В днешно време, когато технологиите непрекъснато се развиват, училищата се изправят пред нови предизвикателства и възможности. Използването на дигитални ресурси в учебния процес става все по-неотменна част от образователната практика. Тази статия ще разгледа значението на дигиталните ресурси в училищното образование, ще обсъди предимствата и предизвикателствата, които те представляват, и ще предложи някои стратегии за успешното им внедряване в учебния процес. Технологиите са проводник на знания, комуникация и информираност. Те са се превърнали в такава неразделна част от живота, че е трудно за човек да си представи живота без тях. Дали дигиталните нововъведения създават по-добра комуникация между преподавателите и учениците, както и благоприятна среда за по-лесно усвояване на материала? Какви са предимствата и могат ли дигиталните ресурси да повишат мотивацията и интереса на днешното поколение?
Във века на технологичната еволюция и информационната обезпеченост използването на дигитални ресурси в образованието е станало не просто възможност, а неотделима част от учебния процес. Този напредък променя начина, по който учим и преподаваме, като предлага нови възможности за достъп до знания, сътрудничество и иновации.
В този контекст, настоящата статия се фокусира върху анализа и оценката на използването на дигитални ресурси в образованието.
Иновациите в обучението поставят приоритета върху това как да се учи, а не върху това какво да се учи. Съвременният ученик е необходимо да бъде заинтригуван и провокиран да мисли, за да може да развива творческите си способности и да търси и намира нестандартни решения в живота. Реализирането на образователните цели: изграждане на активни творчески и самостоятелни личности с висока степен на интелектуално развитие изисква да се използват такива форми на обучение, които да гарантират усвояване и интерпретиране на учебното съдържание, да стимулират мисловната дейност, да осигуряват мотивация и желание за учене на ученика.
Съвременните информационни и комуникационни системи изискват нова квалификация, която да се надгражда непрестанно. Все по-често в учебния процес се използва понятието „технологии на обучението“. Едно от многото определения е дадено от Комисията по образователни технологии в САЩ: това е „системен подход при проектиране, осъществяване и оценка на цялостния процес на учене и преподаване, изразен в специфични цели. Налице са констатациите на позитивно въздействие – учене с разбиране, дългосрочна памет, запомняне, подобрено сътрудничество и мотивация“ (Ангелова 2015).
Значение на дигиталните ресурси в училищното образование
Използването на дигитални образователни ресурси повишава ефективността от обучението и дава възможност за обогатяване и визуализиране на учебното съдържание.
Информационните и комуникационните технологии (ИКТ) осигуряват разнообразие от методи и дигитални инструменти, които разкриват нови възможности в класната стая. Те позволяват да се подпомогне образователния процес като се организира по начин, който отчита индивидуалните потребности на учещите. Изграждат и важни дигитални компетентности, необходими за динамичният свят в който живеем.
Дигиталните ресурси представляват широк спектър от инструменти, които могат да бъдат използвани за обогатяване на учебния процес. Те включват софтуерни приложения, мултимедийни материали, онлайн платформи за учене и др. Използването на тези ресурси може да подобри ангажираността на учениците, да насърчи творческото мислене и да предостави персонализирани възможности за обучение.
Електронните образователни ресурси са универсално средство за организация и дидактическо обезпечаване на технологичното обучение в новата информационна среда. Чрез тях може да се получи в разнообразна форма учебна и справочна информация, да се организира процесът на усвояване на знания, да се придобият умения и навици за самостоятелна учебна и практическа дейност, ефективно да се контролират резултатите от обучението. Прилагането на електронните образователни ресурси в обучението по човекът и природата съответства на концепцията за изграждане на качествено нова образователна среда, която ще научи учениците да търсят и гъвкаво да намират информация, както и да я анализират и използват в учебния процес.
Днес мисията на образованието се преориентира не толкова към натрупването на знания, колкото към формирането и развитието на творческото мислене, към намиране на нестандартни решения в живота, към промяна на съществуващата действителност и т.н. (Павлов 2003).
