В съвременната образователна система заучаването на готови знания и тяхното буквално възпроизвеждане вече не са актуални. В епохата на ИКТ и информационното общество основната цел на образованието е да възпитава у подрастващите умения за работа в постоянно променящата се информационна среда. Възприемането на актуални методи на учене, формирането на ключови компетентности и нагласа за учене през целия живот са основен приоритет на съвременното училище. Ето защо е необходим нов образователен модел, който да отговаря на нуждите на хората в условията на свят без граници, на новите информационни промени и да е в синхрон с политиките на Европейския съюз.Стремителното навлизане на информационните технологии в образованието изисква промяна на методите на обучение и оценяване. В статията е описана приложена от автора нова система на оценяване в обучението по учебна практика „Счетоводство на предприятието“, инспирирана от и съобразена с европейските и националните стратегически документи. Тя дава възможност на учениците коректно спрямо зададените изисквания да преценяват нивото си и да се самооценяват, което ги стимулира към самоусъвършенстване. По този начин също се минимизира субективното отношение на преподавателя.Чрез системата за самооценяване се повишава нивото на придобитите знания, умения и компетентности на учещите. Прилагането на способа „обучение без учебници“ издига качеството на професионалната подготовка на учениците от специалност „Оперативно счетоводство“.
Приоритетен метод в професионалното обучение, изведен в стратегията на ЕС за растеж през следващото десетилетие „Европа 2020“, е методът на практикуването. Все повече специалисти са убедени в необходимостта той да бъде застъпван в по-голяма степен в процеса на обучението в професионалните гимназии. Заедно с прилагането му приоритетно е и създаването, развиването и поддържането на ефективна система за вътрешно оценяване на учениците, която да започне да се използва масово и да се превърне в неразделна част от външното оценяване. Провеждането на практически и теорeтични изпити при завършване на определен етап от образованието е важно при заключителното оценяване на резултатите от образователния процес. Предназначението им е да се удостоверят професионалните компетентности на завършващите по всички професии, включително и по професията „Оперативен счетоводител“. За съжаление през последните години все по-често се наблюдават незадоволителни резултати от държавните квалификационни изпити. Оценките на учениците в края на курса на обучение по учебните предмети, включени в националната изпитна програма по професиите, се различават драстично от получените на Държавния квалификационен изпит. По принцип целта на оценяването е да се удостовери какво е равнището на успеваемост на учащите се, по-точно какви са техните знания, умения и компетентности. С. Бъчева (Бъчева, 1981) определя оценяването като завършващ етап на проверяването на знанията. Оценяването е аналитичен процес, представен като разсъждение, основано на доказателства. Логиката на процеса на проверяването на знанията изисква да се обвърже с процеса на тяхното оценяване.
Според М. Андрееев (Андреев, 2000) обектът на оценяването не може да бъде характерът на дейността на учениците в урока. Активността, старателното изпълнение на заданията, прилежността може да бъдат обект на поощряване от учителя, но обект на оценяването е „самото качество на знанията, уменията и навиците на учениците“.
Смятаме, че основно се оценяват знания и умения, които учениците са придобили по предмети през определен период от обучението си. Напоследък се забелязва, че в страните от Европейския съюз ударението се поставя върху оценяването на компетентности – ключови и специфични за конкретна професия, а не върху възпроизвеждането на знания. С други думи, вместо оценяване на усвоено учебно съдържание се преминава към оценяване на компетентности. Независимо от това, каква е целта на оценяването, важното е да се фиксира подходяща рамка, въз основа на която се съставят учебно-познавателните задачи с конкретните показатели и критерии за оценка. За съжаление невинаги в текущата педагогическа практика такава рамка съществува.
1 2