От получените резултати се вижда, че за експерименталната група (табл. 1) минималният отскок от място (Хmin) е 260,00 мм, максималният (Xmax) – 320,00 мм. За контролната група (табл. 2) тези стойности са 230,00 мм минимален отскок и 269,00 мм максимален. Средните стойности (Х) за експерименталната и контролната група са съответно 301,64 и 246,82 мм. Диапазонът, в който варират (R), е в границите на 60,00 мм за експерименталната група и 39,00 мм за контролната. Разликата между средните стойности на контролната и експерименталната група (табл. 3) е 54,82 мм. Експерименталната група показва по-добри максимални стойности. Минималните стойности на експерименталната група също са по-високи от тези на контролната група. Респективно средните стойности на двете групи също се отличават.
Степента на разсейване (S) е 12,24 за контролната група и 18,26 за експерименталната. Разсейването на стойностите около средната аритметична величина е по-голямо за експерименталната група. Стойността на коефициента на вариация (V) за контролната група е 4,96%, а за експерименталната – 6,05%. Неговата стойност е под 10%, следователно разсейването на признака е малко. За този тест емпиричната стойност на t е по-голяма от табличната. Констатираната по емпирични данни разлика не е случайна, т.е. статистически достоверна гаранция, че разликата е достоверна с над 95%.
Таблица 1. Резултати от тестовете на състезателки от СК „Марица“
Показател | N | Хmin | Хmax | R | Х | S | V | |
1. | Вертикален отскок от място (мм) | 11 | 260,00 | 320,00 | 60,00 | 301,64 | 18,26 | 6,05 |
2. | Вертикален отскок след засилване (мм) | 11 | 284,00 | 346,00 | 62,00 | 332,91 | 17,92 | 5,38 |
Таблица 2. Резултати от тестовете на ученички от СОУ „Цар Симеон Велики“
Показател | N | Хmin | Хmax | R | Х | S | V | |
1. | Вертикален отскок от място (мм) | 11 | 230,00 | 269,00 | 39,00 | 246,82 | 12,24 | 4,96 |
2. | Вертикален отскок след засилване (мм) | 11 | 247,00 | 289,00 | 42,00 | 265,64 | 14,44 | 5,44 |
Таблица 3. Достоверност на разликите между експерименталната и контролната група
Показател | 1 | 2 | D | t | Р(t)% | |||||
N1 | Х1 | S1 | N2 | Х2 | S2 | |||||
1. | Вертикален отскок от място (мм) | 11 | 301,64 | 18,26 | 11 | 246,82 | 12,24 | -54,82 | 8,27 | 100,00 |
2. | Вертикален отскок след засилване (мм) | 11 | 332,91 | 17,9 | 11 | 265,64 | 14,44 | -67,27 | 9,69 | 100,00 |
От получените резултати се вижда, че минималният отскок (Хmin) за експерименталната група (табл. 1) е 284,00 мм, а максималният (Xmax) е 346,00 мм. Средният отскок (Х) за групата е 332,91 мм. За контролната група тези стойности са 247,00 мм минимален отскок и 289,00 мм максимален. Средните стойности за тази група са 265,64 мм. И при този тест експерименталната група показва по-добри стойности. Диапазонът, в който варират (R), е 62 мм на експерименталната група и 42 мм на контролната група. Разликата между средните стойности на двете групи (табл. 3) е 67,27 мм. Максималните, средните и минималните стойности, които показва експерименталната група, са по-високи от тези на контролната. Разликата между максималния отскок в експерименталната и в контролната група е 57 мм в полза на експерименталната група.
Степента на разсейване (S) за експерименталната група е 17,92, а за контролната група – 14,44 мм. Разсейването, което показва експерименталната група, е по-голямо от това на контролната група. Стойността на коефициента на вариация (V) за експерименталната група е 5,38%, а за контролната той е 5,44%. Тъй като тези стойности са по-малки от 10%, се смята, че разсейването на признака е малко. Констатираната по емпирични данни разлика не е случайна, т.е. тя е статистически достоверна. Гаранцията, че разликата е достоверна, е повече от 95%.
Вярна е алтернативната хипотеза: методиката на работа при експерименталната група е по-ефективна от методиката на контролната група.
Показателите от тестовата батерия вертикален отскок от място имат голяма зависимост с вертикалния отскок след засилване, което е нормално. Постиженията в отскока от място влияят много силно върху постиженията в отскока след засилване.
От тестирането в двете групи (контролната и експерименталната) и получените резултати може да се направят следните изводи и препоръки.
Изводи:
- Системно занимаващите се със спорт девойки показват по-добра физическа дееспособност. По-добрите резултати вдъхват по-голяма увереност при изпълнението и на други дейности, по-голяма удовлетвореност – от себе си, от по-добрите резултати.
- При системно занимание с волейбол се наблюдава по-бързо израстване.
- Заниманията с волейбол извън училищните уроци по ФВС спомагат за развитието на по-голяма взривна сила на долните крайници.
- За оптималното управление на учебно-тренировъчния процес е необходимо да се провежда точен количествен контрол в процеса на подготовката за определяне на ефективността от прилаганите средства и методи.
Препоръки:
- Да се обърне по-голямо внимание на волейбола и другите спортни игри в уроците по ФВС.
- Да се осигурят материално-технически условия за волейбол в СОУ.
-
Надежда Плачкова, Спортно училище „Васил Левски“, Пловдив
рецензент: Николай Коев, хоноруван преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ – Департамент по спорт