Пътуването към началото – субективно и обективно докосване до литературния свят

Преподаването и изучаването на старобългарска литература в 9. клас представляват сериозно предизвикателство. Предпоставка да се осъществи диалогът със средновековното изкуство е учениците да успеят да се потопят в света на средновековния човек, да почувстват духа и атмосферата на епохата. В това отношение описаният в статията модел на изнесено извън класната стая обучение по старобългарска литература е едно иновативно решение с доказана ефективност. Експерименталното обучение е проведено с деветокласници от ЕГ „Пловдив“ в Бачковския манастир „Успение Богородично“.

Обучението по литература в 9. клас представлява сериозно предизвикателство за учители и ученици. Това предизвикателство не бива да внася смут или да поражда безсилие. Напротив, добре е то да се приема като предпоставка за изява на творчески подход и находчивост. Чудесна възможност за това е експерименталната работа на учители и ученици. За провеждането на експеримент в обучението се изискват сериозна амбиция, последователност, системност. Мотивацията от страна на учител и ученици трябва да бъде изцяло осъзната и осмислена.
Провеждането на експеримент провокира интереса на участниците в него, но много често той е съпроводен и от недоверие или скептицизъм. Нужно е учителят изключително добре да познава своите ученици и на базата на това да направи най-удачния избор на методи за преподаване и учене и форми на организация. При планирането и реализирането на експерименталната работа е необходимо да се отчитат възрастовите особености на учениците, степента на натовареност, наличното време за подготовка, с което те разполагат.
За учениците от гимназиите със засилено изучаване на чужд език обучението в 9. клас представлява истинско изпитание. След подготвителното обучение предходната година в 9. клас учебните предмети стават много на брой. Част от тях се изучават на чужд език, което изисква сериозни усилия и отнема много време за подготовка. Това от своя страна е предпоставка учениците да учат избирателно, спорадично. Ето защо прилагането на иновативни подходи, методи, средства и форми на обучение се оказва крайно наложително.
Създаденият и апробиран с деветокласници от ЕГ „Пловдив“ модел на изнесено извън класната стая обучение по старобългарска литература определено показва добри резултати в края на експерименталната работа. Въвеждащите уроци по средновековна литература се провеждат в един от най-големите манастири в района – Бачковския манастир „Успение Богородично“. Сериозен мотив при избора на този модел е възможността чрез него да се скъси времевата дистанция между създаването на книжнината и момента на изучаването й. Създават се условия учениците да се потопят в атмосферата на епохата. Това от своя страна е предпоставка за по-интригуващо и осезателно опознаване на една култура, далечна и различна от съвременната концептуална рамка. Българските манастири са духовните средища на Средновековието. Векове наред те са книжовни центрове, в които кипи усилена просветна дейност. Съхранили атмосферата на тази епоха, и днес те са символ на възвишен духовен живот. Пребиваването в тях предразполага към размисъл, провокира стремеж към себепознание и нравствено извисяване. Прекрачили прага на светата обител, посрещнати от светлия поглед на монаха с книжно томче в ръце, учениците са погълнати от омаята на този сакрален свят.
При изнесеното обучение в пределите на манастира се разграничават четири основни момента.
Първият от тях е изслушване на лекция, която хвърля светлина върху времето на възникване и основните характеристики на старобългарската литература. Мястото на събитието е музеят на манастира. Опирайки се на познанията на учениците по история и литература, лекторът прави обстойно описание на средновековната книжнина, изтъква ангажираността ѝ с държавните и религиозните приоритети от този период. Посочва основните тематични ядра в нея, движещите развитието й идеи. Акцентира върху тясната връзка между библейските текстове и старобългарската литература, върху съжителството на преводни и оригинални текстове. Подчертава пряката връзка на православното българско духовенство с книжовността, както и това, че средновековните книжовни центрове са локализирани в българските манастири. Експозицията на музея нагледно допълва изложението на лектора. Учениците имат възможност да се ориентират в периодите на развитие, подем, спадове и застой в средновековната ни култура, да добият осезаема представа за сложните процеси на взаимно проникване и разграничение между социални, политически, религиозни и културни явления. Своеобразен отпечатък на тези явления те откриват в историята на манастира, който в различните периоди от своето съществуване преминава от българско във византийско, в османско владение, преживява редица катаклизми, но винаги приютява зад дебелите си стени видни наши богослови и изявени книжовници, за да съхрани жива духовността и българщината.