Библията е съвършено ръководство за поведението на човека и за пълноценното му развитие в негова полза. Всеизвестно е, че човечеството е преживяло огромни периоди от време, цели епохи, през които Свещеното писание е отнемано, скривано от обикновения човек. Това са тъмни времена, тъй като без истините, разкрити в Библията, човекът е сляп. Защото „Книгата на книгите“ е непресъхващ извор на житейска философия и на мъдрост, съхранили своята сила и значимостта си в дългата история на развитието на човешките общества.
Светото писание е специфичен текст, който наистина изисква комплексна компетентност от учителя, работещ с него – филологическа, богословска, философска, методическа, педагогическа. Очевидно е, че в определена част от тези различни, макар и свързани помежду си, сфери ние като преподаватели по български език и литература с филологическо образование имаме известни тревоги. Изключително важно е деветокласниците да видят Свещеното Писание не просто като „свещената книга на християните“, а по-скоро като културен феномен; като място, където могат да открият едни от възможните отговори на въпросите, вълнуващи всеки човек, особено млад. А правото на избор е собствено негово.
В обучението по литература обикновено знанието за художественото произведение включва елементи както на емпирично, така и на теоретично равнище. В хода на учебния процес елементите от второто равнище се натрупват постепенно, докато учениците ги интериоризират и ги превърнат в неразривна част от своята лексика (Рашева-Мерджанова, 2007). Деветокласникът е усвоил вече елементите от първото равнище и надгражда тези от второто. Важна роля за този процес има изучаването на Библията, тъй като именно Свещеното Писание дава някои от важните термини в литературата. От тази гледна точка се надграждат съществуващи знания, но и се формират важни за съвременния човек умения. Най-важното: средношколците се възпитават в дух на толерантност, любов, съпричастност, милосърдие, състрадание. Това ги превръща в личности, които да станат достойни членове на демократичното гражданско общество в България.
Библията е книга, която не е за обикновено четене, а е за изучаване, защото чрез наученото от нея хората стават по-добри, по-човечни, по-толерантни. Свещеното Писание е уникално и с това, че то ни дава способността да проверим всичко, написано в него, да го изпитаме във времето. „Книгата на книгите“ формира и развива у нас умения и нагласи, които са важни за реализацията на всеки един в обществото, но и допълват моралния му облик. От тази гледна точка изучаването на библейския текст от деветокласниците създава компетентности, изключително необходими за успешното им вписване в обществото. След като България прие становището на Европейския съюз (от Лисабонската стратегия 2000–2010 и от проекта „Европа 2020“), че е важна приложимостта на знанията и уменията на учениците в обществото, задачата на всеки един от нас преподавателите (в това число и на тези по български език и литература) се усложни. Важно е не толкова натрупването на знания, колкото успешното им прилагане от средношколците по-късно. Това с пълна сила важи и за преподаването на Библията като част от учебната програма по български език и литература в 9. клас.
Обучението по литература в 9. клас е начало на гимназиалната степен. В съответствие с утвърдените Държавни образователни изисквания (ДОИ) е въведена нова програма, чиято цел е да се представи развитието на европейския литературен и културен процес от Античността до Средновековието и същевременно да се разгледа старобългарската литература в контекстовата обвързаност с европейската. В този смисъл изучаването на нравствено-етичните послания на Библията е съществена част от процеса на обучение и възпитание на младите хора.
Поставянето на основите на интертекстуалните взаимоотношения в литературата успешно може да се реализира именно в часовете по литература, посветени на изучаването на Свещеното Писание, тъй като по този начин междутекстовите връзки може да намерят естествена илюстрация, като се припомни, че текстът на Библията не препраща, а сам създава понятия, образи, архетипове, метафори, символи. Тук се проявява преподавателят – важната му роля на „координатор“ в този процес изисква от него знания, умения и компетентности, задължителни за съвременното обучение, неразделна част от което е и изучаването на Библията като културен феномен. Още повече че днес литераторът е изправен пред предизвикателството да наблюдава завръщането на Свещеното Писание в часовете, без понякога да е предварително подготвен за това (Неврокопски митрополит Пимен, 1988).
Съвременното разбиране за образованието обединява понятията възпитание и обучение, но не като механична съвкупност. Основната функция на образованието е формирането на личността – като светогледна позиция, като нравственост, като поведенчески модели; като възможност за промяна и усъвършенстване (Калнев, 1994). Като непосредствено ангажиран с тази мисия, учителят трябва да използва всички предоставени му възможности за успешното й реализиране. Хуманитарният характер на обучението по литература е предпоставка от него да се очакват по-големи и по-видими резултати в постигането на целите на училищното обучение изобщо.
