В оптималното общуване и средата, която условно наричаме „активно обучение“, изразяваме споделените отговорности на учителя за ефективност и качество на образователно-възпитателния процес. Моделирайки взаимодействието между учителя и децата и между самите деца, търсим индикаторите за вътрешната динамика на игровия образователен процес за овладяване на конкретното образователно съдържание.Необходимостта от ефективно и качествено обучение на децата очертава цялостния подход към проектиране, организиране, координиране и реализиране на образователна среда, чиито условия провокират и стимулират развитието на децата. В този смисъл в статията поставяме акцент върху интерактивното обучение и ръководно-управленската стратегия на учителя да реализира педагогическо взаимодействие, в основата на което стоят мотивите за активно-действено участие на децата, игровите дейности, организационната форма, свързана с индивидуалната работа и работата в малка група.
Тук разбирането за същността на образователното съдържание е в осмислянето и анализирането, в решаването на проблемни ситуации чрез отношението и поведението на децата при взаимодействието учител – деца, деца – деца. Съчетаването на педагогическото взаимодействие с условията на материално-предметната и образователната среда в присъствието на ИКТ (интерактивна дъска, интерактивна програмируема играчка Bee-Вot и др.) съгласува личностно ориентирания и технологичния подход чрез система от ясно структурирани етапи на педагогическата технология:
- сюжет и сюжетна линия;
- познавателни цели и образователно съдържание;
- степени на педагогическо взаимодействие;
- методи, техники и средства за педагогическо взаимодействие;
- интегративни връзки;
- организация на децата – фронтална, работа в малка група, индивидуална;
- равнище за осмисляне знания и умения;
- очаквани резултати.
Чрез програмиране на познавателните действия върху интерактивната дъска при онагледяване на познавателната задача – „Кои са геометричните фигури?“, и приказно-фантазния сюжет – „В царството на геометричните фигури“, децата разрешават интригата в спора защо всяка от тях е по-важна. Поставеният акцент върху уменията на децата да мотивират своя избор според предназначението на геометричната фигура и нейните признаци активира мисловния и действения процес върху интерактивната дъска – да „заведат“ голямата при по-малките, но различни по цвят и големина геометрични фигури. Тук педагого-психологическият аспект, стимулиращ активност, е начин за самостоятелно използване на знанията.
Водени от чувствата за удовлетвореност от дейността с постигнатото в индивидуален и екипен вариант, стимулираме активността с положителната обратна връзка и участието на електронната „пчела“, която ще светне с очички при правилен отговор. Естественият път за активиране на мисленето и задълбочено осъзнаване на знанията в определеното операционно равнище на развитие съответства на степента на развитие на сензорните възприятия на децата, в чиято основа стои придобиването на опит чрез конкретните практически действия и дейности.
С подбраните игрови дейности за осмисляне на знанията за геометрични фигури чрез преработване на възприетите образи децата пренасят на следващо равнище разбирането – в овладяване на умения за преобразуване на дейността в самостоятелна продуктивна дейност.
В игровата дейност „Танцуващите геометрични фигури“, при която всеки от участниците трябва да си вземе по избор геометрична фигура и след еднократно прегъване да се ориентира за новото й място танцувайки, се провокират откривателството и изборността.
Създаденият емоционално положителен микроклимат, оптимизиран от вътрешния план на действие, е не само различен източник на информация, а преди всичко вътрешна система на ръководство и управление и индивидуална мотивация за активна мисловна дейност, в подкрепа на усилията децата да се справят успешно.