Проучването обхвана 680 ученици от 3. до 11. клас от столично училище, които се включиха с ентусиазъм.
С участниците в изследването проведохме уроци по водещите за възрастта (според учебния план) двигателни дейности, в следната последователност: гимнастика, подвижни игри, спортни игри, баскетбол, волейбол, спорт по избор (футбол, подвижни игри, спортни игри) и лека атлетика.
За нуждите на изследването използвахме класификацията на К. Изард (Изард, 1980: 53), разграничаваща десет емоционални състояния:
- интерес (вълнение, любопитство);
- радост;
- учудване (удивление);
- мъка (страдание);
- гняв;
- страх;
- срам;
- вина;
- отвращение;
- презрение.
Допълнително проследихме две много важни за учебно-възпитателния процес преживявания – скука и съпреживяване/емпатия (табл. 1).
Тъй като емоционалните преживявания са субективни и дълбоко интимни, използвахме информативния метод на самооценката и словесния писмен отчет, за да установим силата на преживените емоции по скала от 0 до 10.
Таблица 1. Относителен дял (%) на учениците от 3.–11. клас, преживели конкретни емоционални състояния в урока по ФВС
ЕМОЦИОНАЛНИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