Основният обем на систематизираните резултати от педагогическото наблюдение на емоционалните преживявания в урока по физическа култура е представен в таблица 3.
| Вид на преживяването | Причини за възникването на емоционалните преживявания | Ефект върху дейността |
| интерес, вълнение (любопитство) | бягане, скачане, динамика, скорост, разнообразие, новост (упражнение и игри), увереност, самочувствие от собствените умения, двигателно участие на учителя | стимулиращ, организиращ при умело управление на емоционалните преживявания |
| радост | разнообразни, атрактивни упражнения, предстояща (любима) игра, победа, успех (гол, кош, точка), интересни упражнения и игри, социална значимост – възможност за успешна двигателна изява | стимулиращ, организиращ при умело управление на емоционалните преживявания |
| учудване | шеги, оригинални решения на учителя, майсторска изява на съученик, виртуозна двигателна проява на учител | организиращ, стимулиращ |
| мъка, страдание | двигателни затруднения, физическа преумора, болка | потискащ |
| гняв | груба игра, загуба, грешка на съотборник, собствена грешка | организиращ, дезорганизиращ, стимулиращ |
| страх | от трудно упражнение, от неуспех в игра, от силна топка | дезорганизиращ, организиращ |
| срам | неумение, комплексираност | потискащ |
| вина | забележки за дисциплина, неумение, недостатъчно старание | организиращ, потискащ |
| отвращение, презрение | трудно се установяват чрез наблюдение | ––- |
| скука | еднообразни, статични упражнения, чакане на ред, непоставени цели, изисквания, липса на интерес на учителя към резултатите от дейността | дезорганизиращ, потискащ |
| разбиране, съпреживяване (емпатия) | изградена способност, педагогическа система за управление на емоциите и възпитаване на чувствата | организиращ |
Таблица 3
Значителна част от причините за възникване на емоционални преживявания, установени чрез методите анкета и диагностичен експеримент (самооценка), се потвърдиха. За емоциите интерес, вълнение (любопитство) и радост това са причините новост, забавни, атрактивни упражнения и игри, победата и личният успех.
Педагогическото наблюдение установи и някои причини, предизвикващи емоциите интерес, вълнение и радост, които не бяха осъзнати и посочени от учениците – наличието на увереност и самочувствие от собствените умения и значителните възможности за успешна двигателна изява.
Сравнително големия обхват от наблюдавани явления даде възможност да се констатират и други причини за учудване, като шеги и майсторска изява на съученик.
Като допълнителна причина за емоцията мъка, страдание установихме двигателното затруднение, което учениците, проявяващи голям интерес, внимание и старание, изпитват при заучаването на нови упражнения със сложна координация.
Като най-чест повод за вина установихме забележките на учителя към учениците за дисциплина, неумение и недостатъчно старание.
Чрез педагогическото наблюдение не съумяхме да регистрираме случаите и причините за отвращение и презрение.
Имахме обаче достатъчно поводи да наблюдаваме и регистрираме какви са основните причини учениците да изпитват скука в урока по физическа култура. Това са еднообразните упражнения, чакането на ред и недостатъчната заинтересованост на учителя относно резултатите от дейността на учениците.
Освен изградената вече способност като причини за съпреживяването установихме прилагането на стройна възпитателна система за управление на емоциите и чувствата на учениците.
Въз основа на направените наблюдения и тяхното обобщение (табл. 3) представихме преодоляващия ефект на конкретните емоционални преживявания по отношение на предстоящата дейност. Най-благоприятен организиращ и стимулиращ ефект върху предстоящата дейност установихме, че оказват емоциите интерес, вълнение (любопитство), радост и учудване.
За част от емоциите вина, гняв и страх установихме нееднороден ефект. Като най-неблагоприятни върху следващата дейност се оказаха потискащият ефект на емоцията страх, дезорганизацията и потискането при преживяване на скука.
Анализът на получените резултати от проведения експеримент и от анкетното проучване ни дава основание за някои изводи:
- Учениците от началния етап самооценяват емоционалните си преживявания като най-силни. Преходът от началния към прогимназиалния етап на обучение се оказва праг с отрицателен знак – понижение най-вече за емоциите интерес, вълнение, радост и учудване, последвано в прогимназиалния етап на обучение от плавен спад и стабилизиране към леко повишение в гимназиалния етап на СОУ.
- За съпреживяване (емпатия) и „скука“ констатирахме относителна стабилност с нарастване на възрастта.
- Съпоставката на средните стойности за емоционалните преживявания показа по-високи стойности на самооценка при учениците в сравнение с тези на ученичките – с 12,72%.
-
Евгения Калева, 134 СОУ „Димчо Дебелянов“, София
рецензент: гл. ас. Николай Коев