Зависимост между мотивацията на децата от подготвителна група и овладяването на количествените отношения

За да се провери това твърдение, се проведе изследване с 22 деца от подготвителна група в ОДЗ №6 „Еделвайс“ – Казанлък, чрез диагностично наблюдение за установяване на степента на мотивираност на децата с помощта на схема (протокол) със съответните единици за наблюдение и единици за регистрация и тестиране на децата с тест от „Моливко. Вече мога сам“ (Диагностика за подготвителна група на детската градина) на издателство „Слово“ с автор Д. Гълъбова, с. 40, 41 и 42 – общо 12 задачи.
Диагностичното наблюдение за установяване на степента на мотивираност на децата ползва следния инструментариум: схема (протокол) за наблюдение, в която се включват единиците за наблюдения и към всяка се отбелязват единиците за регистрация. Като единици за наблюдение се възприемат следните характеристики със съответните единици за регистриране на наблюдението:

1. Желание за участие в учебния процес.
2. Чака с нетърпение обучаващите ситуации.
3. Не бърза за игра.
4. Старателно изпълнява изискванията.
5. Съсредоточено внимание.
6. Следи с поглед учителя.
7. Не гледа встрани.
8. Не се разсейва.

III. Активност.

1. Желае да отговаря на поставени въпроси.
2. Задава въпроси.
3. Инициативност.
4. Предлага решения.
5. Не чака допълнителни инструкции.
6. Търси отговори.

Анализът на резултатите от първата единица за наблюдение – желание за участие в учебния процес, показва, че всички деца проявяват интерес към обучението, но в различна степен. Аналогична е и ситуацията с останалите три единици за наблюдение. Най-голям е броят на децата, показали висока степен на мотивираност.
Ако разгледаме и четирите единици за наблюдение като едно общо явление, резултатите показват 70,45% мотивираност. Всичко това ни дава основание да направим извода, че степента на мотивираност на децата в тази група е доста висока.
Установяването на нивото на усвоеност на математическите знания на децата преминава в три етапа.
Анализът на резултатите от първия етап на проучването установява, че децата са овладели умението да разпознават и определят количествени отношения по словесни указания. Всички деца показват такова умение на високо равнище. Има само два грешни отговора. Общият процент на верните отговори е 95,5, т.е. децата показват високо ниво на успеваемост.
Целта на проучването във втория етап на изследването е да се установи доколко децата са усвоили умения да съотнасят цифрата на числото към съответното количество предмети и обратното – да означат с цифра дадено количество. Всяко дете е показало 100% успеваемост и общият процент от изпълнението на задачите от втория етап също е 100. Това е доказателство за високата степен на усвояване на математическите знания и че децата са овладели отлично съотнасянето на цифра към число и обратно.
Тестирането в третия етап установява могат ли децата да определят числови отношения. За целта се провежда изследване с две задачи, като всяка от тях предлага на децата по три примера, на които те трябва да намерят вярното решение. Всеки пример може да се разглежда като самостоятелна задача. Разглеждайки трите примера като цяло, получаваме 89,2% успеваемост, което е един много добър, почти отличен резултат. Тези високи постижения може да се обяснят с доброто овладяване на математическите знания като резултат от високата мотивираност на децата. Общо 20 деца – 91%, от всички са дали верни отговори на задачите над средното ниво. Само две деца са дали по два грешни отговора, което означава 88% успеваемост и ги нарежда в групата на децата, които се справят на средно ниво. От всичките 22 деца няма нито едно, което да се е представило на слабо ниво.
При внимателен анализ на съотношението мотивация – постижения се забелязва, че 20 от 22 деца показват високо ниво на усвояване на предвидения в програмата математически материал и резултатите само на две деца са на средно ниво. Всички деца с висока мотивираност показват високи резултати при овладяването на математическите знания за количествените отношения. Единайсет деца със средна мотивираност също имат високи резултати. Средно ниво на овладяване на знанията показват само две от децата със средна мотивираност и няма нито едно дете с постижения на слабо ниво.
За да установим силата на корелационната връзка между двете изследвани явления – мотивация и постижения, приемаме четиристепенна скала за измерване на стойностите на коефициента на корелационната зависимост (R), според която коефициент:

от 0 до 0,3 изразява слаба зависимост;
от 0,3 до 0,5 – умерена зависимост;
от 0,5 до 0,9 – силна зависимост;
от 0,9 до 1 – изключително силна зависимост.

Тъй като няма ниски показатели и в двете изследвани променливи, групираме децата в четири категории:

А – деца с високи стойности и по двете величини – 9;
В – деца с високи стойности по величина Мотивация за постижения и средни стойности по величина Постижения – 0;
С – деца със средни стойности по величина Мотивация за постижения и високи стойности по величина Постижения – 11;
D – деца със средни постижения и по двете величини – 2.

Приемаме средните стойности за ниски, а тези над средните – за високи.
Установената корелационна зависимост между двете основни променливи на диагностичното изследване е R=0,3. Следователно зависимостта между мотивация за постижения и ниво на постижения на изследваните деца е в умерена степен и отразява двустранната им връзка, т.е. между тях съществува взаимозависимост и обусловеност.
Безспорен факт е значението и влиянието на мотивацията като движеща сила в живота на човека. С още по-голяма сила това се отнася за децата от предучилищна възраст. Подходящата мотивация е в състояние да предизвика интереса им към на пръв поглед скучни и безинтересни от тяхна гледна точка научни факти или реалности от живота. Затова за успешното овладяване на знания от различни области е изключително важно педагогът да може да активира и насочва детската мотивация. Мотивираните деца са активни и инициативни, участват с желание в обучаващите ситуации и това се отразява в положителна степен на техните знания. Повишаването на мотивацията води до повишаване на резултатите от обучението на децата. Това за пореден път потвърждава значението на мотивацията за учебните постижения на децата от предучилищна възраст. За повишаване на резултатите от педагогическата си дейност успешният педагог следва да отделя изключително внимание на повишаването на мотивацията на децата. Това може да се постигне, като се използват нови, атрактивни техники на представяне на математическия материал, които да привличат детското внимание и да активират детското мислене. Така децата ще се превърнат в активни участници и съучастници в процеса на собственото си обучение.