При сътворяването на „история“, приказка, е важно не само да се създаде, но и как да се употреби фантазийният бином. Безсмислицата може да си остане безсмислица, ако се прави по задължение, а не за игра, за удоволствие. Или да се получи скучна, безизразна история, ако връзката между думите е съвсем банална.
Ако се разгледа примерът, който авторът посочва – „куче и шкаф“, се вижда, че чрез свързване с предлог може да се получат следните образи:
- кучето с шкафа;
- шкафът на кучето;
- кучето върху шкафа;
- кучето в шкафа и т.н.
И всеки един от тези образи дава възможност да се измисли конкретна фантазна ситуация, свързваща думата „куче“ с думата „шкаф“.
В работата на клуба приложението на фантазийния бином даде възможност да се създадат много на брой и много интересни като съдържание истории.
Какво би станало, ако…
Това е вторият похват, който използваме в нашата работа. Той е особено удачен за учениците от 6. клас, защото „техниката“ на фантазните предположения е изключително проста. Тя се основава точно на въпроса „Какво би станало, ако…“.
За да се формулира въпросът, Родари препоръчва да се вземат първите „паднали ни подръка подлог и сказуемо“. А чрез тяхното съчетаване вече се получава своеобразна хипотеза, върху която може да се гради детската история.
Да кажем, подлогът е „класната стая“, а сказуемото – „летя“: какво би станало, ако класната стая изведнъж полети? Всъщност обсъждането на този вариант насочи някои от учениците да прочетат „Летящата класна стая“ на друг великолепен разказвач на истории – Ерих Кестнер.
С помощта на този похват също са създадени много от интересните истории, записани в „Нашата приказка без край“.
Сътворявайки своите приказки, малките разказвачи не просто наблюдават структурата на собственото си въображение, но същевременно и я изработват, като по този начин създават и необходимото средство за опознаване и овладяване на действителността. „С измислянето на истории и с фантастическите способи за тяхното фабрикуване чрез фантазията мисля, че помагаме на децата да проникнат в истинския живот през прозореца вместо през вратата. Щом им е по-интересно, значи – по-полезно им е“ (Родари, 1986: 24).
Финалният етап от нашата работа е рисуването на илюстрации към сътворените приказни текстове и създаването на файлове за виртуалната книга с приказки в сайта на училището. Проведеният експеримент безспорно показа пътя, по който може да се развият творческите способности на учениците и да се осмисли свободното им време. Работата в клуба по проект „Успех“ има бъдеще и ще подобри мотивацията на учениците към учебния процес, ще разкрие в по-пълна степен потенциалните им творчески възможности.