Докато психологическият тест измерва кратковременната памет на учениците, с акцент върху способността им за възпроизвеждане на думи, то дидактическият тест следва да измерва само техните рецептивни умения, за да установи степента на усвоените нови граматични правила и конструкции в процеса на обучението по английски език. Така от гледна точка на статистиката двете явления стават съизмерими.
Тестовите задачи следват таксономията на Блум за целите на образованието. В изследването е използван нестандартизиран авторски дидактически тест за оценяване на рецептивните умения при усвояването на нови граматични правила и конструкции по английски език от учениците.
При създаването на теста е спазена следната последователност:
- определяне на целта;
- подбиране на подходящи тестови задачи;
- съставяне и апробиране на теста;
- разработване на указания за използване на теста;
- отпечатване и съхраняване на теста.
От резултатите от психологическия тест се налага изводът, че в класа няма ученици със значителни отклонения по отношение на индивидуалните способности на кратковременната памет. Съобразно с обема на кратковременната памет, в класа се формират три групи (табл. 1).
Таблица 1. Групиране на учениците, съобразно с обема на кратковременната им памет
| Обем на кратковременна памет (в балове) | -2 | -1 | 0 |
| Брой ученици | 10 | 4 | 1 |
Една от групите се състои от 10 ученици, което представлява 2/3 от класа или 67% от всички ученици.
Може да се извърши и друго групиране на учениците (табл. 2).
Таблица 2. Групиране на учениците по брой правилно възпроизведени думи, съотнесени към обема на кратковременната им памет
| Брой правилно възпроизведени думи | 7 ± 2 | 4 | 4 | 3 | 4 |
| Обем на кратковременна памет (в балове) | -2 | -2 | -1 | -1 | 0 |
| Брой ученици | 8 | 2 | 3 | 1 | 1 |
От трите групи ученици, формирани на база обем на кратковременната памет: -2, -1 и 0, се обособяват пет групи, съобразно с броя на възпроизведените думи. И все пак учениците, които попадат в групата на възпроизвелите общоприетия брой думи 7 ± 2, са повече (53%) от формиращите всички останали групи. Интересно е разпределението на учениците в останалите четири групи. В три от тях учениците са възпроизвели 4 думи, което представлява резултат, близък до минималната граница на общоприетите 7 ± 2 думи. Общият брой на тези ученици е 6, или 40% от класа. Остава един ученик, който формира своя собствена група и представлява 7% от броя на учениците в класа.
Основният въпрос тук е дали първата група от 8 ученици ще се представи по-добре на теста по английски език, или комбинацията от 7 ученици от останалите групи. След провеждането на теста оценките в групата на седемте ученици са съответно една тройка, една четворка, четири петици и една шестица. Ако приемем за определящо условие нормата за обем на кратковременната памет 7 ± 2, то разпределението на учениците в класа ще изглежда по следния начин (табл. 3).
Таблица 3. Разпределение на учениците, съобразно с общоприетата норма за обем на кратковременната памет и оценките от теста по английски език
| Оценки | Брой ученици в общоприетата норма | Брой ученици под общоприетата норма |
| 3 | 2 | 1 |
| 4 | 0 | 1 |
| 5 | 2 | 4 |
| 6 | 4 | 1 |
Ако разделим всяка група на две подгрупи – подгрупа на тройки и четворки и подгрупа на петици и шестици, установяваме, че броят на учениците в подгрупите на тройките и четворките е равен, т.е. 2. От получените оценки в тези две условни групи не може да се направи извод, че учениците с шестици и петици са в едната група, а в другата – тези с четворки и тройки. Резултатите по-скоро подкрепят допускането, че индивидуалната способност на паметта на ученика може да не се окаже водеща по отношение на резултатите от теста по английски език.