Социализацията на децата билингви в условията на детската градина

В статията се разглежда социализацията на 5–6-годишните деца билингви.  Учителите често се сблъскваме с нелеката задача – социализирането на децата  билингви в предучилищна възраст. Деца, живеещи между два различни езикови свята, различни традиции и култури. Те не започват от равен старт с децата, чийто майчин език е българският. Новата учебна среда, в която попадат, значително се различава от семейната – нови социални правила, нови познанства и неразбираем за някои  език.  Педагозите играят основна роля в социализацията на двуезичните деца, от голямо значение е  да се създаде подкрепяща и приобщаваща среда, която цени всички езици и култури.

В нашия все по-глобализиран свят  владеенето на множество езици се превръща в безценно умение. Тъй като общностите все повече ценят езиковото многообразие, двуезичието се увеличава, което засяга особено образованието в ранна детска възраст в детската градина. Тази фаза е критична за насърчаване на социалните умения,  културната идентичност и междуличностните отношения на детето.

Значението на темата за социализацията на децата билингви в детската градина се крие в изследването на сложните начини, по които двуезичието влияе върху социалните взаимодействия между децата в детската градина. Именно езикът оформя техните взаимоотношения и цялостното социално-емоционално развитие. Чрез изследване на уникалните предизвикателства и ползи, с които се сблъскват двуезичните деца, се осветляват основополагащите социални процеси, които те преживяват.

В България  билингвите деца, които говорят ромски или турски език в семейна среда, показват солидни умения в българския език, тъй като той е основният език на общуване в образователната система. Въпреки че техните майчини езици не са официално признати, запазването на правото да ги използват у дома е от съществено значение за тях, тъй като това им помага да изградят стабилна лична идентичност. Обикновено се смята, че развиването на сложно мислене е по-лесно на езика, на който индивидите са най-свикнали от малки.

За педагозите, родителите и политиците е изключително важно да разберат социализацията на двуезичните деца в детската градина. Това знание е от съществено значение не само за подпомагане на развитието на тези деца, но и за изработване на образователни политики, които насърчават приобщаваща и ефективна учебна среда. Това разбиране помага за създаването на възпитателна среда, която разпознава и подобрява разнообразния езиков произход на децата.

Социализацията на децата билингви в детските градини е интригуваща и многостранна тема. Това включва разбиране как 5–6-годишните деца се ориентират в своите двойни езикови компетенции в социална среда, която може да поддържа предимно един език пред другия. Този процес има значителни последици за тяхното когнитивно, социално и езиково развитие.

Двуезичните деца често преминават през уникален път на развитие в когнитивните и езиковите области. Изследванията показват, че излагането на повече от един език от ранна възраст може да подобри когнитивната гъвкавост – способността за ефективно превключване между различни задачи или мисли. Нещо повече, двуезичните деца могат също така да покажат повишено металингвистично съзнание, което означава, че са по-наясно с езика като система, което може да помогне при научаването на четене и писане.

Процесът на социализация на двуезичните деца също включва интегрирането на тяхната двойна идентичност. Това може да бъде сложно в детска градина, където връстници и преподаватели може да не споделят същия културен или езиков произход. Двуезичните деца трябва да се ориентират в тези различия, които могат да повлияят на социалните им взаимодействия и на начина, по който възприемат собствената си идентичност.

За тези деца езикът е не само средство за комуникация, но и маркер на тяхната културна идентичност. Начинът, по който избират да използват своите езици, може да означава приравняване към различни културни групи. В детските градини педагозите могат да насърчават приобщаваща среда, като насърчават използването на двата езика и показват еднакво уважение и признателност към тях. Това помага за насърчаване на положителна представа за себе си сред двуезичните деца и подпомага цялостното им социално развитие.

Детските градини, които прилагат двуезични програми или поне насърчават оценяването на множество езици, помагат за създаването на благоприятна среда. Такива условия не само подпомагат езиковото развитие на двуезичните деца, но също така подобряват социалните им умения, като ги учат да се ориентират и да ценят различни културни пейзажи.

Педагозите играят основна роля в социализацията на двуезичните деца. За тях е от съществено значение да създадат подкрепяща и приобщаваща среда, която цени всички езици и култури. Стратегиите могат да включват използване на двата езика в ежедневието, включване на мултикултурно съдържание в уроците и ангажиране с родителите, за да се осигури сплотен подход към използването на езика у дома и в училище.

Социализацията на двуезичните деца в детските градини е дълбоко повлияна от образователния и културен контекст, предоставен от институцията. Ползите от добре поддържаната двуезична среда оказват влияние не само върху владеенето на езика, но и върху когнитивната гъвкавост и социалната интеграция. Тъй като преподавателите и политиците продължават да признават тези предимства, потенциалът за насърчаване на наистина приобщаващи и обогатяващи образователни преживявания за двуезични деца се увеличава.

Съществуват множество научни хипотези, както за същността на социализацията, така и за нейните механизми на реализация.. Като основна специфична черта на социализацията се определя нейната непрекъснатост, при която съществено място заемат социалното учене (научаване), социалното обучение, усвояването на социални роли и поведение, както и формирането на устойчиви позитивни обществени нагласи (Стоянова 2013).

