Изследване на динамиката в развитието на взривната сила на долните крайници при ученички от СОУ „Цар Симеон Велики“ и волейболистки от СК „Марица“ – Пловдив

От получените резултати се вижда, че за експерименталната група (табл. 1) минималният отскок от място (Хmin) е 260,00 мм, максималният (Xmax) – 320,00 мм. За контролната група (табл. 2) тези стойности са 230,00 мм минимален отскок и 269,00 мм максимален. Средните стойности (Х) за експерименталната и контролната група са съответно 301,64 и 246,82 мм. Диапазонът, в който варират (R), е в границите на 60,00 мм за експерименталната група и 39,00 мм за контролната. Разликата между средните стойности на контролната и експерименталната група (табл. 3) е 54,82 мм. Експерименталната група показва по-добри максимални стойности. Минималните стойности на експерименталната група също са по-високи от тези на контролната група. Респективно средните стойности на двете групи също се отличават.
Степента на разсейване (S) е 12,24 за контролната група и 18,26 за експерименталната. Разсейването на стойностите около средната аритметична величина е по-голямо за експерименталната група. Стойността на коефициента на вариация (V) за контролната група е 4,96%, а за експерименталната – 6,05%. Неговата стойност е под 10%, следователно разсейването на признака е малко. За този тест емпиричната стойност на t е по-голяма от табличната. Констатираната по емпирични данни разлика не е случайна, т.е. статистически достоверна гаранция, че разликата е достоверна с над 95%.

Таблица 1. Резултати от тестовете на състезателки от СК „Марица“

Показател		N	Хmin	Хmax	R	Х	S	V
1.	Вертикален отскок от място (мм)	11	260,00	320,00	60,00	301,64	18,26	6,05
2.	Вертикален отскок след засилване (мм)	11	284,00	346,00	62,00	332,91	17,92	5,38

Таблица 2. Резултати от тестовете на ученички от СОУ „Цар Симеон Велики“

Показател		N	Хmin	Хmax	R	Х	S	V
1.	Вертикален отскок от място (мм)	11	230,00	269,00	39,00	246,82	12,24	4,96
2.	Вертикален отскок след засилване (мм)	11	247,00	289,00	42,00	265,64	14,44	5,44

Таблица 3. Достоверност на разликите между експерименталната и контролната група

Показател		1			2			D	t	Р(t)%
		N1	Х1	S1	N2	Х2	S2
1.	Вертикален отскок от място (мм)	11	301,64	18,26	11	246,82	12,24	-54,82	8,27	100,00
2.	Вертикален отскок след засилване (мм)	11	332,91	17,9	11	265,64	14,44	-67,27	9,69	100,00

Тестът вертикален отскок след засилване, както и предишният, ни дава информация за взривната сила на долните крайници.
От получените резултати се вижда, че минималният отскок (Хmin) за експерименталната група (табл. 1) е 284,00 мм, а максималният (Xmax) е 346,00 мм. Средният отскок (Х) за групата е 332,91 мм. За контролната група тези стойности са 247,00 мм минимален отскок и 289,00 мм максимален. Средните стойности за тази група са 265,64 мм. И при този тест експерименталната група показва по-добри стойности. Диапазонът, в който варират (R), е 62 мм на експерименталната група и 42 мм на контролната група. Разликата между средните стойности на двете групи (табл. 3) е 67,27 мм. Максималните, средните и минималните стойности, които показва експерименталната група, са по-високи от тези на контролната. Разликата между максималния отскок в експерименталната и в контролната група е 57 мм в полза на експерименталната група.
Степента на разсейване (S) за експерименталната група е 17,92, а за контролната група – 14,44 мм. Разсейването, което показва експерименталната група, е по-голямо от това на контролната група. Стойността на коефициента на вариация (V) за експерименталната група е 5,38%, а за контролната той е 5,44%. Тъй като тези стойности са по-малки от 10%, се смята, че разсейването на признака е малко. Констатираната по емпирични данни разлика не е случайна, т.е. тя е статистически достоверна. Гаранцията, че разликата е достоверна, е повече от 95%.
Вярна е алтернативната хипотеза: методиката на работа при експерименталната група е по-ефективна от методиката на контролната група.
Показателите от тестовата батерия вертикален отскок от място имат голяма зависимост с вертикалния отскок след засилване, което е нормално. Постиженията в отскока от място влияят много силно върху постиженията в отскока след засилване.
От тестирането в двете групи (контролната и експерименталната) и получените резултати може да се направят следните изводи и препоръки.
Изводи:

1. Системно занимаващите се със спорт девойки показват по-добра физическа дееспособност. По-добрите резултати вдъхват по-голяма увереност при изпълнението и на други дейности, по-голяма удовлетвореност – от себе си, от по-добрите резултати.
2. При системно занимание с волейбол се наблюдава по-бързо израстване.
3. Заниманията с волейбол извън училищните уроци по ФВС спомагат за развитието на по-голяма взривна сила на долните крайници.
4. За оптималното управление на учебно-тренировъчния процес е необходимо да се провежда точен количествен контрол в процеса на подготовката за определяне на ефективността от прилаганите средства и методи.

Препоръки:

1. Да се обърне по-голямо внимание на волейбола и другите спортни игри в уроците по ФВС.
2. Да се осигурят материално-технически условия за волейбол в СОУ.

---