УЧЕБНАТА ПРОГРАМА ПО БЕЛ В ЧЕТВЪРТИ КЛАС И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА, С КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ СПРАВИ
Павлинка Иванова Обретенова
старши учител в начален етап
ОУ „Професор Марин Дринов“ – гр. Панагюрище
Резюме: Учебната програма е документ, който отразява очакванията за необходимите умения, които да притежават учениците на различна възраст. В някои образователни системи учебните програми са рамкови – задават само очаквани глобални умения в края на етапа и делегират правото и отговорността на учителите да избират не само методите и средствата, но и конкретното учебно съдържание, чрез което да се придобият тези умения. У нас ролята на рамкови учебни програми изпълняват държавните образователни стандарти за общообразователна подготовка, защото задават очакваните ключови компетентности, които учениците да придобият в края на всеки от образователните 2 етапи. Учебната програма конкретизира темите, които се изучават в съответния клас, знанията, уменията и отношенията, които се очакват от учениците, новите понятия, които да усвоят и да използват непротиворечиво, препоръчителното разпределение между видовете уроци, както и примерни междупредметни връзки и дейности. В статията е представена учебната програма по БЕЛ в четвърти клас и виждането ми за по-ефективно усвояване на учебния материал.
Учебният предмет български език и литература в IV клас има комплексен характер, който се изразява в изучаване в единство и чрез вътрешнопредметни връзки между български език и литература. В IV клас завършва етапът на емпиричното изучаване на езиковите норми и се поставят основите на системното изучаване на езика и на литературата в прогимназиалния образователен етап.
В резултат на обучението в края на четвърти клас от ученика се очаква да притежава езикови и литературни компетентности, които са в основата на функционалната грамотност и са необходими за по-нататъшното обучение и учене през целия живот.
Учебната програма за IV клас реализира основни цели на обучението по български език и литература, свързани с:
– усъвършенстване на уменията на учениците да говорят и пишат книжовно, да четат и слушат с разбиране, да общуват резултатно;
– задълбочаване на знанията за строежа на езика и езиковите и речевите единици, за някои правоговорни, правописни, пунктуационни и граматически норми;
– усъвършенстване на уменията за четене, възприемане и интерпретация на кратки по обем и достъпни като съдържание значими произведения от българската и световната класика в литературата и фолклора за деца;
– обогатяване на знания, умения и отношения, свързани с нравствени и естетически ценности;
– усъвършенстване на комуникативноречевите умения за създаване на собствен текст;
– развитие на личностните качества, познавателните интереси и творческите способности на четвъртокласниците.
Учебното съдържание, определено с учебната програма за IV клас, включва знания от различни дялове на езика – фонетика, морфология, синтаксис, лексикология и лексикография, като поставя акцент върху звуковете (твърди и меки съгласни звукове и фонетичните им промени в потока на речта, особеностите на правописа и правоговора на гласните и съгласните звукове в различни фонетични позиции), частите на речта 2 (числително име, определителен член, степенуване на прилагателно име, време на глагола – сегашно, минало и бъдеще), видовете изречения по състав (просто и сложно), частите на простото изречение (подлог, сказуемо), редактирането. Знанията за литературата се отнасят до: определени жанрови проявления от литературата и фолклора за деца (легенда), някои фигури на речта (олицетворение), видове текст (диалог, монолог), автор на литературно произведение. Продължава усъвършенстването на читателската, литературната и езиковата култура, както и на уменията за учене.
Съществена особеност на учебната програма е структурираният контекст, който предполага методическа свобода при подбора на методи и средства за постигане на очакваните резултати. Определени са тематични кръгове (България, българският народ и българският език, приятелството, знанието, културното многообразие и нравствените добродетели), чрез които се ориентира изборът на произведения за постигане целите на литературното обучение. Формирането на знания, умения и отношения се осъществява на емпирико-описателно равнище с опора на сетивния опит и с приоритет на практически значимото знание.
Реализацията на учебната програма по български език и литература за ІV клас в седмичното разписание се постига по следния начин: ➢ езиково обучение – 3.5 часа, от тях 1,5 часа за създаване на текстове; ➢ литературно обучение – 3.5 часа, от тях 0,5 за извънкласно четене.
Прилагането на програмата в конкретна образователна среда предполага търсене на гъвкави функционални решения за преподаване, учене, оценяване, съобразени с образователните потребности на учениците. Очакваните резултати, свързани с комуникативноречевата компетентност, може да се интегрират в останалите глобални теми.
В края на обучението се очаква да се постигнат следните резултати:
•Разбира връзката между книжовен изговор и правопис на звуковете.
• Познава отношенията между звуковете като градивни единици на думата.
• Образува сложни думи.
• Разпознава числителни имена като части на речта – бройни и редни.
• Определя време на глагола (сегашно, бъдеще, минало).
• Употребява правилно частите на речта.
• Прави справка в тълковен речник за значението на определена дума.
• Разпознава в речта думи с противоположно значение (антоними).
• Разпознава подлога и сказуемото като части на изречение.
• Разграничава простите изречения в състава на сложното по броя на сказуемите.
• Разграничава съюзно и безсъюзно свързване на прости изречения в сложно.
•Разбира връзката между темата и заглавието на текста.
• Преразказва в устна форма сбито съдържанието на чужд художествен/нехудожествен повествователен текст.
•Съчинява текст: в отговор на въпрос по съдържанието на изучавано литературно или фолклорно произведение; по аналогия, по картина от художник.
•Редактира свой и чужд текст.
•Извлича информация за езикови и литературни факти от различни текстове.
•Открива диалог и монолог в художествен текст.
• Познава легендата като фолклорен и литературен вид.
•Открива взаимовръзката между епизодите в развитието на действието в изучавано произведение.
• Свързва постъпките на героите с мотивите за поведението им.
•Открива посланието на текста.
• Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдържанието на художествен и нехудожествен текст.
•Открива олицетворение в художествен текст.
• Познава съдържанието на значими произведения на класиката и съвременната литература за деца и на фолклора, включени в учебното съдържание.
•Изгражда си представа за автора чрез негови значими произведения.
• Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои, епизоди, картини.
•Открива белези на културната различност в изучавани литературни произведения.
•Съставя писмен текст с помощта на словесна или визуална опора във връзка с изучавано литературно или фолклорно произведение.
За постигането на тези резултати е необходимо съвременният ученик
да бъде заинтригуван и провокиран да мисли, за да може да развива творческите си способности и да търси и намира нестандартни решения в живота. Това може да се случи, ако ученикът активно участва в обучителния процес., Повишаването на интереса на учениците към обучението е в основата на по-ефективно усвояване на знания и умения.
Днес образованието трябва да се преориентира не толкова към натрупването на знания, колкото към формирането и развитието на творческото мислене, към намиране на нестандартни решения в живота. Обучението трябва да има практическата насоченост, която ще съдейства за развитието на ключови компетентности, важни за общественото реализиране на учениците.
Използвана литература:
Учебна програма по български език и литература за четвърти клас, одобрена от МОН