За измерване на силата на зависимост между способността на кратковременната памет на учениците и резултатите им от теста по английски език използвам коефициента на корелация на Браве и по известната формула получавам r = 0,2. Този резултат може да се използва за намиране на коефициент на определението, който показва каква част от промените в резултата се дължат на промените в конкретния фактор. Ако се умножи по 100, изразява силата на влияние на зависимата променлива в проценти. По формулата
Копр = r2 се изчислява коефициентът на определението, който в случая е r2 = 0,04, т.е. само 4% от промените в броя на решените тестови задачи на учениците се дължат на промяна в способността на паметта им.
По формулата Кнеопр = 1 – r2 се изчислява коефициент на неопределението, който описва влиянието на невключените в изследването фактори. Тук той е 0,96. Ако се умножи по 100, изразява силата на влиянието им в проценти, която тук е 96%.
От направените до момента изчисления и разсъждения се налагат следните изводи:
- Има корелационна зависимост между способността на паметта на всеки ученик и неговите резултати от теста, която обаче се смята за слаба.
- Колкото по-слаба е зависимостта между променливите величини, толкова по-силно е влиянието на всички невключени в анализа фактори, което се определя от коефициента на неопределението.
Проведеното диагностично изследване показа, че резултатите на учениците на теста по английски език зависят в много по-голяма степен от всички неанализирани фактори, отколкото от способността на паметта на всеки от тях. Тези фактори може да се отнасят както до учителите, така и до учениците.
От диагностичното изследване се оформят следните препоръки за подобряване на педагогическата практика:
- Целенасочено да се прилага ориентирано към ученика обучение в рамките на отделния урок. Неговите цели и задачи трябва да са поставени така, че у всеки ученик да се стимулира познавателната потребност, да се постигне максималната му активност по време на урока и да се почувства емоционалната му удовлетвореност в края.
- За да се запомни определен граматичен материал по английски език по-бързо и по-трайно от учениците, учителят трябва да го свърже с техните интереси или с положително емоционално преживяване от собствения им живот и практика.
- Граматиката е необходима за научаването на един език и може да бъде усвоена по-ефективно и за по-малко време, ако се учи чрез аудио упражнения и повторения на глас.
Препоръки към учениците:
- Процесът учене включва освен получаването на нова информация и нейната последваща обработка (запомняне, възпроизвеждане, осмисляне, прилагане на тази информация), което изцяло зависи от способностите и капацитета на паметта на ученика. Основна роля при запомнянето играят целенасочеността на личността на ученика, активността му и съсредоточеността при заучаването на даден материал. Това означава, че във времето, отделено от ученика за учене, трябва целенасочено и съсредоточено да се учи, а не да се извършват и други съпътстващи дейности.
- Запомнянето зависи от редица условия, като едно от тях е повторението. Ефектът от повторението се определя от това, дали се заучава нов материал, дали е под формата на упражнение, или е за преговор на по-големи обеми знания. Ученикът може да разпредели повторенията равномерно във времето, а материала да групира на основата на общи признаци.
- Онова, което ученикът нарича ,,забравяне“, може най-добре да се разбере като неуспех при кодирането, съхранението или извличането на информация по адекватен начин, а не неуспех на неговата памет. Обикновено забравяме с отминаването на време, но забравянето възниква повече в резултат на това, какво правим през този интервал, отколкото просто на изтичането на времето.
Емоционалната възбуда у ученика също може да наруши нормалните процеси на ученето и запаметяването. Ако ученикът е прекалено тревожен при заучаването на нов материал или при възпроизвеждането на научена вече информация, то неговата тревожност може да се окаже причина за разсейването му. Следователно всичко, което разсейва вниманието, може да попречи на кодирането или съхраняването на информацията в паметта.
- Андреева, Л. (1999). Психология на познанието. София: ЛИК.
- Николов, П., Александрова, Н. & Кръстев, Л. (2007). Педагогическа психология. Благоевград: Унив. изд. ,,Неофит Рилски“.
- Трифонов, Т. (2002). Обща психология. В. Търново: Парадигма.
- http://psiho-test.info/
-
Искра Вълова, 68 СОУ „Акад. Никола Обрешков”, София
vvvulova@abv.bg
рецензент: проф. д-р Росица Пенкова