Eтапи в овладяването на обобщена представа за изучаваните граматични понятия по български език

Диференциацията и степенуването на дейностите при процеса на усвояване на понятия следват определена логическа последователност.

• етап – прилагане на зададени признаци към определен обект (допълване).

Още в 1. клас, когато все още не е въведен терминът „прилагателно име“, децата се приучват да възприемат тези думи като част на речта, именувайки ги „думички признаци“. Този етап започва в букварния период, когато учителят ги насочва да се опитат да открият разликата в съдържанието на думите, подредени в колонки към съответно изучавания звук (буква).
В последвалия период на ограмотяване се използват многократно упражнения, при които задачата е да се подберат само уместни прилагателни от група предложени към определен предмет (обект).
Пример. Кои думи са подходящи за описването на този плод? Свържете ги с неговото име: червена, къдрава, узряла, ябълка, дълга, сочна, сладка, топла.

• етап – прилагане на подходящи прилагателни към даден обект без допълнителна словесна опора.

Разбираемо е, че при подобен вид упражнения учителят трябва да подбере добре познат на учениците предмет и да го онагледи визуално с разбираема и възможно най-детайлизирана илюстрация.
Наблюденията върху този етап разкриват увеличаване на броя на допълнителните прилагателни в процеса на обучението. Малките ученици първоначално забелязват и записват онези качества на предмета, които характеризират неговата повърхност: цвят, блясък, гладкост или грапавост, големина, обем и др. Впоследствие те осмислят и записват прилагателни, отразяващи по-голямо разнообразие от признаци, макар че все още не умеят достатъчно добре да определят дали са съществени или несъществени за конкретния предмет (обект).

• етап – групиране на предмети по общия помежду им признак от определен брой изброени думи.

Вариантите на графично-визуалното оформяне на упражнението върху дъска, екран, раздадени работни материали са многобройни и колкото по-различни и по-интересни са при всяко надграждащо повторение на упражнението, толкова учениците са по-мотивирани за бързо и правилно справяне с поставената задача.
[su_note note_color=“#f5f5f5″ radius=“0″]Пример: Към кое цвете кои листенца с думи бихте добавили и защо?
Върху „листенцата“ са дадени: мечка, чанта, заек, роза, молив, маса, елха, лисица, трева и др. Децата се досещат, че всяко цвете е определено за различна група обекти – растения, животни, предмети от бита – и разпределят „листенцата“ с думи към съответното цвете.[/su_note] Видно е, че този етап изисква учениците да са усвоили, макар и на елементарно ниво, мисловните операции анализ и синтез, които да им гарантират умението за сравняване и класификация на обектите. Формирането на всяко понятие изисква оптимално съчетаване на информацията, получена в два плана: хоризонтален (свързан пряко с нагледно-образно мислене) и вертикален (изискващ включване на абстрактно-логическо мислене). Достигнатото равнище на тези мисловни процеси при малките ученици ни дава възможност да преминем към следващия етап.

• етап – откриване на излишен обект в редица обекти, обединени по общ признак (сходство).

Този тип упражнения цели откриване на общия признак на обектите, който обаче от видов може да бъде конкретизиран в някой от родовите признаци. Изисква от учениците повече логически операции (сравнение, аналогия, съждения, умозаключения, изводи и обобщения), което предполага учителят да ги стимулира и активизира по адекватен начин при предварително създаден положителен емоционален фон.
Резултатите сочат, че по-голям брой ученици (в сравнение с предишните етапи) не се справят напълно с всички представени редове, затова е необходимо учителят дискретно да диагностицира причините и да подпомогне процеса на попълване на пропуските или преодоляване на затрудненията. Положителното отношение и подходящата емоционална среда при малките ученици са особено важни, тъй като се явяват подкрепящ елемент на подсъзнателно ниво в процеса на закрепване и опериране с обобщените понятия.

• етап – откриване на обект по дадено описание на неговите съществени признаци.

Тези умения са приложими при решаване на дидактически кръстословици и ребуси (кратък, минимизиран вариант на описание на обекта), а по-широко приложими са при отговаряне на гатанки (където се излиза от рамката на терминологичното определяне и се използват литературно-художествени изразни средства).

• етап – самостоятелно формулиране на определение на обект, коректно дефиниран със съществени признаци и правилно класифициран по вид.

Последните два етапа са приложими в обучението едва когато имаме достигнато оптимално развитие на когнитивните процеси на учениците, проявяващи се в начална училищна възраст. Това развитие на уменията свързва две основни звена на знанията: информационно (количеството и качеството на усвоеното съдържание на всяко отделно понятие) и практико-преобразуващо (предопределящо последователност от операции, извършени от ученика със съдържанието на информационното поле).
Компетенциите, които формира обучението по български език, са свързани с успешната комуникация на учениците и способността им да оперират с усвоената информация от езиковата система и да я трансформират. Тези компетенции се ретранслират в обучението по всички учебни дисциплини и са основа за непрекъснатия процес на личностното образование и самообразование на учениците.