Педагогически модел за реализиране на активно учене по биология и здравно образование в 9. клас

[su_note note_color=“#f5f5f5″ radius=“0″][su_spacer size=“0″] Пета група
Пример 1.
Непентесът е лиана, която по правило води епифитен начин на живот в топлите и влажни джунгли на архипелазите от Тихия и Индийския океан и в тропическите области на Азия и Австралия. Освен обикновените се развиват особени бутилкообразни листа. Техният край се удължава в тънък мустак, който обвива клон на дървото домакин и завършва с форма, подобна на гърне с капак. Вътре в гърненцето се отделя протеолитиченият фермент непентесин. По краищата му са разположени жлези, отделящи нектар, който привлича насекомите. Насекомите, попаднали вътре в гърненцето, се хлъзгат по стените му, оказват се на дъното и се подлагат на действието на фермента. Гърнетата достигат 15–20, а понякога и 50 см на дължина, количеството на събиращия се фермент може да достигне до 1–2 литра.
Пример 2.
Някои птици и други животни се заселват във вече съществуващи дупки и хралупи на дърветата, не нанасят вреда на дърветата, но не им носят и полза.

Пример 3.
Морските жълъди Balanus са малко подвижни силно модифицирани ракообразни с подобна на конус варовита черупка, от която от време на време се промъкват като нежни пипала ловки крачка – опитват се да хванат дребни свободно носещи се във водата организми. Подвижни са само личинките, възрастните се прикрепят някъде – към скали, раковини, а често и на подвижни обекти като рачета и дори китове (фиг. 8).
Шеста група

Пример 1.
Епифитите са растения, които растат по други растения, но не са паразитни. Премествайки се на дърветата, те се повдигат от сумрака на дъждовните гори към светлината. Вода и хранителни вещества получават от атмосферата. На дърветата не се нанася никаква вреда, дори да носят многобройно количество епифити (фиг. 9).
Пример 2.
Благородните елени по време на размножителния период водят кръвопролитни битки. Победителят става баща на всички новородени в харема.
Пример 3.
След като улови плячката си и се нахрани, вълкът оставя остатъци от жертвата си, които може да се използват за храна и от лисицата. И обратно, вълкът може да се храни с остатъци от храната на лисицата.
Седма група
Пример 1.
Много растения разпространяват своите семена с помощта на животни. Някои привличат зверове и птици с ядливи плодове и семена, но в тези случаи изгодата е взаимна.
При репея (Arctium lappa) например случаят е друг. Семената му са снабдени с кукички, които се закачат по козината на преминаващи животни и се отнасят далече от родителското растение. На преносителя не носят никаква вреда (освен раздразнението, когато ни се залепят по чорапите).
Пример 2.
Всеки лист на венерината мухоловка (Dionaea muscipula) завършва с капан, напомнящ назъбена паст. Вътрешната повърхност на капана привлича насекомите с ароматен нектар, който се отделя от специални жлези. Насекомото, долетяло на красивото цвете, докосва някое от чувствителните косъмчета, които растат на крилата на капана. Именно те и го затварят, изпращайки сигнал, чийто механизъм на предаване е все още неясен. Вероятно е електричен импулс. Капанът се затваря мълниеносно – за една трета от секундата, неочаквана за растение реакция. При първи сигнал страните на капана се затварят неплътно, между тях остава пролука, достатъчна за измъкване на малко насекомо, например комар или мравка. Така растението си набавя чрез смилане на насекомото необходимия азот.
Пример 3.
След като улови плячката си и се нахрани, вълкът оставя остатъци от жертвата си, които може да се използват за храна и от лисицата. И обратно, вълкът може да се храни с остатъци от храната на лисицата.
[/su_note] В заключение, груповата работа с работни листове прави обучението атрактивно и приятно, променя отношението на учениците към ученето и спомага за преодоляване на апатията и инерцията. Активното участие на учениците създава положителни емоции и оставя чувство на удовлетвореност от постигнатото след учебната дейност.

---