Приоритет на новите учебни програми са комуникативният аспект на обучението и функцията му да подпомага развитието на умението за разбиране на разликите между значение и смисъл на различните равнища на знание.
С оглед на възрастовите особености на учениците от начален етап изработихме и апробирахме ефективна методика за оптимизиране на процеса за овладяване на умения за опериране с обобщена представа за изучаваните понятия, като се фокусирахме върху обучението по български език и литература. Резултатите от проведената експериментална работа доказаха, че тази методика допринася за по-осъзнатото и задълбочено усвояване на изучаваните понятия и е удачна за прилагане в различните етапи на когнитивния процес.
Основен инструментариум на методиката са гатанките, които се явяват като позната, достъпна и забавна форма за стимулиране на познавателния процес. Те са свободен синтез между познати и усвоени от детето обобщени понятия и достъпно понятие, до което то само трябва да достигне в резултат на сложен мисловен процес.
Понятията са психологичен продукт на асоцииране и генерализиране на впечатления в съзнанието на индивида, резултатите от които се закрепват в думите. За нас интерес представлява формирането на понятията и логическите операции при малките ученици по време на обучението им. В ранните стадии те овладяват конкретни предметно съотнесени значения, а впоследствие чрез собствени логически операции – външно екстериоризирани форми, в комуникацията с околните. Така учениците достигат до абстрактни значения и понятия и проявяват наченки на елементарната им класификация.
Основните характеристики на понятието са наименование и съдържание и те са константни в съзнанието на всеки човек. Променливи величини за понятието са неговите обем и форма. Според количеството на признаците, залегнали в съдържанието на понятието, можем да го разделим на пълно и непълно. Съотнасяйки признаците и качествата на един предмет спрямо друг, детето изгражда понятия, които са резултат на извършените в съзнанието му операции на анализ и синтез. Понякога обаче е възможно да се създадат объркани понятия. В този случай съзнанието не може ясно да различи признаците на дадения предмет и то ги заменя с признаци на друг предмет или смесва едните с другите.
Именно тук ролята на учителя като обучител и коректив е съществена. Важен е и нагледният материал, който учителят използва в процеса на обучението, как го представя и как борави с него в хода на урока.
Формирането на понятия при учениците от начален етап и използването им се установяват чрез няколко основни критерия:
- Доколко осъзната у учениците е категорията „признак“ и как я свързват с термина „прилагателно име“, който като част на речта изразява признаците на даден обект.
- Доколко ученикът умее при описание на предмет да разграничава съществените от несъществените му признаци, за да го съотнесе чрез тях към вече познато му понятие.
- Умее ли ученикът да се ориентира в съдържанието и обема на понятието и доколко разграничава родовия и видовия признак в рамките на даден клас обекти.
- Може ли със свои думи да даде определение на предмет (явление), което означава да разкрие отличителния и съществен признак от съдържанието на понятието.
- Може ли по дадено определение да се досети за кое понятие (част от неговия обем) става въпрос.
Доколкото и да се покриват тези критерии в обучението обаче, процесът на формиране на понятия у малките ученици си остава непълен и ограничен, поради което се приема, че те усвояват и оперират с обобщени представи.