В Националната стратегия за развитието на образованието (2014–2020) приоритетно място заема целта за подобряване на качеството на образованието. Визира се непрекъснатото надграждане на знания и умения с оглед на максималното развитие на потенциала на всяко дете и възможността за пълноценна социална реализация. В анализ на състоянието на образователната система до момента се отчита съществена слабост – ориентираност на системата към запаметяване и възпроизвеждане, а не към провокиране и мислене, самостоятелност и формиране на умения.В статията е представена авторска методика за оптимизиране на овладяването на умения за опериране с обобщена представа за изучаваните понятия. Методиката е фокусирана върху обучението по български език и литература. Описани са етапите на процеса на формиране на понятия у малките ученици, съобразно с когнитивното развитие в начална училищна възраст.
За реализация на посочената цел е необходимо учителят чрез своите практически прилагани методи и инструментариум да се стреми да насърчава творческото, логическото и самостоятелното мислене на учениците, уменията им за ясна и точна аргументация при представяне на собствено мнение и др. Необходимо е този процес да отчита и реагира на динамично променящата се реалност и да се удовлетворяват наложените от промените изисквания към педагогическата стратегия.
Наблюденията ни върху образователно-възпитателния процес в начален етап на образованието обаче показват занижаване на нивото на разбиране у учениците, което често води до погрешна реакция и неверни изводи от усвоеното учебно съдържание.
Разбирането е рационален процес, който по своята същност е една от формите за усвояване на действителността в духовен и практически аспект, включващ логически, познавателен, психологически, адаптивен, социален, филологически и други елементи. Съобразявайки се с факта, че в началния етап на обучение съзнанието на децата все повече преминава от формиране чрез нагледно-действен към вербално-логически подход, приемаме за подходящо именно в този период да работим за изграждане на система от понятия в конкретните части на учебното съдържание.
Обективни пречки за това са следните факти:
- Научната информация за заобикалящия свят все по-често се представя само чрез словесно изложение (устно или писмено), а не чрез пряко наблюдение на обектите поради социално-икономически причини. Това води до формиране на повърхностни или неверни представи за същността на обекта (явлението).
- Липсва достатъчно време и възможност за експериментална работа с обекта, което ограничава неговата познаваемост.
- Преобладаващата мултимедийна среда (за сметка на читателската активност) изобилства от информационни продукти, в които обектите са представени според възприятията, знанията и уменията на някого другиго, което вече е показател за някаква степен на субективност. Така детето се лишава от възможност за собствен когнитивен процес, за систематизация на получената информация и откриване на мястото й в системата от усвоени до момента знания.
- Като институция семейството трудно балансира усилията си за икономическа стабилизация и ефективно възпитание на подрастващите. Липсата на достатъчно свободно време нарушава комуникацията между деца и родители. Последните се опитват да компенсират подобен дефицит, давайки готови модели на поведение и реакции чрез императиви, изводи или отношения към действителността, с което лишават децата си от самостоятелност при откриване, осмисляне и експериментиране с нови понятия. Така се възпрепятства развитието на уменията им за анализ, сравнение и аналогии с досега усвоените понятия.
Като отчитаме горепосочените аспекти на проблема за разбирането, си даваме сметка, че учителят в качеството му на основен субект в процеса на обучението е призван непрекъснато да търси, намира и прилага нови подходи и практики, чрез които да оптимизира учебния процес и да повишава мотивацията на подрастващите за когнитивна дейност.