Тестови контрол по темата „Тригонометрични функции на остър ъгъл“

Педагогически анализ на резултатите

Анализ на трудността. Трудността на тестовата задача се определя чрез индекс на трудността (Р) – процент на решилите правилно задачата спрямо общия брой тестирани лица:
Р = 100 . (N_R / N),
където:
N_R  – брой на тестираните лица, решили вярно задачата;
N – общ брой на всички тестирани, решавали задачата.
Обобщената информация от анализа на трудността на задачите от теста е представена в таблица 5.

Таблица 5. Трудност на задачите (Р%) от теста „Тригонометрични функции на остър ъгъл“

Задача	1	2	3	4	5	6	7	8	9	10	11
10. клас	100	100	100	100	94,4	100	94,4	77,7	77,7	56,9	37,8

Резултатите от теста показват, че учениците се справят по-добре с учебния материал, свързан с основните тригонометрични функции на остър ъгъл (задачи 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7). Процентът на решилите тези задачи ученици е висок. Те са затвърдили знанията си върху основните понятия, свързани с определянето на ъгли в правоъгълен триъгълник, и основните тригонометрични функции синус, косинус, тангенс и котангенс на ъгли в правоъгълен триъгълник (задачи 1, 2, 3, 4 и 6). Това е най-добре усвоеният материал. Всички ученици могат да определят острите ъгли в правоъгълен триъгълник (задача 1). Това е така, защото учениците знаят основното свойство за сбора на ъглите в триъгълник от 8. клас.
Най-ниски резултати учениците показват на задачи 10 и 11. Те проверяват знанията им за основните тригонометрични тъждества. Това е материал, който затруднява учениците. Той е свързан с много знания от минали години, а освен това за решаване на задачите трябва да се прояви и логическо мислене.
Направеният педагогически анализ (количествен и качествен) на теста „Тригонометрични функции на остър ъгъл“ констатира, че 61% от учениците постигат висока степен на усвояване на знанията и уменията (отлични и много добри оценки). Средна степен на усвояване на учебния материал (добри оценки) постигат 28%, а ниска степен (средни и слаби оценки) – 11%.
За учителите получаването на обратна връзка за усвоения материал от ученика е изключително важно. Тази оценка е нужна, за да вземат решения в сферата на диференцирането на обучението във всекидневната учебна дейност (Андреев, 1996). При критерийното оценяване изпитните въпроси са строго определени. Те проверяват еднозначно знания и умения и липсва разнокачественост. Тестовете не могат да заменят изцяло системата на изпитване, но дават представа за придобитите знания в конкретен урок. Могат да ни дадат също информация за личностното отношение към фактите, явленията, учебното съдържание, но не дават обяснение за мотивите на това отношение. Това е дело на самия учител. Духът на ученика се формира само с помощта на духа на учителя.

---