В периода на изследването диагностицирахме емоционалните преживявания на учениците в зависимост и от пола и етапа на обучение. Посредством този подход се стремяхме да откроим проявленията на емоциите при учениците и ученичките и динамиката им в отделните образователни етапи.
Проследяването на най-високо оценените емоции интерес (вълнение, любопитство) и радост във възрастово-полов план разкрива някои различия. При момчетата в 3. и 4. клас се установява скокообразно понижение с над 2 бала. В прогимназиален етап на обучение се наблюдава постепенно повишаване и стабилизиране от 7. до 11. клас. За момичетата това понижение е по-плавно след 4. клас, но продължава да търпи спад до края на прогимназиален етап и леко повишаване и стабилизиране се наблюдава след 9. клас. Динамиката във възрастов аспект при момичетата за интерес (вълнение, любопитство) и радост се характеризира с две стъпала на преход и понижаване, между 4. и 5. клас с около 1 бал и между 6. и 7. клас също с около 1 бал. Подобни са разликите и по отношение на относителния дял ученици, преживели тези две емоции.
Тенденцията на постепенно понижение се запазва при емоциите учудване, мъка (страдание), страх, срам, отвращение и презрение. Емоцията гняв при момчетата има най-високи средни стойности в 6., 7. и 8. клас. Скуката е най-голяма в 5. и 6. клас. При вина след високата самооценка в 3. клас следват вълни на колебание около 1 ниво.
Данните за съпреживяването (емпатията) за всички изследвани възрасти се оказаха със сходни средни стойности – между 5 и 6.
Анкетата съдържаше два въпроса за емоционалните нагласи и преживявания в началото и в края на урока по физическо възпитание и спорт и три въпроса, свързани със способността на учениците за интелектуална рефлексия по отношение на:
- ползата от физическото възпитание и спорт;
- съзнанието и физическата образованост;
- значението на физическата култура за интелектуалното развитие.
Чрез педагогическо наблюдение проследихме резултатите от възникналите чувства и емоции по време на състезания.
Посредством пулсометрия и чрез показатели за натоварване (брой на крачките) измерихме двигателната активност на учениците.
Анализът на получените резултати от педагогическото изследване ни дава основание за някои изводи и препоръки:
- Разнообразните и логически свързани средства, прилагани в уроците по физическо възпитание и спорт, предизвикват преимуществено емоциите интерес (вълнение, любопитство) и радост, с което се стимулира интелектуалната активност и се подпомага пълноценното разгръщане на двигателните възможности на учениците.
- С увеличаването на възрастта нараства ролята на емоционалния компонент при определянето на смисъла и отношението към урока по физическо възпитание и спорт.
- Препоръчваме да се използват и усъвършенстват методите и средствата за емоционално разведряване на учениците, като в синхрон с тях се овладяват и затвърдяват ефективно способите за емоционална саморегулация.
-
- Изард, К. (1980). Эмоции человека. Москва: Издательство Московского университета.
- Ковальов, А. (1971). Воспитание чувств. Москва: Педагогика.
- Конциг, Г. (1987). Влияние эмоции и мотивации на когнитивных компонентов в спортивных играх. Европейски конгресс.
- Косева, Д. (1989). Фактори, които влияят на самооценката на учениците. Въпроси на физическата култура, 2.
- Кръстевич, Л. (1985). Емоционалността в урока по физическа култура като средство за повишаване на познавателната активност. Въпроси на физическата култура, 9.
- Рачев.К. – Теория и методика на физическото възпитание, Учебник за студентите от НСА, Издателство „Медицина и физкултура“ – 1998.
-
Евгения Калева, 134 СОУ „Димчо Дебелянов“, София
рецензент: Николай Коев