Предизвикателството да си добър учител

В педагогическата си практика винаги съм се стремял да се доближавам все повече и повече до този съдържателен образ на добрия учител и съм търсел най-удачните пътища за това. Един от тях според мен е установената в продължение на години практика веднъж в срока да каня родителите да заемат моето място – родители преподават на учениците. По тяхно желание те избират предмета, който е най-достъпен за тях. Ако родителят не може да се ориентира в предоставената информация или тя не е достатъчна, обсъждаме заедно неговите виждания и предложения, за да може да представи на учениците нужната информация по най-добрия начин. По този начин родителите сами разбират с кое биха могли да помогнат и да са полезни на детето си да се чувства по-добре и по-пълноценно. Така те разбират и се докосват, макар и за малко, до нелеката и много отговорна работа на учителя. Аз съм горд с това, че съм учител. А на кого трябва да благодаря за чудесната си професия, освен на обществото, на родителите. Защото те са тези, които са ми оказали голямата чест да ми се доверят с великия си принос към вечността – именно техните деца. Затова предлагам на учителите да изпробват моя метод, да правят по-често открити уроци пред родителите, защото те трябва да са наясно с това, което се случва с техните деца. По този начин никога няма да се изгуби връзката учител – родител.
За да установя мнението на учениците за този модел на работа, проведох няколко проучвания с 22-ма ученици от 2. клас и 21 ученици от 4. клас на ОУ „Еп. Софроний Врачански“ във Видин. В изследването си включих и част от родителите на тези ученици.
Изследователските методи са: беседа, дискусия, наблюдение, анкета, анализ на подходяща литература.
С учениците от 2. клас бе проведена беседа на тема „Какво означава да си добър учител?“. В началото на часа учениците чуха стихотворението на Леда Милева „Моята учителка“. Анализирахме стихотворението: хареса ли им; какви чувства поражда то у тях; как е представен учителят; как учителите помагат на учениците; защо учителите им дават знания; какви качества притежава учителят и т.н. Започнахме беседата с изясняване на учителската професия. Дейността им беше много интересна, участваха активно и бяха ентусиазирани.
От проведената беседа става ясно, че учениците са на мнение, че учителят трябва да е мил, съобразителен и търпелив. Според тях той трябва да е не само учител, но и приятел, човек, на когото да се доверяват, който да ги мотивира и насърчава. Изкуството да се обучава и възпитава е изкуството да се събужда любопитството в младите души. Учителят трябва да бъде активен човек, гъвкав, търсещ ключ към съкровищницата на знанието, каквато трябва да бъде главата на ученика, за да може според умението си да напълни тази съкровищница с безценните научни богатства.
На въпроси, свързани с обучителната страна, учениците отговориха, че уроците са скучни и че учителите трябва да направят предмета и урока по-интересни. На мнение са, че учителят може да вдъхновява, да направи така, че да работят по-упорито за постигане на по-добри резултати. Стигнахме до извода, че добрият учител мотивира, вдъхновява и може да удовлетвори интересите и любознателността на учениците.
С учениците от 4. клас проведохме дискусия на тема „Най-добрият учител на света“. На въпроса „Какъв трябва да е най-добрият учител на света?“ повечето от учениците категорично отговориха, че много учители са добри, но най-добрият трябва да ги разбира, да могат да му се доверяват, да ги подкрепя в решенията им, да се интересува от мнението им.
От проведените разговори с родителите стигнах до извода, че те правят необходимото, за да изградят образа на добрия учител в очите на децата си. Но учениците са се променили и има нужда от промени в метода на работа на учителя. Според тях използването на презентации в часовете, интерактивни методи – ролеви игри, интелектуални карти, групова работа, привличат вниманието и са интересни за учениците. Родителите осъзнават, че учениците имат нужда от ментор, учител приятел, вдъхновител и мотиватор. Знаят за тревогите, за проблемите на съвременния ученик. Дават си сметка, че учениците не са нито по-лоши, нито по-глупави от учениците преди 15–20 години, те са просто различни, интересите са различни и подходите и методите също трябва да са различни. Както не можем да сравним учениците преди и сега, така не можем да работим по същия начин. Нужни са ни нови методи и подходи.
В заключение, както ролята на ученика, така и ролята на учителя търпи промени. Добрият педагог включва учениците като активни участници, ефективният учител е активен, подкрепящ, креативен, иновативен, повече разбиращ, по-малко санкциониращ. Ако в миналото учениците са възприемани като пасивни приемници на знания и въздействие, то в днешно време се акцентира на активната роля на ученика в процеса на взаимодействие и комуникация. След като се променя ролята на ученика, то респективно се променят и образът и ролята на учителя. За да бъдеш добър учител, трябва да отговаряш на изискванията на учениците. И не на последно място, добрият учител знае, че ако изгражда с любов и истина – онова, което изгради, ще трае вечно.