Иновативен дидактичен модел за формиране на свързано речево изказване при деца с езиково недоразвитие

Получените на изхода на проведеното експериментално обучение данни са представени в порядък, определен от предложените за оценки критерии.
В таблица 1 са систематизирани резултатите от изследването по първия критерий – познаване на образците на свързаната реч.

Таблица 1. Познаване на образците на свързаната реч

№	Задачи	Успешно		Неуспешно
		Брой	%	Брой	%
1.	Разграничаване на разказ и набор от негови думи	18	90	2	10
2.	Разграничаване на разказ и набор от несвързани по смисъл изречения	20	100	0	0
3.	Разграничаване на сюжетен разказ по картини от серия произволни картини	18	90	2	10

Обобщените като средноаритметични величини данни показват, че след проведеното корекционно обучение 90% от обхванатите в изследването ученици умеят да разграничават свързаната от несвързаната реч. В тази насока проблем се отчита само при двама ученици.
Усвояването на грамотността е много сложен процес.
Смятам, че за да се овладее този процес, е необходимо да се работи в следните аспекти:
1. Диференциране на звуковете в чутите думи (или срички).
2. Съотнасяне на слухово възприетия звук към определен буквен знак и самостоятелно изобразяване на този знак.
3. Възприемане на всяка буква поотделно и възпроизвеждане на съответстващия на знака „чист звук“.
4. Възприемане на съчетания от букви и възпроизвеждане на съответното изменение в произношението на „чистия звук“.
5. Усвояване на слятото произношение на всички букви в думата като цял звуков комплекс.
6. Разбиране на думата, т.е. получилата се комбинация от звукове да бъде разбрана като обозначение на познати на детето предмет, действие или признак.
Усвояването на грамотността е трудна работа за учениците на 8–9 години. Тя се основава върху тънкия и точен слухово-зрителен артикулационен анализ и синтез, върху съчетанието на звуковата форма на думата с нейното значение.
Резултатите от изследването по втория критерий – опериране със свързана реч, са систематизирани в таблица 2.

Таблица 2. Опериране със свързана реч

№	Задачи	Успешно		Неуспешно
		Брой	%	Брой	%
1.	Подробен преразказ	18	90	2	10
2.	Разказ по сюжетна картина	18	90	2	10
3.	Разказ по серия картини	14	70	6	30
4.	Разказ по въображение	14	70	6	30

Въз основа на цитираните данни (табл. 2) от обработения емпиричен материал може да се направят следните обобщения:
1. След проведеното корекционно обучение у 90% от учениците са формирани умения за подробен преразказ на прослушан текст или гледан филм. Те вече могат да възпроизвеждат и конструират самостоятелно речево изказване. Тези умения говорят за прогресивно развитие и на логичното им мислене. Самостоятелно направеният от учениците преразказ свидетелства за добре овладени признаци на текста – тематично единство, основна мисъл. С преразказа не се справят само двама ученици (10% от целия контингент). Същите изпитват значителни затруднения и в останалата част от работата над свързаната реч.
2. Висок процент на успеваемост (90%) учениците показват и при задачата за разказ по сюжетна картина, по-сложна форма на свързаната реч. След корекционното обучение описанието на картината не представлява трудност за тях. Системната работа с този вид задачи, включваща постепенно усложняване на лингвистичния материал – описания на играчки, дидактични игри за описания на предмети, съставяне на разкази по сюжетна картина и по серия от картини, спомага за правилното опериране с описателния тип свързана реч.
3. Задоволително високи са и резултатите, показани при задачата за съставяне на кратък разказ по серия картини – 70% от учениците се справят успешно с нея. Шестима от участниците в корекционното обучение се затрудняват и не успяват, но реално полагат усилия за съставянето му. Смятам, че 30-процентната неуспеваемост се обуславя от естествената сложност на тези разкази, които създават сериозни затруднения и на учениците с нормално речево развитие.
4. Аналогични са обясненията на резултатите и при задачата за съставяне на кратък разказ по въображение – 70% от учениците с творческо умение продължават началния разказ на логопеда, но 30% не успяват. Това потвърждава факта, че измислените (творчески) разкази представляват сериозно затруднение за учениците с езикова непълноценност, с което логопедът трябва да се справи при формирането на описателно-повествователната реч.

---