Призванието на учителите да образоват, като възпитават и обучават, се слива с призванието на родителите също да възпитават и обучават детето си. Предаването на опит, подготовката на детето за живота се препокриват в задълженията. Еднаквостта в акцентите на социализация изисква съвместната дейност на учители и родители да е ясно координирана, стойностно ориентирана и отговорно реализирана.Сътрудничеството на предучилищните педагози със семейството в изграждането на картината за света е съществен фактор за реализирането на детето в обществото. В статията са представени успешно приложени модели на взаимодействие между учители и родители – домашната работа като форма на образователен обмен, съвместно организираните развлечения като възможност децата по лек и непринуден начин да разширяват познанията и уменията си, да активизират въображението и мисленето си, да възприемат естетика и етикет. Описани са осъществени в сътрудничество с родителите развлекателни инициативи в детската градина.
Интензифицирането на образованието чрез апробиране на модели на интеракция е изискване на обществото за промяна в ориентацията на българското семейство като участник в този процес. Сътрудничеството с родителите в изграждането на картината за света е съществен фактор за реализирането на детето в обществото.
Разширяването на знанията и уменията в процеса на отношения в подготвителна група е с определена насоченост, свързана с предстоящата нова роля на детето – ученик. Ръководейки се от Образователните изисквания (2005 г.) и Програмата за подготвителна група (2002 г.), образователното съдържание изисква актуален процес на възприемане и усвояване в процеса на взаимодействие. Сериозността на педагогическата дейност насочва вниманието не само на учителите, но и на родителите. Изборът ми на Програмната система „Аз ще бъда ученик“ на издателство „Изкуства“ е свързан с наличието и на книга № 3, която дава възможност децата да затвърдяват заедно с родителите си учебно съдържание.
Домашни работи
Дискусионните акценти, свързани с формите на взаимодействие между учители и родители, конкретизираха като основна форма на образователен обмен домашната работа. Домашните работи не са новост за групата. Тяхното включване започна още от ІІІ група, когато заедно с родителите определихме правила на групата, табло за дежурства, както и табло за самооценка. Възрастовите особености на децата в подготвителна група се характеризират с рефлексивно осъзнаване на света, собствените действия и постъпки, поведение и морални качества. Развитието на когнитивните знания на едно по-високо ниво от възпроизвеждане, разбиране и прилагане на наученото провокира децата да търсят логически връзки в информационното пространство, като анализират, синтезират и оценяват. Разширяването на знанията не води само до „наученост“, защото възприетите знания трябва да се споделят, а и да се обогатят.
В практиката си съхранявам „домашни“ от много дълъг период от време, а изводите, които се налагат, са повече от основателни отново да си поставя за цел – да се провокира спецификата на общуване в семейството.
Задачи:
- Родителите да придобият представа за активността на детето в педагогическите ситуации и възприетото образователно съдържание.
- Родителите да станат съпричастни с дейността на своето дете – като преки участници в образователната дейност.
- Да се осъществи плавна адаптивност към условията на училищната дейност, където част от самостоятелната работа на учениците е под формата на домашна работа.
- Да се организира позитивна, подкрепяща среда, благоприятна за стимулиране на индивидуалното и социалното развитие.
Основни методи при взаимодействието учител – родител са диалогът, дискусията, индивидуалните разговори, консултациите.
Форма на изразяване – информационни познавателни текстове (написани от родителите), енциклопедии, книги, видеофилми, снимков материал, табла и много други материали.
Във връзка с домашните работи на първата родителската среща се изказаха мнения, че това е едно добро средство, чрез което опознават своето дете. Животът на децата в групата интересува родителите вече не само с фактите дали са спали, хранили ли са се, колко болни деца има в групата. Като много важно за родителите се очертава създаването на оптимални условия за активна образователна дейност. Към условията като важен фактор родителите отбелязват не само учителите, но и самите себе си. В дискусията за „домашните“ се договорихме след вземане на децата от детската градина родителите да ги питат за възприетите през деня знания и да ги обсъждат заедно (конкретните теми по образователни направления за всяка седмица се изнасят на родителското табло). Допълнителната информация по зададената като домашно тема родителите обикновено си записват. Домашното се казва само на децата, за да могат да привикнат с изпълнението на поръчения. Те не са със задължителен характер и ако някое от децата е забравило, не е нужно да се упреква от родителя или учителя. С времето децата си създават навика да запомнят поставената задача и само от отношението на родителите се определя изпълнението й. На следващия ден домашните работи се представят пред всички. Те са средство и за обогатяване на знанията и компетенциите на децата, и за емоционално удовлетворение. Общуването като ценност, както и кръгът учител – дете – родител – група, изразени в една позитивна среда, изграждат не само личността на детето, но и личността на групата.
Като учител във взаимодействието си с децата и провеждането на педагогически ситуации се старая да разнообразявам методите, да мотивирам за успешно реализиране на планираната образователна дейност, да стимулирам с различни похвати, в зависимост от инициативността, индивидуалните особености на всяко дете, самостоятелността в участието. Преносът на знания у дома, споделянето с родителите е съществена част не само защото децата затвърдяват възприетото, като го разказват, но и общуват помежду си. Темите са свързани с образователното съдържание, но целта е комуникативно взаимодействие!