В епохата на дигиталния свят се наблюдава явлението – „поумняване“ на вещите и „оглупяване“ на човешкия индивид. Навлизането на „умните” телефони (смартфоните), таблети, и други технологии и техники, бележи нов трансформационен процес, засягащ обществото. Наблюдават се притеснителна тенденция, зараждаща се зависимост на човека от „интелекта”, но не личния, а онзи на машината-технология. Вследствие на тази зависимост човек променя начина си на живот – общуването се „дигитализира”, развлеченията са „виртуални”, покупките и пазаруването са по Интернет, при някои хора осъществяването на лични връзки е виртуално, дори и получаването на каквато и да е по рода си информация става посредством тези вещи и технологии.
В нравствен аспект знанието, обявено за свръх ценност през дигиталната епоха, девалвира. С навлизането на новите технологии възниква и нов тип неравенство – дигитално неравенство. Неспособността за интегриране към новите модели на знанието и неадекватното използване на инструментариума за постигането му, води до задълбочаване на диференциацията между отделните групи хора. Все по-осезаемо е нежеланието за адаптация и интегриране, което води и до маргинализация на индивида, породени и от липсата на личностна мотивация (Йовчев 2018).
Днешните поколения имат пълен достъп до информация, която им е необходима, но колко от тях се възползват от нея?
Трупането на човешки капитал започва да бележи рязък спад именно във времето, когато той е с най-голямо значение. И въпреки че го съзнават, не всички индивидите предприемат някакви мерки. За децата е характерен силният интерес към всичко, което е забранено, недостъпно, което предизвиква у тях упорство, неотстъпчивост и реакция на съпротива и нарушаване на нормите. Подобно на тях част от новите поколения отказват да бъдат информирани, да трупат знания, да се усъвършенстват, да имат индивидуално мислене, вероятно защото всичко е леснодостъпно и не създава предпоставки за интелектуална игра и предизвикателство (Дулов 2002).
Демонстрацията на крайна незаинтересованост в някои индивиди говори за липса на лична мотивация, но по-лошото и за безкрайно незначителни потребности от дигиталния свят. Или по друг начин казано живеем в епоха на знанието и точно в нея, като че ли Знанието за голяма част от обществото се обезсмисля като ценност.
Въпреки горепосочената негативна тенденции на дигиталната свобода до достъп за информация и получаване на знания, може да се каже, че дигиталната епоха в развитието на обществото води развитието на качества и умения в човешкия индивид, а именно дигитална грамотност и компетентност (Йовчев 2018).
Според Илия Йовчев, който разглежда в своя статия какво влияние оказва дигитализацията, дигиталните умения и компетентности върху потребителите и хората като цяло и пораждането на т. нар. „дигитално неравенство“. Това е още една причина за внедряването на дигиталните ресурси в образованието. Развиване на умения за тяхното използване, не само в училище а и за подготовка за тяхното бъдещо развитие, за да може да се избегне това „дигитално неравенство“
Предимства на използването на дигитални ресурси
Едно от основните предимства на дигиталните ресурси е тяхната достъпност и гъвкавост. Учениците могат да имат достъп до информация и материали от всяко място и по всяко време, което ги освобождава от ограниченията на традиционното класно обучение. Освен това, дигиталните ресурси позволяват на учителите да персонализират учебния процес, като предлагат индивидуализирани задачи и материали според нуждите и интересите на всеки ученик.
Сред предимствата на дигиталните средства за представяне на учебното съдържание са:
- Активно участие в обучителния процес;
- Повишаване на интереса на учениците;
- По-ефективно усвояване на знания и умения;
- Електронен пренос на образователни ресурси;
- Интеграция с информационни системи.
Ефективността на обучението зависи от много фактори, един от които е ангажираността на ученика в свързани с обучението действия. Въвеждането на съвременни интерактивни методи на обучение увеличава интереса на учениците към часовете и активното им участие в самия обучителен процес.
Министерството на образованието и науката също работи в тази насока с разработването на „Дигитална раница“ – платформа, която предлага огромен обем от близо 30 0000 електронни образователни ресурси – интерактивни презентации, изображения, анимации, видео и аудио клипове, 3D модели, виртуална и добавена реалност са на разположение за безплатно ползване от ученици, учители и родители.
