Въпросът за ефективността на образователния процес е особено актуален в съвременните условия на обучение. Динамиката в общуването и интензивността на информационния поток са предпоставка за сериозно преосмисляне на отговорностите на участниците в учебно-възпитателния процес в средното училище. Това е причина все по-често вниманието на педагогическите специалисти да се фокусира върху необходимостта от прилагане на нови, адекватни технологии на преподаване и учене.Приложението на иновативни подходи, технологии, методи и експерименталната работа се явяват съществена предпоставка за постигане на ефективност в преподаването и успеваемост в изучаването на средновековната книжнина в училище. Описаният в статията иновативен подход на обучение е приложен при въвеждането на учениците от 9. клас в света на старобългарската литература. Моделът дава възможност за осмисляне на новата информация, което е от особена важност за цялостното възприемане на средновековното изкуство и ефективността на работата при изучаването на отделните старобългарски текстове.
Ангажираността на преподавателя с резултативността в процеса на обучение го прави изключително прецизен в подхода за изграждане на мотивационна система у учещите. Осъзнаването на ученика като активна страна в усвояването на знания и умения, приобщаването му към планирането, обвързването с постигането на конкретни цели са изключителна педагогическа отговорност, която изисква последователна система на организация на учебния процес. Това налага необходимостта от преосмисляне на използваните практики. Иновационният подход предполага търсене, разработване и въвеждане на различни от утвърдените методи, което е предпоставка за ефективен образователен процес.
Основна слабост в обучението е дистанцирането на учителя от модела на възприятие на подрастващите. Познаването на този модел и стремежът той да се осмисли и приложи в учебна среда създават възможности ученикът да се почувства активна страна в педагогическото взаимодействие. Това е особено необходимо в случаите, когато изучаваните процеси и явления се разглеждат в специфичен контекст. В тази връзка съществена предпоставка за постигане на ефективност в преподаването и успеваемост в изучаването на старобългарска литература в училище се явяват приложението на иновативни подходи, технологии, методи и експерименталната работа.
Проектният метод е една от възможностите, чрез които може да се промени наложеният стереотип при разпределението на ролите в класната стая. Чрез него учениците разширяват познанията си по конкретна проектна тема, като паралелно развиват и определени личностни качества от социално значение. Предпоставка за това е работата в екип, чрез която младият човек се учи да излага аргументите си, да отстоява позициите си, но също така да проявява толерантност, изслушвайки аргументите и позициите на партньорите си. Проектната работа изисква инициативност, точно планиране на действията и добра организация. В нея могат да се включат всички ученици, дори и пасивните в час, което води до повишаване на мотивацията им за работа.
Иновативният подход на обучение е приложен при въвеждането на учениците от 9. клас в света на старобългарската литература. За организирането и провеждането на изследователската дейност учениците от експерименталната паралелка се разпределят в четири основни групи с по равен брой членове. След обявяването на тематичния кръг всяка група заявява в коя от областите на изследване желае да се включи. От този момент започва същинската част от организационната работа и осъществяването на поставените задачи. Работата във всяка от групите преминава през следните етапи – изработване на идеен проект, изработване на работен проект, работа по проекта, мониторинг, представяне (разпространение) на постигнатото или защита.