Развлечения
Ежедневието на детето в детската градина не се заключава само в изпълнение на образователно-възпитателна дейност. В подготвителна група образователният процес се изразява в провеждането на педагогически ситуации, които се реализират преди и след обяд. Те са достатъчно много на брой, а като се прибавят и допълнителните дейности, голяма част от деня на децата е задължително рамкиран. Времето за игра и забавления е ограничено. Една от основните задачи за мен като учител е животът на децата да е изпълнен с радостни моменти, да е разнообразен и вълнуващ. А заедно с родителите се стремим да организираме и развлечения, които емоционално да удовлетворяват децата и да ги правят щастливи.
Развлеченията дават възможност на децата по лек и непринуден начин да разширяват познанията си, да активизират въображението и мисленето си, да възприемат естетика, модели на поведение, да усвояват артистични и танцови умения, да съпреживяват. Те оказват многостранно въздействие, а в процеса на взаимодействие между децата емоциите сплотяват детския колектив.
Организирането на развлечения все пак трябва да е балансирано в дневния режим, съобразено във времето и с необходимата за тях подготовка. Съдържанието на развлечението трябва да мотивира децата, да предизвика интерес и желание за участие. Добре организираните развлечения вълнуват децата, много често дори подготовката за тях е съпътствана от по-голяма активност и емоционалност. Инициативността на децата повишава тяхното настроение. Участието на учителя и родителите, разбира се, е включено в организирането на тематичната реализация.
По-долу представям някои от организираните и осъществени в сътрудничество с родителите развлекателни инициативи в детската градина.
Ден на усмивката
Тема, чиято реализация беше планирана за февруари, но се оказа, че Ден на усмивката отдавна не е наша идея. Празникът се провежда по инициатива на Харви Бол от 1999 г. насам. Всяка година първият петък на октомври е Световен ден на усмивката. Х. Бол е измислил и дизайна на толкова добре познатото ни жълто личице, което е донесло усмивки на милиарди хора от цял свят! Или поне малко надежда!
Родителите на едно от децата направиха чудесна изненада, като донесоха голямо табло, на което беше написано стихотворение за усмивката – призив да бъдем добри, както и по едно пластмасово топче, олицетворяващо усмихнатото личице, подарък за всяко дете. Непринуденото развлечение, което се получи, много бързо беше организирано. Естествено, веселата музика беше наш фон. Всички трябваше да говорят с усмивка, научихме стихотворението за усмивката, танцувахме по двойки (условието беше да са „гушнати“), правихме различни физиономии, играхме играта „Познай как се чувствам“ – изразяване с мимики и жестове, рисувахме усмихнатото човече, за да го подарим на мама и татко. Позитивността от усмихнатия ден направи децата много щастливи. Благодарение пак на родителите, които толкова отговорно се бяха отнесли към идеята, че бяха научили детето на историята за възникването на Деня на усмивката и тя ни беше предадена. А Денят на усмивката се осъществи много по-рано от планирането му.
И малко отклонение, във връзка със споменатото по-горе условие в танца децата да са „гушнати“. В първа група сме обособили място, наречено „Спирка гуш“. Преди сън всички деца минават през „спирката“ и, гушнати от учителя, с радостно грейнали след прегръдката личица в леки подскоци се отправят към леглата в спалното помещение. Това е всеки ден, задължително! Защо? Защото детето чувства отношение, близост, а „Спирка гуш“ по думите на децата е преместена и у дома.
Куклен театър
За мюзикъла „Мечо Пух“ ни информира един от родителите. Представлението в Софийската опера и балет заинтригува групата. Предложението за посещение беше оповестено на родителското табло. Организацията и закупуването на билетите бързо се осъществиха. Заедно с родителите, братчета и сестрички колективно посетихме представлението. Постановката на детския мюзикъл „Мечо Пух“ бе посрещната с огромен интерес от децата от група „Мечо Пух“. Вълнуващи моменти с Мечо Пух, Зайо, Прасчо, Бухала, Йори, Кенга и бебето Ру предизвикаха много смях и емоции, въпреки че историите бяха познати на децата. Играта на артистите, изпълнението на балета и оркестъра бяха коментирани дълго време след това в групата. И тъй като бяхме заедно, е, не всички, но голяма част от децата и техните родители, отново имахме тема за общуване.
Чаено парти
Тази форма на взаимодействие между родители и деца се осъществи в дома на едно от децата. Родителите бяха взели присърце идеята и подготовката за партито беше започнала далеч преди реализирането му. Предложението им беше да го направим не в детската градина, а да поканят деца вкъщи. Детето обсъждаше с другите деца в групата какво ще правят, какви материали ще им трябват. На партито бяха поканени момичетата, които трябваше да се облекат като принцеси, а храната, чая и музиката договаряха предварително. Присъствали са почти всички момичета с майките си и по думите им е било изключително забавно.
Ден на прическата
„Супер ден!“ според децата. Седмица преди определения ден се договорихме как да проведем развлечението. Всички деца бяха уведомили родителите си и за никого не бяха изненада красивите прически, с които дойдоха в детската градина. Със забележимо самочувствие влизаха в групата, разглеждаха прическите си, някои от момчетата бяха ходили на фризьор, други бяха оформили косата си с гел. Толкова интересни прически имаха момичетата, че истински се учудвам на родителите как се „хващат“ за идеята и я претворяват. Беше им станало навик активно да взаимодействат с децата си, отдавна бяха почувствали детския светоглед и се приобщаваха към него.
След ситуациите в свободното време до обяд организирахме средата по подходящ начин да оценим творчески оформените прически. Първи се представиха момичетата, като момчетата бяха жури. Минаваха едно след друго по подиума, като обясняваха каква е идеята на прическата и с кого са я направили. Момчетата аплодираха, а всички заедно следяхме часовника колко време ще траят аплодисментите. Най-продължителното ръкопляскане определи победителите. След това се представиха и момчетата. Красиво сплетените в рибeна кост коси на едно от момичетата и оформената от стилист светкавица в косите на едно от момчетата бяха класирани на първо място. Имаше и награди. Всички се радваха, никой не се разсърди, отдавна бяха приятели. А и този ден изглеждаха толкова различно, благодарение на мама или татко!
Модно ревю
Не по-малко вълнуващо беше модното ревю. Този път обаче трябваше сами да си изберат дрехите. Всички бяха красиви, защото те самите са красиви, тоалетите само допълват естествеността на децата. Организирахме обстановката – подиум, на който ще се представят. Дни преди ревюто две от децата репетираха с всички начина, по който се движи манекенът: поза, стойка на тялото, ръцете, главата (те участваха в истинско модно ревю, на което беше представена детска модна колекция от майка на дете в групата). Избрахме дете, което коментираше облеклото, а жури бяха всички. Всеки гласуваше с цифра от 1 до 3 – много ми харесва, харесва ми, не ми харесва. След представянето записвахме броя на точките. Тук мога да вметна, че малко приятелски се гласуваше и оценката беше субективна. Излъчените победители по-скоро бяха лидерите на групата. Класирахме до трето място поотделно момичета и момчета. Подходящата музика, представянето, не по-малко и предварителната подготовка, емоционалното преживяване направиха отново децата щастливи. Тук родителите участваха косвено, давайки възможност на децата си да проявят самостоятелност в подбора на облеклото.