Пътуването към началото – субективно и обективно докосване до литературния свят

Вторият момент от изнесеното обучение се провежда в църквата на манастира. Вниманието е насочено към ролята на текстовете при богослужение и извън него. Подчертава се устната форма като основна за разпространението им и произтичащите от това специфики в лексикален и художествен план. Коментират се жанровите особености на литературата. Учениците имат възможност да чуят отделни текстове – молитва, част от похвално слово. Успяват да усетят ритъма, тона на звучене и да почувстват въздействието им. Коментират основните стилистични похвати, особеностите на художествените изразни средства и начина им на въздействие. Илюстрира се ролята на канона при изграждането на произведенията – еднаквите модели и форми, които се използват при отделните жанрове. След като изслушват няколко откъса от слово за светец, учениците добиват реална представа за ролята на канона в сътворяването на литературните образци. Това им дава възможност да възпроизведат част от процеса на трансформация на текстовете, вниквайки в логиката на тяхното изграждане. Учениците разбират как се налага основният модел на конкретен жанр и как той се изпълва със съдържание в различни ситуации. Правят изводи за дидактическата и естетическата функция на литературата. Откриват пряката връзка между литературните и библейските персонажи и моделиращата им роля за православния човек. Успяват да почувстват единението между слово, образ и архитектура при възприемането на богослужебните текстове. Така неусетно младите хора се докосват до тайнството на словотворчеството, което изгражда сакралния свят, средновековното духовно пространство на българина.
Третият момент от обучението се концентрира върху възможностите за въздействие на литература и иконопис при прекия контакт на средновековния човек с християнските текстове. Припомняйки си ролята на иконите като образ на Божието слово, учениците насочват вниманието си към стенописите и иконостаса. Наблюдават и коментират предмета на изображенията, характера на представеното. Правят се изводи за общото във въздействието на словесното и иконописното изкуство. Обсъждат средствата за постигане на внушения. Откриват връзката между характера на епитетите от чутите вече слова и багрите в иконите. Определят измеренията на светостта при изграждането на литературните и стенописните творения. Успяват да видят образа в словото и словото в образа и да открият неговите извечни корени според християнския мироглед – Божественото начало. Учениците изоставят ролята на пасивни слушатели и наблюдатели, сами изследват явленията, анализират подходите.
Мястото на провеждане на четвъртия, последен момент от обучението извън класната стая е манастирската библиотека. Независимо от факта, че голяма част от книжовната съкровищница на манастира е унищожена през вековете, библиотеката е съхранила онзи сакрален дух, който кара всеки българин, озовал се в нея, да се почувства горд, че е наследник на една древна културна традиция. В библиотеката учениците имат възможност да разгледат старопечатни книги. Коментират начина на изписване и оформяне на текстовете, характера на украсата. Откриват корените на стремежа към изящество при създаването на текстовете, а именно – те са образ на Божието слово. Затова те трябва да пресъздават неговата красота. От лектора научават за ръкописите и книгите от манастирската библиотека, които се намират в Църковноисторическия музей и институт. Разбират с какви книги е разполагала библиотеката при създаването на манастира, какво е било тяхното предназначение. Лекторът им представя процеса на създаване на книгите, подхода при изработването им. Разказва за подготовката, която всеки духовник, избран за преписвач на книга, е трябвало да премине, за обредите, които е трябвало да извърши, за да се пречисти и да изпълни това свято дело. Описва трудността и продължителността на книготворчеството. Учениците научават за часовете, дните, месеците труд на преписвача или твореца, който дори не подписва творбите си. Старобългарският книжовник е изключително скромен, разбират младите хора. Той не оценява своята творческа роля, защото според него единственият творец на този свят е Бог. Учениците научават още за сътвореното от книжовниците, работили в манастира, за предполагаемото пребиваване на Евтимий Търновски в него, за подчертаното внимание на българските владетели към светата обител. В края на занятието сами правят изводи за характера на книжовните центрове през Средновековието. Разкриват своята представа за облика на старобългарския книжовник и неговото съзнание. Извеждат значимостта на средновековната литература в процеса на културното и историческото развитие на народа ни.
Така в рамките на няколко часа, прекарани зад стените на Бачковския манастир, учениците успяват да се потопят в света на средновековния човек, да погледнат на видимия свят през неговите очи, да почувстват духа и атмосферата на епохата. Доближаването до тази далечна във времето и по начин на възприятие култура прави диалога със средновековното изкуство осъществим, а осмислянето на посланията му – акт на преоткриване на собствената морална идентичност.