Иновативни подходи в преподаването на старобългарска литература в 9. клас

Първата група работи по темата Старобългарска литература – характеристики, периодизация. Учениците вземат решение да подготвят презентация. Тази форма дава възможност да изложат в достъпен вид изследванията си пред класа. Същевременно съучениците им получават възможност да систематизират познанията си. При изготвянето на проекта се поставя акцент върху основните характеристики на средновековната литература и периодите в развитието й, ролята на различните книжовни школи и значението на старобългарската книжнина за развитието на славянската култура. З
а да изпълнят проектното задание, учениците от групата се разпределят в няколко екипа. Първият използва като източник на информация учебниците за 9. клас на три различни издателства. Учениците имат за задача да проучат информацията, да я анализират и да изработят тезисен план. Вторият екип има за цел чрез консултация с учителя по история да събере информация за периодите в българската история и да анализира връзката им с периодите в развитието на българската литература, в частност средновековната. Третият екип решава да използва училищната библиотека като източник на информация за влиянието, което старобългарската литература оказва върху развитието на книжнината на останалите славянски народи. Учениците изготвят библиографска справка по темата, запознават се с материалите и след обстоен анализ подбират необходимата информация. Трите екипа обсъждат свършеното и заедно разработват проекта за представяне пред класа. Учениците имат възможност да оценят стойността на извършеното от останалите екипи и от своите партньори. Всички участници в групата проявят активност при изразяването на мнения, позиции, оценки.

Втората група ученици фокусират вниманието си върху темата Жанрова характеристика на старобългарската литература. Големият обем от нова информация, която трябва да се поднесе, ги подтиква да използват за представяне на проекта както презентация, така и работни листове с подходящи текстове. Това ще даде възможност на техните съученици да осмислят специфичното в принципа на жанровото деление на текстовете, да открият общото и различното в жанровата система на античната, средновековната и съвременната литература. Обръща се внимание на отликите по отношение на жанровете между българската и европейската средновековна литература. Чрез наблюдения върху отделни текстове учениците от класа могат сами да си изградят представа за типични за старобългарската литература текстове като приписка, епитафия, агиографски текстове, видове слова. За теоретичната част от презентацията си учениците използват като основен източник учебника по литература за 9. клас на издателство „Просвета“. Прилагайки уменията си да анализират и обобщават, те изготвят таблици за систематизиране на информацията. Това дава възможност на съучениците им да осмислят по-лесно подготвеното изложение. Начинът, по който е поднесена практическата част от проекта, показва умението на участниците от групата да търсят и намират нетрадиционни подходи за учене. Подготвената игра под формата на пъзел помага на учениците от класа да открият типичното за отделните жанрове и да осмислят ролята им в живота на средновековния човек.

Третата група избира да работи по темата Ролята на канона в средновековното изкуство – литература и иконопис. Учениците решават всеки да работи самостоятелно по проблема и след определеното за това време да представи събраната информация пред останалите членове на групата. Анализирайки постигнатото, заедно изработват общ проект. Това дава възможност всеки от участниците да бъде активна страна в процеса и същевременно да се почувства като коректив в работата на другите. Толерира се стремежът на учениците да търсят собствени пътища за получаване на информация, да отсяват тази информация по значимост, да правят изводи и обобщения. Възпитават се уважение към труда на другите, коректност при изразяването на позиции и вземането на решения. Едни от учениците предпочитат да използват за консултант учителя си по изобразително изкуство, други избират да се обърнат към свещеник от църквата, която посещават, трети решават да издирват информация от електронни източници. Впечатляват стремежът да се търсят различни от традиционните подходи за придобиване на знания, желанието да се правят съпоставки, да се откриват причинно-следствени връзки. Благодарение на добрата организация и сплотената екипна работа учениците успяват да систематизират събраната богата информация и да я поднесат в подходяща за осмисляне форма. Приложен е богат илюстративен материал. Прави се съпоставка между възможностите за изразяване чрез слово, багри и форми. Проследява се взаимната обвързаност между различните видове изкуство и внушенията, които се постигат чрез тях. Изгражда се завършеност в представата за мярката, която налага строгата нормативност в християнското изкуство.

Четвъртата група ученици насочват вниманието си към темата Изкуството на старобългарската книга. Подходът, който избират, ги отличава
от останалите групи. Учениците решават всеки от тях да изготви презентация по темата, да предложи своето изследване на вниманието на останалите членове на екипа и чрез гласуване да се излъчи най-добрият вариант, който ще се представи в часа по литература. Всички се стараят да предложат богата и систематизирана информация. Прави впечатление, че въпреки множеството допирни точки и силния стремеж към мащабност в изследването се наблюдава разнообразие от акценти в различните проекти. Едни насочват вниманието си към процеса на изработване на книгата, като проследяват развитието му от древността. Други представят стремежа към красива изработка и богата украса на книгата, подчертават ролята на калиграфското изкуство. Трети обясняват техниката на изписване на книгата, използваните знаци. При анализа на презентациите всеки от учениците успява да оцени заслугите на съучениците си, както и достойнствата и недостатъците на своята работа. Посочените неточности се обсъждат, за да се коригират. Уважение заслужава умението на младите хора да оценяват по достойнство усилията на членовете от екипа и преодолявайки субективизма си, да излъчат най-добрата презентация.

Така в рамките на няколко учебни часа учениците успяват да изявят себе си като изследователи в процеса на обучение. Творческият подход дава възможност за осмисляне на новата информация, ангажира учещите с отговорност за успеваемостта в усвояването на знания. Това е от особена важност при въвеждащите уроци по старобългарска литература, защото чрез тях се изгражда моделът за възприятие на средновековното изкуство. От постигнатото в тези часове зависи ефективността на работата при изучаването на отделните произведения, където учениците ще имат възможност да развият своите рецептивни умения и да приложат усвоеното в прекия диалог с шедьоврите на старобългарските текстове.

Представеният модел на работа при въвеждането на деветокласниците в света на старобългарската литература ги трансформира в активна страна в учебния процес. Той формира нов тип нагласи, различна мярка за поведение. Пасивното отношение и инертното поведение отстъпват място на креативността и градивността. Обучението се превръща в развиващ способностите процес на израстване.