В приетата през 2010 година Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж „Европа 2020“ се призовава за развитието на знания, умения и компетентности за постигане на икономически растеж и заетост и за увеличаване на мотивацията за учене през целия живот, особено при хората в социално и икономическо неравностойно положение или при нискоквалифицираните. В придружаващите водещи инициативи „Младежта в действие“ и „Програма за нови умения и работни места“ се подчертава необходимостта от по-гъвкави модели на обучение, които могат да подобрят навлизането и напредването на пазара на труда, да улеснят прехода между етапите на работа и учене и стимулират валидирането на самостоятелното учене.В статията е разгледан въпросът – до каква степен самостоятелното учене чрез разработване на учебен проект може да бъде обективно оценено. Обоснован е изводът, че самостоятелното учене може да бъде обективно оценено чрез използване на работни карти за оценяване на дейностите, извършени от учениците в процеса на реализиране на групов проект. В картите има възможност да се изрази с точки в три степени (не участвал, участвал и активно участвал) участието на всеки ученик в различните проектни дейности. Картата позволява както да се попълват точки за другите членове от групата, така и всеки ученик сам да оценява себе си, т.е. обективно да посочи в кои дейности е участвал активно и в кои не е взел участие. От процеса на оценяване е изключена субективната роля на учителя.
В процеса на обучение могат да се разглеждат два типа учебна дейност на учениците. Единият е свързан с дейност на учениците по време на урока, а другият – по време на самостоятелна учебна дейност в час или при изпълнение на домашни задачи и други задания, свързани с разработване на практически проекти, доклади, реферати и др. В образованието обаче официално се признава индивидуалното постижение, което в някаква степен е в противоречие с идеята за оценка на задачите за сътрудничество. Това провокира интереса ми към създаване на начин за оценяване на самостоятелната работа при разработване на учебен проект.
Самостоятелното учене е свързано с осмислянето – насочено е към разпознаване на структурата на задачата, разбиране на нейната същност и разкриване на причинно-следствените отношения. То се противопоставя на ученето чрез подражание, по образец или модел.
Оценяването на самостоятелното учене е от значение за регулирането на учебната дейност, за поддържането на мотивацията, а по този начин и за развитието на учениците. В процеса на оценяване водеща роля има учителят, тъй като той (често и с участието на учениците) изработва критерии за оценка и оценява работата на учениците по тях.
При оценяването се наблюдават два процеса:
- на намаляване
– подкрепящата роля на учителя при самостоятелното учене на ученика,
– експертната роля на учителя при оценяването на ученика;
- на увеличаване
– отговорността на ученика за действията му в процеса на самостоятелното учене,
– елементите на самооценяване на ученика във всеки един етап от процеса му на учене.
Оценяването на задачи и дейности е добре да се извърши по предварително предложени от учителя критерии, които да са обсъдени и одобрени от учениците в класа (групата). Така приетите критерии трябва да са насочени към процеса на възприемане, осмисляне, преструктуриране или интерпретиране на новата информация. Те може да бъдат свързани с предходни дейности или с практическа дейност. Като примерни критерии може да се ползват следните (Цанова, 2013: 103):
- при възприемане на информацията – търсене на ключови думи; план на текст или устно изложение; отговаряне на въпроси, които изискват правилно възприемане на съдържание/описание/схема и др.;
- при осмисляне/преструктуриране/интерпретиране на информацията – от подробна в съкратена форма или обратно; от словесна в графична форма или обратно; от една изобразителна в друга изобразителна форма и др.;
- при приложение на вече усвоеното – обяснение (устно, писмено или с илюстрация) на решението на задачата; обяснение на начина на мислене; предоставяне на доказателства; осмисляне на връзки между понятия, факти, закони и др.;
- при разработване на практически проекти, доклади, презентации и др. – представяне на план за работата и доказателства за осъществяването на всеки етап;
- управление на времето – осъществяване на дейностите в час или при други условия.