Паметта представлява актът на съхранение на онова, което е било придобито, за по-късна употреба, т.е. това е задържането на информацията отвъд настоящия момент. Под памет се разбира и психичната система за съхранение, която позволява подобно задържане, независимо дали става дума за няколко момента, или за много години. Ученето от своя страна представлява придобиване на някаква информация или умение. Всъщност това е психически процес, който води до съхраняване на думи, идеи, факти, умствени образи и моторни умения в човешката памет. В човешката памет се наблюдават три процеса – кодиране, съхранение и извличане на информацията (Андреева, 1999: 168–170) [1]:
- Кодирането означава да вземеш някакъв къс информация и да го преведеш или да го кодираш за използване от паметовата система по-късно. По подобие на компютър: когато компютър ,,чете“ диск, за да получи някаква информация, този процес се нарича ,,въвеждане на входяща информация“. След това тя трябва да се преведе от диска на използваем език или код, за да изпълни дадените му инструкции. Самата информация се нарича ,,бит“.
- Следва съхранението, което представлява процес на задържане на новокодирания бит информация в паметовата система. Понякога съхранението продължава само няколко секунди, друг път изглежда до живот. Функцията на процеса на съхранението е да запазва информацията в паметта дотогава, докато е необходима.
- Извличането е последният процес на паметта. Кодираната и съхранена информация трябва да се възстанови, за да бъде полезна. Ако не са изминали 10 или 15 секунди от виждането на телефонен номер например, вероятно няма да има трудности при възпроизвеждането му, защото процесът включва просто извличане на информация от това, което се нарича кратковременна (краткотрайна) памет. Ако обаче има съпътстващи, разсейващи фактори (говор, шум, действие), опитът да се възпроизведе телефонният номер може да се провали и да се наложи отново да се погледне в телефонния указател. Същото е и с извличането на научено наизуст стихотворение или текст, където се изискват повече усилия и възпроизвеждането включва извличане от дълговременната (дълготрайна) памет.
Т. Трифонов разграничава следните видове памет (Трифонов, 2002: 85):
- Според формираните органи (рецептори) в човека и техните механизми паметта бива зрителна, слухова, двигателна, осезателна, вкусова, обонятелна.
- Според характера на психичната активност, която преобладава в дейността, паметта бива двигателна, емоционална, образна, словесно-логична.
- Според характера на целите на дейността паметта бива непреднамерена и преднамерена.
- Според начина на запомнянето и разбирането паметта може да се класифицира на механична и логична.
- Според степента на участие на волята паметта бива волева и неволева.
- Според продължителността на затвърдяването и съхраняването на материала паметта бива краткотрайна/кратковременна, дълготрайна/дълговременна и оперативна.
В процеса на обучение информацията се насочва към кратковременната памет на ученика. В нея в даден момент се извършва умствена дейност, но обемът й е ограничен. Един елемент от цялата информация за възприемане не може да остане в кратковременната памет повече от 15–20 секунди, ако не бъде преработен допълнително. Кратковременната памет се определя и като мястото, където се извършват умствени операции при решаване на проблеми и разбиране на езика. Много наподобява на тефтер, в който се записват за по-нататъшна употреба междинните стъпки в обемните проблеми. Повторението на информация в кратковременната памет или изпълнението на допълнителна задача помага за пренасянето на информацията в дълговременната памет.
Дълговременната памет представлява система за относително постоянно съхранение на голям обем информация. Още през 1972 г. Ендъл Тълвинг предлага концепция за дълговременната памет, в която описва два компонента – памет на епизоди и семантична памет. Паметта на епизоди прилича на автобиографичен, дълготраен паметов склад, където се пазят личните преживявания и спомени в хронологичен ред. Изискване за информацията там е да е имало преживяване и да е формиран дълготраен спомен от него. Семантичната памет съхранява по-общите и безлични познания.
Оперативната памет в учебната дейност има място в онези случаи, когато се решават практически задачи. При тези задачи възприемането се слива с възпроизвеждането. Главното в обучението на учениците е понятията и действията да останат възможно най-дълго в паметта.
В учебната дейност имат значение процесите, с които се осъществява паметта: запомняне, съхраняване, възпроизвеждане, забравяне. За овладяването на знания от значение е запомнянето. То се осъществява като акт на запечатване на впечатлението в съзнанието на ученика. Да се учи означава в съзнанието да остава впечатление за ученото, но и да се възпроизвежда запаметеното и съхраненото, защото възпроизвеждането е мярка за оценка на възможностите на ученика да създава нови образи и връзки. Във връзка с учебната дейност забравянето се разглежда като процес, който понижава функциите на паметта. Макар да се дефинира като процес на затруднение във възпроизвеждането, от гледна точка на психичните състояния на личността чрез забравянето се постига ефект на освобождаване от нежелани впечатления и запазване на психичния баланс на човека (в т.ч. на ученика).