Социализацията на децата в детската градина е критичен аспект от тяхното развитие, като им помага да се научат как да взаимодействат с връстници, да следват правила и да придобият основни социални умения. Някои от основните механизми и стратегии, използвани в детската градина за социализиране на децата са:

• ролеви, сюжетни, театрализирани и други игри;
• работа в малка група;
• онагле­дяване, картини, на своите и чужди реакции;
• разказване на случки от различна гледна точка;
• интеркултурна анимация и др. (Митева, Бояджиева 2008: 31).

 

Радостните преживявания подпомагат мисловната дейност на детето. В съчетание с действена активност, този принцип е реално средство за социализиране. Чрез социализацията децата не само развиват емпатия и подобряват езиковите си способности, но и научават значението на споделянето, работата в екип и увереността. Тези умения са от съществено значение за подготовката за училище и по-късен успех. Като участват в социални дейности, децата изграждат значими приятелства и научават значението на уважението към другите, полагайки основите на добре развита личност.

В съвременното общество държавните образователни и културни институции, особено детските градини играят ключова роля за социалната интеграция на децата, включително и на билингвите. В тези учебни заведения децата получават възможност да се чувстват значими членове на обществото с равни възможности за развитие в страната, в която живеят, като например България (Кърцелянска-Станчева 2001: 78). Това осигурява тяхното естествено включване в социалните процеси и подпомага тяхната адаптация и растеж.

Социализацията включва и други важни фактори, които допринасят за развитието на децата:

– Взаимодействие с връстници – детската градина предоставя на децата платформа за редовна комуникация с техните съученици. Тези взаимодействия са изключително важни, тъй като те учат децата как да споделят, да си сътрудничат и да общуват ефективно с други, което е основа за изграждане на здрави социални умения.

– Ролеви игри – те са ефективен метод за социализация, като позволяват на децата да изследват различни социални роли и сценарии. Чрез ролеви игри децата развиват своето въображение, емпатия и способността да разбират и приемат различни гледни точки.

Съчетанието от тези фактори в детските градини не само подпомага социалното развитие на децата, но и ги подготвя за по-лесно адаптиране в училище и обществото като цяло. Развиването на тези умения в ранна възраст е от съществено значение за формирането на цялостна и уравновесена личност.

Постъпващите деца в детската градина са от различни етнически среди – българчета, турчета, ромчета, русначета, арменчета и др., и не се намират на еднакво равнище в досегашното си развитие. Това се дължи на социалните, културните и обществени условия, сред които децата израстват, те са различни и непрекъснато променящи се. Но детерминираността на детската личност от обществените условия не трябва да се разглежда механично. Всеки човек, включително и детето, се отнася активно и избирателно към влиянията, идващи от средата (Минева  2004:  180).

Децата от ромски произход освен стандартните социално-психологически трудности, свързани с напускането на семейния кръг и влизането в първата социализираща среда,  се сблъскват с допълнителни трудности поради езиковата бариера и необходимостта да усвоят нов език, който не е техен роден. Според (Доналд Уиникът 2001:  97)  децата преминават през следните изпитания при постъпване в детската градина:

–  Изграждат концепция за себе си като „Аз“ и във връзка със заобикалящия ги свят;

–  Трябва да заменят възрастните от семейството и в частност майка си с друг възрастен, на когото да се доверят и който да стане авторитет за тях и с когото могат да изградят емоционална връзка;

• Срещат се със своите връстници и започват да изграждат отношения с тях, като динамиката на тези отношения се движи от враждебност и конкуренция към формиране на умения за взаимодействие и сътрудничество в общите игри.

 

Детската градина може да направи много за промяна на общественото мнение в положителна насока за тези етноси, тъй като развитието на всяка личност зависи от взаимодействието на всички социални фактори – детска градина, семейство, общественост. Важно е да се работи върху проблема за „равен старт на всички деца“, създаване на педагогически условия, благоприятни за всички деца, за развитие на тяхната ценностна система и ориентация. Част от тях растат в духовно ограничена среда, която не може да им даде необходимия социален опит и създаде условия за тяхното развитие. Предучилищната възраст е период на активна социализация на субекта, когато децата усвояват първите си умения за взаимодействие с другите. Всички горепосочени обстоятелства са предпоставка за осъществяване на междукултурен диалог, усвояване на европейски, общочовешки ценности и адаптиране на децата от различни етноси (роми, турци и др.) към социума, който ги обгражда. В контекста на социализацията на билингви деца в условията на детска градина тази динамична среда може да допринесе значително за тяхното развитие и интеграция.

Заключително, социализацията на деца билингви в детска градина представлява възможност за тях да се развият като пълноценни участници в обществото, което ги обгражда. Чрез подкрепата на образователните институции и семейството тези деца могат да постигнат успешна социална адаптация и да станат мост между културите, което е изключително ценно в нашето все по-глобализиращо се общество.