Това дава възможност на децата да черпят знания не само от учебниците за съответния клас, които са публикувани в електронен формат в платформата, но и от многобройните материали по различни предмети, налични в менюто Mozaik, както и в библиотеката на „Дигиталната раница“.
Дигиталните ресурси, използвани за разнообразяване, обогатяване и подпомагане на обучението, които са широко разпространени в училищата са много и разнообразни:
https://learningapps.org – сайт с готови електронни ресурси и с възможност ние да създаваме нови такива- уроци и тестове;
https://edpuzzle.com/ – дигитален инструмент, който помага на преподавателите да се възползват от безбройните качествени видеоклипове онлайн, както и да създават свои собствени, които да използват в преподаването;
https://wordwall.net/bg – онлайн платформа, предназначена да помогне на учителите да създадат набор от интерактивни и ангажиращи дейности в клас за учениците лично или онлайн;
https://klett.bg/izzi – Модерната и иновативна образователна среда събира в себе си години на разработване на над 50 000 ресурса, над 130 учебника и повече от 30 000 интерактивни задачи, игри и симулации;
Google Forms – удобен инструмент за създаване на формуляри, анкети и тестове. Анализира отговорите в реално време, предоставя диаграми с отговорите;
https://www.smartest.bg/ – инструмент за тестове, ограничава преписването, оценява и анализира резултатите;
https://bg.khanacademy.org/teacher/resources – Кан Академия предлага упражнения и материали за обучение по различни предмети;
https://ucha.se – видеоуроци за всички класове
https://www.e-prosveta.bg – образователна електронна платформа, съдържа кратки дигитални уроци и STEM уроци, видеоуроци с учител, уроци за слушане, учебни филми, интерактивни задачи и тестове, виртуални разходки, анимации, звукозаписи на песни, художествени произведения, текстове и упражнения по чужди езици, галерии от снимки и картини, диктовки и др.
Предизвикателства пред използването на дигитални ресурси
Въпреки че използването на дигитални ресурси носи много положителни аспекти, то също така се сблъсква и с определени предизвикателства. Един от тях е необходимостта от подходяща инфраструктура и обучение за учители и ученици. Не всички училища разполагат с необходимите технологични средства, а не всички учители са запознати със съвременните методи на обучение с използване на технологии.
Стратегии за успешно използване на дигитални ресурси
За да се справят с предизвикателствата и да извлекат максималната полза от дигиталните ресурси, училищата могат да приложат различни стратегии. Това може да включва инвестиции в технологична инфраструктура, обучение на учителите за ефективното използване на дигиталните ресурси, както и създаване на партньорства с технологични компании и образователни организации.
Заключение
Използването на дигитални ресурси в училищното образование има потенциал да преобрази начина, по който се учи и училищата функционират. Въпреки предизвикателствата, свързани с внедряването на тези технологии, техният потенциал за подобряване на образователния процес е огромен и заслужава внимание и инвестиции от страна на образователните институции.
- Педагогически изследвания, 2020. Шестмесечно списание за образование, педагогика и социални науки. Книжка № 1, 2020, Година I, том 1.
Наръчник с добри практики. Интегриране на дигиталните инструменти в преподаването на математика и природни дисциплини. Сдружение „Образование без раници“
Ангелова, В. & Л. Петкова 2015. Augment Reality (AR) или интерактивна
среда, в помощ на образованието и мотивацията на обучаемите. Сб.: Мо-
тивация и интереси към ученето. Ангел Кънчев. Р. с. 90.
Асенова, А. & К. Йотовска 2014. Електронните учебници в системата на
училищното образование в България – реалности и перспективи. Софий-
ски университет за образователни изследвания. С. Св. Климент Охрид-
ски,. с. 34–41.
Павлов, Д., П. Балкански & Ил. Петкова 2003. Ръководство за преподавате-
ля, за курса по образователни системи и структури. С., с. 81–83.
Йовчев, И. 2018. Развитие на дигиталния свят и връзката с дигиталното неравенство. e-Journal VFU.
Дулов, В. 2002. Виртуална реалност и виртуално общество. С. - Хавише Моллова, старши учител, СУ „Христо Смирненски“, с. Света Петка