Технология за изучаване на творчеството на Гео Милев и Никола Вапцаров чрез библейските мотиви

Разработената технология за изучаване на творчеството на Гео Милев и Никола Вапцаров чрез библейските мотиви бе експериментирана с ученици от 12^Е клас на ЕГ „Акад. Людмил Стоянов“. Тя бе реализирана в рамките на една учебна година и бе приложена в часовете по задължителна подготовка. Учениците, с които осъществихме анализирането на текстовете на тези двама поети чрез библейската образност, бяха наясно още от 9. клас, че текстът на Библията ще им помогне за по-задълбоченото изучаване на текстове от световната и от българската литература. Откриването на библейски мотиви в поемата „Септември“, както и в поезията на Никола Вапцаров, за тях бе интересно „продължение“ на часовете по български език и литература в 9. клас.
През октомври 2014 година проведох входящо ниво с учениците от 12^Е клас (експериментална група) и с учениците от 12^А клас (контролна група). То включваше анализиране на текстове на Христо Смирненски, осмислянето на които е невъзможно без изследване на библейските мотиви. Нивата на знания и умения бяха установени чрез тест, който включваше въпроси със затворен и с отворен отговор. Направеният анализ на резултатите показа много близък среден успех и за двете групи (съответно Добър 4,47 за 12^Е клас и Мн. добър 4,58 за 12^А клас). Пропуските на учениците бяха свързани с осмислянето на символи като Трънния венец, Златолуспестия гигант, Златния телец и прочее. Неразбирането на тези ключови за творчеството на Смирненски образи доведе до недокрай задълбочено анализиране на художествения текст.
Всичко това ме подтикна да потърся нов, различен и донякъде провокативен метод за анализиране на творчеството на други автори. За да определя класа, който да бъде експериментална група, направих анкета. Целта й беше да се ориентирам в нагласите на учениците от двата класа за това, доколко би било интересно за тях творчеството на Гео Милев и Никола Вапцаров да се разглежда чрез библейската образност (още повече че и в двете паралелки има мюсюлмани). Тя съдържаше следните въпроси:

1. Какво е за Вас вярата?
2. Смятате ли, че вярата има различни измерения в миналото и днес?
3. Какво е за Вас религията?
4. Какво е за Вас Бог?
5.  След като вече сте „запознат“ с творчеството на Христо Смирненски, какво знаете за Гео Милев и за Никола Вапцаров?
6. Смятате ли, че произведенията на тези автори трябва да се учат в училище?
7. Смятате ли, че творбите на Гео Милев и Никола Вапцаров може да се разглеждат, след като първо се открият библейски мотиви в тях?

Обобщените резултати от анкетата показаха, че и в двата класа има по-скоро положително отношение към откриването на библейски мотиви в текстове на български автори. Учениците от 12^Е клас обаче осмислят по-пълно понятието „вяра“ като екзистенциално за човешката същност. Те са по-склонни да отговорят свободно на въпроси, свързани с религията и с Бог. По-склонни са да експериментират. Този анализ на резултатите обоснова избора ми на 12^Е клас за експериментална група. В 12^А клас през цялата учебна година продължихме да работим по традиционния модел.
Избраната технология за изучаване на творчеството на Гео Милев и Никола Вапцаров ме насочи към идеята да поставя задача на учениците да изготвят мултимедийна презентация за поемата „Септември“ от Гео Милев и за Никола Вапцаров (те сами трябваше да изберат какво да включат в тези презентации). Имаха срок от един уикенд да изготвят проекта. Класът се раздели на 6 групи и всяка представи свой предварително изготвен проект. В рамките на часа за консултация всяка група излъчи свой „говорител“, който да представи проекта. Презентациите бяха оценявани от самите ученици (по разработени от тях, с помощта на преподавател по информационни технологии, критерии) и беше избрана най-добрата от тях.
Отличената презентация покриваше изцяло следните критерии:

1. Да отговаря на зададената тема (да включва слайдове за поемата „Септември“ и такива за Никола Вапцаров в реда на изучаване на творбите, зададен от Учебната програма по български език и литература за 12. клас).
2. Да е представена на PowerPoint, като са посочени източниците на информация.
3. Да не съдържа много текст (той да се казва от учениците), а да е нагледна.
4. Към нея да е прикачен подходящ звуков файл (спечелилата презентация беше с музика на „Металика“ – “Seek and Destroy”).
5. Съдържанието да е прецизно и научно вярно.
6. Всеки член на групата да е участвал в изготвянето на презентацията.