Реализацията на технологията за изучаване на творчеството на Гео Милев и Никола Вапцаров чрез библейските мотиви продължи с анализиране на поемата „Септември“. Тъй като и в контролната група поемата беше анализирана, но по традиционна методика, в експерименталната анализът се осъществи чрез изваждане на ключови мотиви и образи. Учениците дискутираха върху значението на трикратно повтореното „Долу Бог“, за което трябваше да преценят дали е атеизъм, или бунт срещу традицията. Отчетено беше, че Гео Милев е експресионист, а една от основните характеристики на „поетиката на шока и ужаса“ е „разчупването“ на традиционни модели (в това число и синтактични конструкции). В дискусията беше подчертано, че този възглас се повтаря три пъти, а числото 3 е сакрално за християните. Наблегнато беше върху това, че Гео Милев отрича Бог не като любов, а отрича образа на Бог като господар („Без бог, без господар!/ Септември ще бъде май…“).
В рамките на следващите часове учениците анализираха образа на поп Андрей (единственият индивидуализиран образ в цялата поема); изреждането на имената на Зевс, Юпитер, Ахурамазда, Индра, Тот, Ра, Йехова, Саваот; възгласите „Осанна“ и „Амин“ и т.н. В края на часовете, посветени на поемата „Септември“, учениците осъзнаваха, че тази творба е в тясна връзка с останалите произведения на Гео Милев. Подчертана бе асоциацията на поемата с Нов завет, който за Гео Милев започва с раждането на новия Бог. Той също като Христос се появява през нощта, но е осветен не от небесната звездна светлина, а от собствената си вътрешна енергия – „своя пурпурен гняв величав“. Осмислено бе, че единствената цел на новата Библия е свободата, неин изразител е народът. Учениците осъзнаха, че всъщност поемата „Септември“ показва колко важно е да имаш вяра в себе си. Да вярваш, че можеш да промениш нещо, че нещо зависи от теб, че ти не си зависим вечно! Това я прави винаги актуална.
Отново с акцент върху вярата като екзистенциална човешка ценност, учениците разгледаха и творчеството на Никола Вапцаров. В презентацията, класирана на първо място, беше обърнато внимание на програмното стихотворение „Вяра“. Анализът на творчеството на Никола Вапцаров започна именно оттам. Осмислено беше защо понятието „вяра“ е ключово за Никола Вапцаров и беше анализирано какво съдържание поетът влага в него. Разтълкуван беше библейският тематичен ключ в думите: „пшеничено зърно от моята вяра“.
Системата от уроци, в които се разглеждаше творчеството на Никола Вапцаров, финализира с ролева игра. Учениците направиха съд за героя от творбите на този български поет. Сами избраха своите роли (прокурор, съдия, адвокат на защитата, обвиняем, свидетели). Отново те подбраха творбите, от които да „извлекат информация“ (най-провокативно в това отношение се оказа за тях произведението „Песен за човека“). В рамките на един учебен час те проведоха съдебното заседание и произнесоха присъдата. Тя беше оправдателна, защото в крайна сметка според „съдията“ християнството учи, че Бог е любов и е всеопрощаващ, а тъй като всеки човек е грешен, предвид факта, че героят се разкайва, той трябва да бъде помилван. За мен беше изключително радваща тази толерантност на учениците.
За да проверя ефективността на педагогическия експеримент, свързан с анализирането на творчеството на Гео Милев и Никола Вапцаров чрез библейските мотиви, проведох контролен (изходящ) тест и в контролната (12А клас), и в експерименталната (12Е клас) група. Тестът беше еднакъв за двете групи. Съдържаше 15 въпроса, от които 12 с избираем отговор (верният отговор носеше на учениците по 1 точка) и 3 със свободен отговор.
Въпросите с избираем отговор проверяваха рецептивните умения на дванайсетокласниците. Те бяха свързани със символните образи на Ханаан, Обетованата земя, сатаната, кръста (поемата „Септември“); със смисъла на „пшеничено зърно“, на ключови понятия като вяра, народ, отечество. Целта на тези въпроси бе да проверя доколко учениците умеят да извличат необходимата информация от художествения текст. Три въпроса с избираем отговор бяха свързани с проверка на знанията на учениците: познаване на смисъла на възгласи като „Осанна“, „Амин“, „Да бъде“; знания за имена от световната история и от религиите.
Тринайсетият въпрос от теста, със свободен отговор, проверяваше знанията на учениците за творчеството на Гео Милев и Никола Вапцаров и за направленията, в които пишат. С този въпрос се установяваха и уменията им да подберат важната информация, да я синтезират и подредят. Последните два въпроса, също със свободен отговор, проверяваха продуктивните умения на дванайсетокласниците. В рамките на 3–4 изречения учениците трябваше да напишат теза за интерпретативно съчинение на следните теми: „Преосмислянето на традиционните ценности в поемата „Септември“ от Гео Милев“ (въпрос 14) и „Вярата като екзистенциална човешка ценност в програмното стихотворение на Никола Вапцаров „Вяра“ (въпрос 15). От изключителна важност беше средношколците да умеят да изграждат ясна, пълна, вярна и смислена теза, тъй като това умение се проверява и на държавния зрелостен изпит по български език и литература (въпроси 33 и 41).
