са важен инструмент за развитие на речта у децата, но и ги подготвят за по-сложни умствени операции като анализ, синтез и оценка на информацията. Те им помагат да развият своите когнитивни умения, съобразителност и себеувереност, които са от съществено значение за успешното им интегриране в учебния процес по-късно.

1. ПРИКАЗКАТА И РАЗВИТИЕ НА РЕЧЕВАТА АКТИВНОСТ

Приказката е феномен сама по себе си. Тя се появява преди буквените знаци. Никой не знае каква е възрастта на приказките. Не случайно хората казват, че те съществуват „от както свят светува”. Приказката като литературен жанр е харесвана и обичана от най-малките до най-големите.

Приказката е първото епическо произведение, с което започва големият път на детето в литературата. От нея то научава по словесен път за истината, правдата, красотата и горчивината на живота около него. Светът на приказките носи в себе си националното и общочовешкото богатство от образи и идеи, теми и сюжети, житейски мъдрости, натрупани през вековете. Те са част от духовната култура на всеки народ и на наследството от естетически ценности на човечеството като цяло.

Приказките оказват голямо емоционално въздействие върху децата. Те се впускат в магически светове, стават съпричастни на приключенията на героите и преживяват техните радости и тъги. Децата следят с интерес развитието на сюжета, участват в мислите на героите и се радват на техните победи.

Приказките съдържат много философски и нравствени поуки, които помагат на децата да развият своя нрав и разбирателство. Те разкриват нови светове и им дават възможност да разширят своето въображение и креативност.

Възприемането на приказката е истинска художествена дейност, която включва чувства, емоции и мисли. Приказките могат да вълнуват детето и да го накарат да размисли върху различни житейски въпроси.

Приказката се използва за възпитанието на детето от предучилищна възраст именно заради нейната жизнена убедителност и емоционално въздействие. Макар и претърпяла промени през вековете, приказката остава желана и необходима за съвременното дете. То слуша с интерес, потапя се в магията на загадъчното, вълнува се от постъпките на героите. Приказката е едно от действените средства на обучението по български език в предучилищна възраст.

Във всекидневната разговорна реч с децата човек не винаги успява да подбере най-сполучливите думи, докато в художественото произведение думите и изразите са подбрани така, че в тяхното единство се постига емоционално-образно въздействие. По този начин приказката създава условия за повишаване на говорната активност на децата. Речта на детето в предучилищна възраст се развива бързо, но за правилното ѝ оформяне е необходимо специално внимание и подготовка. То се включва в активна речева дейност като участва в различни форми на ситуации и игри.

В нашата работа приемаме, че един от начините за развитие на речевата активност е чрез въздействието на творба с висока художествена стойност, каквато е приказката. От една страна тя го подготвя за нейното идейно-художествено възприемане, а от друга – го мотивира за речева изява, като възпроизвежда текст чрез преразказ, игра-драматизация и т.н.

Главни цели, които си поставяме за постигане чрез приказките:

– Да се развие устната реч;

– Да се овладява значението на думите;

– Да се разширява основното значение на думите;

– Да се свързват вече научени думите в изречения;

– Да може смислено и граматически правилно детето да изразява своите мисли;

–  Да използва адекватни словесни средства и речеви фрази в общуването.

Възприемането на приказка е сложна психическа дейност. Под влияние на художествения текст у детето възникват емоции, раздвижва се паметта, въображението и представите, активизира се мисленето.

Възприемането на литературна творба се осъществява най-напред с активно действие на слуха. Словото разкрива събития или чувства и е основа на възникване на зрими, видими и ярки картини и образи. Слушайки, детето вижда около себе си, докосва, усеща цвета, движенията, картините.

В началото, при първото слушане, зрителните образи са бледи, схематични и контурно очертани. Всяко повторно слушане ги обогатява, засилва и изяснява. Тази особеност на възприемането се демонстрира от самите деца с тяхното постоянно „още веднъж“. Повторението на текста от читателя е важно условие за пълноценното му възприемане от децата, само ако е изразително и пресъздава вярно замисъла и настроението на твореца.

Ситуацията за възприемане на литературно произведение представлява единство от четири взаимно свързани момента: емоционална насоченост на децата за възприемане, изразителен прочит, интерпретиране, синтезиране.

При по-големите деца в предучилищна възраст развитието на речта достига високо ниво. Повечето деца произнасят правилно всички звуци на родния си език, могат да регулират силата на гласа, скоростта на речта, интонацията на въпроса, радостта, изненадата. До по-голямата предучилищна възраст детето натрупва значителен речник. Продължава обогатяването на лексиката, запасът от думи, които са сходни или противоположни по значение.

При 6–7-годишните деца основно завършва най-важният етап от речевото развитие на децата –  усвояването на граматическата система на езика.

Най-поразителната характеристика на речта на децата в предучилищна възраст е активното усвояване или изграждане на различни видове текстове (описание, разказ, разсъждения). В процеса на овладяване на съгласуваната реч децата започват активно да използват различни видове връзка на думите в изречението, между изреченията и между частите на изказването, като наблюдават тяхната структура (начало, средата, края).

