Според американския писател Уилям Артър Уорд: „Посредственият учител разказва. Добрият учител обяснява. Най-добрият показва нагледно. Великите учители вдъхновяват“. Но на малцина е отредено да бъдат велики учители, а за посредственост няма място в училище. Затова човек, избрал учителската професия, трябва да бъде добър учител, който се стреми да бъде най-добрият – най-добрият специалист в своята област, най-добрият пример за своите ученици. Учителите и учениците са лицето и душата на училището, два свята, които всеки ден взаимно се откриват и обогатяват, докосват се, а след всеки допир вече нищо не е същото. Съдбата на учителите винаги е била да се раздават, безрезервно и безусловно. Успехите на учениците са и успехи и н учителя, постиженията им – негова единствена награда.Една от промените на дневен ред в българското училище, необходима и налагана от новите реалности в него, е промяната в ролята на учителя. От съвременния учител се очакват и изискват множество нови педагогически и психологически компетенции и личностни качества. Но едно изискване остава непреходно и от първостепенно значение, това, да си добър учител. В статията е направен опит да се очертае съдържателният образ на добрия учител през погледа на педагози, ученици и техните родители.
От четвърт век в страната ни се извършват повсеместни реформи и на глобално, и на локално ниво във всички сфери – политическа, икономическа, социална и пр., естествено, и в образователната. И промяната в образователната сфера е несъмнено една от най-важните. Не само защото цивилизованият подход е обществата в криза да обръщат най-сериозно внимание именно на образованието (друг е въпросът дали това се случва в нашата страна), а защото потенциалът на тези промени се разгръща десетилетия след тях и е залог за глобална промяна на обществото, за неговия просперитет. Една от промените на дневен ред в българското училище, необходима и налагана от новите реалности в него, е промяната в ролята на учителя. От преподаващ знания на децата и учениците съвременният учител, учителят на новата образователна парадигма, се трансформира в медиатор, насочващ и стимулиращ процеса на познанието, подкрепящ и насърчаващ усвояването на знания и развиването на умения, катализатор на активността и креативността на подрастващите.
Нови роли, нови функции в работата с новите поколения деца в новата класна стая. Безспорно са необходими и очаквани от съвременния учител и множество нови педагогически и психологически компетенции и личностни качества. Но едно изискване остава непреходно и от първостепенно значение – да си добър учител. И ако не е лесно да си учител, то още по-трудно е да си добър учител. Обикновено се казва, че да си учител не е професия, а призвание. Може да звучи шаблонно, но е истина, защото само хора с призвание могат да станат добри учители. Те оставят трайни следи в живота на децата, те ги изграждат като личности и подготвят за най-пълноценната им реализация като зрели хора. И след години отдавна порасналите деца може би няма да си спомнят множество подробности, които сме държали да знаят, но ще могат да разграничават доброто от злото, красивото от грозното, достойното от недостойното, приятелството от лицемерието, истинските ценности от преходните увлечения и фалшивите стойности. Ще могат, защото на това ще са ги научили добрите учители.
Може би днес, когато повсеместно говорим за интерактивност и интердисциплинарност в обучението, дигитални технологии, иновации и т.н., и т.н., когато виртуалният свят започва да измества и замества действителния, живия, пълнокръвния и пълноцветния, е още по-важно да се вгледаме в тази човешка страна на темата, да потърсим човешките, непреходните стойности. Да потърсим него, добрия учител. И нека не го бъркаме с модерния, иновативния.
Какъв е добрият учител?
Добрият учител обича децата и това се чете по ласкавия поглед, който гали, по меката грижовност, с която изслушва и напътства. Той гледа на децата не като обект на обучението, а като личности – с положителни и отрицателни страни, с радости и проблеми, с успехи и разочарования.
Добрият учител обича своя предмет и знае как да накара и учениците си да го заобичат. Той използва атрактивни методи, които поставят ученика в активна позиция и го мотивират в процеса на обучението. Всеки негов час е различен, запомня се и се очаква с нетърпение от учениците.
Добрият учител научава своите ученици да си задават въпроси: „Какво?“, „Как?“, „Къде?“, „Защо?“…, и да търсят отговори. Учи ги да се съмняват, да откриват своите истини за живота, да имат собствена позиция и ревностно да я отстояват, т.е. да бъдат мислещи личности.
Добрият учител има живо нравствено чувство – излъчва доброта и справедливост. Особено справедливост. Той няма любимци – за него всички ученици са равноценни индивидуалности. Той няма двойствени критерии при оценяването. Да, той мъмри, когато си без домашна работа или си извършил някоя простъпка, пише двойки, когато не си подготвен, но и поощрява, стимулира, показва ти, че си специален, че можеш, стига да положиш повече усилия. Той открива силните ти страни и ти помага да ги развиеш.
Добрият учител оставя личните си проблеми зад вратата на класната стая. Той не позволява моментни настроения да влияят на общуването му с учениците. Добрият учител владее всяка ситуация. Той не повишава тон, за да го чуят, разрешава конфликтите между деца, без да накърнява достойнството им, без да изразява пристрастия.
Добрият учител е уважаван и обичан от децата и учениците. Това се постига най-трудно, но той го постига. От една страна, той е техен приятел – изслушва ги, съветва ги, пази поверените му тайни, празнува с тях, споделя… От друга страна, той е техен наставник – насочва, изисква, наставлява, коригира, пише неизвинени отсъствия, налага наказания, когато правилникът го изисква. Въпреки всичко децата го уважават и обичат, защото той е намерил златната среда в отношенията си с тях.