Изучаване на Библията в часовете по български език и литература

В преподаването на учебното съдържание, свързано с Библията, се оказах изправена пред задачата да потърся методи, различни от традиционните, които да преодолеят пасивността у учениците; да спомогнат те не просто да наизустят гладко фактологията, но и да намерят онова, с което прочитът на Светото Писание ще допълни, ще обогати, ще надгради съвременното общество на технологиите и света на материалното, в който живеят. Още повече че в класовете, на които преподавам, има и млади хора, присъстващи в училище само защото в час им е по-малко скучно, отколкото вкъщи.
Трябваше да отговоря на въпроси от типа: „Сега защо учим Библия, като не сме богословско училище?“ Важно беше учениците да разберат основанията за разглеждане на библейския текст в часовете по български език и литература. Решена бях методите да са различни от традиционните най-вече защото обичайната лекция, поднесена от собствения им учител, прави часа доста скучен и увеличава естественото за всички ученици противопоставяне на преподавателя. Разбира се, изборът ми беше продиктуван и от възможностите на учениците.
За да се ориентирам в предварителните нагласи, проведох анкета. Тя съдържаше следните въпроси:

1. Обичате ли да четете книги?
2. Какви книги четете?
3. Кой ви ги препоръчва?
4. Какво предпочитате: да прочетете книгата, или да гледате филм по нея?
5. Вярващи ли сте?
6. Ако сте вярващи, какво е за вас вярата?
7. Как възприемате религията?
8. Има ли Бог и ако отговорът на този въпрос е положителен, как възприемате неговия образ?

Анкетата беше анонимна и нямаше оценъчен характер. Времето за провеждането й беше 15 минути.
Направен беше и тест, целта на който бе да се провери доколко се познават сюжетите и посланията на Библията. Той съдържаше следните въпроси:

1. Какво е монотеистична религия?
2. Кой е върховният бог в християнството?
3. Какво е Светата Троица?
4. Какво знаете за Библията? Каква книга е тя? От колко части е съставена?
5. Какво е Евангелие? Кои са четиримата евангелисти?
6. Кои са Иисус Христос, Дева Мария, апостолите?
7. Каква представа имате за Страшния съд, ада, рая?
8. Какво е Апокалипсис?

Времетраене на теста: 30 минути. Той беше проведен заедно с анкетата за един учебен час, преди да започне изучаването на Светото писание.
След анализ на резултатите от анкетата и теста (той беше без оценки, защото учебното съдържание не е преподадено, целта му беше единствено да ме ориентира къде да поставим акцента), реших, че ще бъде полезно за деветокласниците учебното съдържание да се поднесе предимно във вид на беседа, като използвах и дискусията (тя възпитава у учениците дух на толерантност и развива критическото им мислене, както и техните социокултурни компетентности). Някои уроци бяха семинарни занятия. Използвах и съвременни образователни технологии – мозъчна атака и най-вече работа по групи. Най-слабо застъпена бе лекционната работа (само в едно занятие), тъй като се стремя в часовете по литература учениците да бъдат винаги субект, а не обект на дейността.
Единственият урок, който протече основно като лекция, беше първият урок върху Нов завет. Лекцията беше изнесена от външен лектор (колега, завършил Богословие в СУ „Св. Климент Охридски“, преподавател по религия в 7 СОУ „Кузман Шапкарев“, родител на ученик от класа). Избрах тази форма, тъй като темата дава теоретичната основа за работа върху новозаветните библейски текстове, затова правилното възприемане и доброто осмисляне на информацията са от особена важност. По моя преценка тази задача може да се изпълни най-успешно от специалист богослов. От друга страна, това е и възможност за разнообразяване на начина, по който протичат часовете, за да се поддържат интересът и желанието на учениците за работа върху Библията. Считам, че начинът, по който беше изложена и обяснена същността на християнството като идеология, значително съдейства за осмислянето на тази религия, основана върху принципите на любовта, толерантността и милосърдието.
Като финал на уроците, предвидени за изучаването на Библията, беше прожектиран филмът „Форпост“. Той е свързан с изцерението на тежко болни деца и от тази гледна точка беше изключително интересен на учениците.
При работата върху изучаването на Библията в училище учениците успяха да обвържат литературата с история, философия, етика, естетика, право, религия (СИП в началното училище). Тези междутекстови връзки спомагат учениците да доразвият социокултурните си компетентности.
Смятам, че в съвременното общество, когато религиозните различия се преодоляват чрез търпимост, толерантност и човечност, е много важно гимназистите да получат знания, които да са им полезни за сближаване с другите. Учениците трябва да придобият умения за собствена интерпретация на текста (а Библията е текст), да открият нравствените послания, „закодирани“ в написаното, и да разберат защо Библията е културен феномен. Изучаването на Библията в училище ще отвори пътя на търсенето на библейски символи и образи в творчеството на редица български автори: например Златният телец, Тръненият венец, Човешкият Дух и прочее при Христо Смирненски; библейската образност при Гео Милев и Никола Вапцаров; ще се „разчетат“ отделните библейски ключове. Вярвам, че учителят по литература се явява и преводач на Светото Предание, защото чрез преподавателя то се превръща в Педагогическо слово.