Речевите задачи за предучилищна възраст се усложняват както по съдържание, така и в методиката на преподаване. 6–7-годишното дете може да се възприема приказки с по-усложнено динамично действие. Характерите на героите са по-богати, с повече нюанси и действия на изображението. Приказките са по-дълги по обем, с по-наситени житейски изяви на героите. Детето все повече търси сложната връзка между явлението от неговата действителност и художествения свят на произведението. Непрекъснато трябва да се задоволява естественият им интерес към речевата изява, а тя е проявление, което идва от дълбините на детското въображение.

Приказките обогатяват детската емоционалност. Пробуждат мисълта, развиват и обогатяват речта. Колкото по-убедителни са мотивите за нейното проявление, толкова по-активна и резултатна е тя. С възприемане и осмисляне на приказката, детската реч се развива в лексикално, стилистично и синтактично отношение. Чрез творбата детето слуша живата непресъхваща реч, докосва се до звучността и плавността ѝ. Това активизира не само звуковата артикулация, но и фонематичния слух. В приказките сюжетът, действието, образите са описани с точен, ясен, дозиран език, който е образец съчетаващ в единство образността на родната реч. Така децата се учат да мислят конкретно, като осмислят думата и нейното значение и търсят други със сходни значения.

Детето на 6–7 години се проявява като пълноценен слушател и говорител както в кръга на връстниците си, така и сред възрастните. Това е вече предпоставка и необходимо условие за усвояване на експресивната функция на речта. Тя се проявява при предаване на чувства, състояния, настроения и на отношение към съдържанието на прочетеното или разказано художествено произведение (приказка). Чрез него се подчертава емоционалната страна на речевия акт. Тази експресивност на речта най-добре се изразява чрез възприемането и пресъздаването на приказка. Красотата и привидната простота на художественото слово, богатството на разбираемите от децата образи носят в себе си чувствителността и изразителността на словото, които зареждат децата с речев и творчески потенциал.  За да се достигне до усвояване на изразителната и чувствена функция на словото, детето трябва да придобие особен афинитет към изразните средства използвани в приказките. Това става с подбор на богат художествен материал. С възникване на мотивация за речева дейност, т.е. „активната речева дейност при децата е толкова по-резултатна, колкото по-силни и убедителни са мотивите за нейното проявление” (Ковачева  2000).

Под въздействието на емоционалното възприемане на приказката и създаденото впечатление от творбата у децата възниква мотив и стремеж да разкажат или споделят онези моменти, които са им направили силно впечатление.

Речта на детето в предучилищна възраст се развива бързо, но за правилното ѝ оформяне е необходимо специално внимание и подготовка. То се включва в активна речева дейност като участва в различни форми на ситуации и игри. Неговата реч не се развива пълноценно по самостоятелен път и за това възниква необходимостта да се работи върху съдържателната ѝ страна, успоредно с интонационната изразителност.

От всичко казано дотук  можем да кажем, че приказката е стимулатор за активизиране на речевата активност у детето. За да има активност, трябва да има и потребности, които да се удовлетворяват.

Приказката е феноменален образец, който поднася на детето чудесна възможност за активно стимулиране на речевата активност. Тя носи в себе си два отлични компонента – първо като текст за слушане с високо художествена и речева стойност и второ – възможност за репродуктивно възпроизвеждане на текста от детето чрез преразказване. Тя се явява и като средство задоволяващо потребността и мотивацията на детето за говорна активност.

В предучилищна възраст формите на речева активност стават много разнообразни. Детето овладява устната реч, придобива речников запас и формира усета към граматическия строеж на езика. Основната дейност в тази възраст е играта и това носи със себе си своя творчески и репродуктивен характер. Активно се развива диалогичната и монологична свързана реч. Според Ф. Даскалова „индивидуалното развитие в речево отношение е част от структурата на интелекта”  (Даскалова  2012:  25). Това включва знания за езика и умения те да бъдат прилагани в различни ситуации. Говорната среда стимулира речевата изява. В нея децата намират източник на обратна информация, която възприема и претворява по свой начин в преразказаната от него приказка.

 

В крайна сметка приказките имат голямо въздействие върху развитието на детето и могат да го насочат към по-добър нравствен път. Те представляват важен инструмент за обогатяване на умствените и емоционални възможности на децата и им помагат да се развият в чувствителни и светли хора.

Приказката – жизнено правдива, дълбоко емоционална, обогатява и разширява кръгозора на децата, събужда у тях различни чувства, разсъждения и желание да изразяват отношение, развива речта им. Общуването на децата с приказката развива художествените интереси и потребности да общуват с красотата, да я създават. Децата предпочитат приказката пред другите жанрове, защото там растенията и животните говорят, защото доброто винаги побеждава, защото в тях стават вълшебни неща.

Със силата си на въздействие, с ценните си качества хубавата приказка е едно незаменимо средство в педагогическата дейност на всеки учител. Възпитателната роля на приказката се корени в нейната жизнена убедителност и емоционално въздействие.

Именно заради ценните си качества приказката се използва при възпитанието на детето от предучилищна възраст и същевременно в много области на изкуството за осъществяването на редица възпитателни задачи. Макар и претърпяла промени през вековете, приказката си остава привлекателна, желана и необходима за съвременното дете. То я слуша, заживява с мислите и постъпките на героите, вълнува се от магията на неизвестното и загадъчното, в които го потапя приказният свят. Приказката е едно от действените средства на обучението по български език в детската градина.