Идеята за създаване на клуб „Нашата приказка без край“ възникна от разговор в един 6. клас за прочетените книги с приказки от така наречения „задължителен списък“. От двайсет и шест ученици само четирима казаха, че са успели да намерят и прочетат романа на Михаел Енде „Приказка без край“. Този факт ме мотивира да организирам извънкласно четене на книгата и в съвместната работа открихме 12 места, които съдържаха изречението „Но това е друга приказка и ще я разкажа друг път“. Експериментът сам се наложи. Възложих за домашна работа на учениците да си изберат някое изречение и да напишат свое продължение на историята, т.е. те самите да станат творци на приказки. Предложението бе прието с готовност и всички ученици написаха домашни работи с интересни приказни сюжети. Така се очерта и не представляваше трудност сформирането на действен клуб по проект „Успех“ за развиване на творческите способности на желаещите.В статията е представена идеята за създаване на клуб „Нашата приказка безкрай“ по проект „Успех“ в столичното 144 СОУ „Народни будители“. Описани са два от приложените в работата на клуба похвати от „Граматика на фантазията“ на Джани Родари – фантазийният бином и техниката „какво би станало, ако…“, и продукти от проектната дейност.
Целта на заниманията в клуб „Нашата приказка без край“ е да се провокира интересът на учениците не само към създаването на собствена история, но и към съвременния книжовен език с неговото богатство. В процеса на сътворяване на своите приказки участниците в клуба осмислят и задълбочават правописните си умения и знания по съвсем естествен, дори забавен начин. Създавайки собствена „приказка без край“, учениците се чувстват свободни да изразят своите „хрумки“. Това, естествено, не става лесно и отведнъж – необходими са ясни и разбираеми задачи и упражнения и тук идва на помощ „Граматика на фантазията“ на великолепния разказвач на приказки Джани Родари. „Един ден във „Фрагменти“ от Новалис (1772–1801) открих следната мисъл: Ако притежавахме наука и за фантазията, както притежаваме наука за логиката, тогава бихме разбулили тайните на изкуството да се измисля“ (Родари, 1986: 75).
В работата на клуба използваме два от похватите на Джани Родари.
Фантазийният бином
В „Граматика на фантазията“ великолепният разказвач превръща дори теоретичните си размисли в завладяващ разказ. Той ни разкрива как една фантазна тема, представляваща начален момент за всяка история, може да се породи от една-единствена дума. И веднага подчертава, че това всъщност е илюзия, защото, за да се получи „искра“, трябва друга, втора дума, която да я „предизвика“, „да я застави да изскочи от релсите на навика, да я накара да открие в себе си нови смислови възможности. Няма живот, където няма борба“.
В своите разсъждения Родари подчертава, че една история може да възникне само от бином, при това не от какъв да е бином, не от проста асоциация (напр. котка – куче), защото това не обещава нищо интересно. Думите, образуващи фантазиен бином, трябва да са раздалечени, да са достатъчно чужди една за друга, свързването им да е нещо необичайно. Единствено и само така въображението ще бъде принудено да се задвижи и да намери някакво сходство между тях, да създаде единна фантазна цялост, в която тези два разнородни елемента могат са съществуват заедно.
Родари препоръчва фантазийният бином да бъде избран на принципа на случайността – например двете думи да са зададени от две деца и едното да не знае какво казва другото или да бъдат изтеглени от написани от групата думички, или пък да бъдат посочени на случайна страница от случайна книга.
Това е необходимо, защото „във фантазийния бином думите не са взети в обикновеното им значение, те са освободени от езиковия порядък, който ги свързва във всекидневната реч. Те са „очуднени“, направени са „чудни“, „странни“, „преселени“ са, хвърлени една срещу друга на фона на никога невиждан дотогава небосклон. Тогава само, мисля аз, те се намират при най-добри условия, за да родят занимателен разказ“.
1 2