Технологичен модел в обучението по право

Б. Усъвършенстване на знанията, уменията и навиците за екипна работа (същински етап)
Този етап се реализира в определена последователност:
1) По отношение на вида екипна учебна дейност – решаване на казусите в екипи.

• Екипно обсъждане – анализиране, отсяване, комбиниране на идеите.
• Обединяване около едно общо решение на проблема.
• Цитиране на конкретни правни норми от нормативния акт.
• Записване на екипното решение – отговаряне на поставените въпроси от казуса.
• Представяне на решението на казуса пред класа.

2) Във връзка с вида управление на дейността.

• Управляване на дейността на учениците от учителя (пряко управление на учителя).
  При този етап учителят пряко ръководи учениците (дава конкретни указания за планирането, провеждането и отчитането на дейността).

• Управляване на дейността на учениците от отговорници/лидери (косвено управление на учителя).
  Лидерът ръководи цялостната дейност в групата, носи отговорност за спазването на дадените указания и на правилата за групова работа. Учителят осъществява косвено ръководство на дейността. Повишава се възможността на учениците за самостоятелно планиране, провеждане и отчитане на възложените задачи.

• Самостоятелно управление на учениците в екипите (самоуправление).
  Екипите работят без лидер, отделните членове са равностойни партньори – взаимно се споразумяват за реализирането на всеки структурен компонент на груповата дейност. При планирането на екипната работа сами преценяват как да разпределят отделните дейности, съобразявайки се със собствените си възможности. При провеждането й самостоятелно регулират обмена на информация, разрешаването на спорове и конфликтни ситуации, начините за контролиране на дейността, подходите за оказване на другарска взаимопомощ. Отчитането на осъществената дейност също става самостоятелно. Екипът решава кой от членовете да направи анализ на работата, как да се мотивира отговорът, как да се оцени дейността на всеки член, какви препоръки да се направят.

На този етап е целесъобразно да се работи с по-малко на брой членове в екипите, за да се осигури конкретна подзадача за всекиго. За целта е подходяща единна екипна дейност. При диференцираната ще е необходимо да се разработят няколко различни задачи (казуси) – толкова, колкото са екипите. Това би затруднило учителя при подготовката на заданията за екипна дейност.
В. Заключителен етап
1) Обработка и анализиране на резултатите от учениците.

• Съпоставяне на дадените решения от различните екипи.
• Обсъждане на ефективността от съвместната дейност на екипите.
• Оценяване на резултатите.

2) Прилагане на индивидуален подход за отстраняване на регистрираните пропуски от учениците.

• При установени пропуски на ниво знания чрез беседа се възстановяват пропуски в теоретичните знания по темата.
• При установени пропуски на ниво разбиране се обсъждат причините за допуснатите слабости и се използват упражнения – решаване на приложни задачи с по-лека сложност и задаване на алгоритъм за решаването им.
• При установени пропуски на ниво приложение се провеждат упражнения – работа с нормативни документи.

3) Обработка и анализ от учителя на получените резултати от решаването на казуса.
4) Количестен и качестен анализ на резултатите от учителя.
В предложената технология се прави опит за преодоляване на някои недостатъци в екипната форма на обучение:

• Трудното и продължително организиране на екипната дейност се преодолява с конкретни и подробни указания във всеки структурен компонент на екипна учебна работа.
• Пренапрежението и умората се снижават чрез използване на екипната форма в подходящо време, тип урок, методическа единица, чрез правилен подбор и дозировка на задачите за екипна дейност, съобразно с възможностите на учениците.
• Пасивността на изоставащите, плахите и несигурните в себе си ученици се преодолява чрез изслушване и уважение и на тяхното мнение (включване като равностойни партньори в екипите).
• По-слабият ефект на екипната учебна дейност спрямо напредналите ученици се повишава чрез предлагане на допълнителни задачи за тях още в подготвителния етап, при практическа реализация на познанията за екипна учебна дейност; посредством предоставяне на възможност за изява и развитие на „силните“ ученици – в хомогенните екипи чрез предлагане на задачи с оптимална трудност, а в хетерогенните – чрез осигуряване на подходящи допълнителни задачи (изискващи продуктивна изследователска и творческа дейност).

Същността на изследователското преподаване е в решаването на проблеми на базата на теоретични знания и чрез търсенето на причинно-следствени връзки. Основната цел на тази преподавателска стратегия е да научим учениците как да използват придобитите знания и да ги прилагат при решаването на казуси от реалната действителност. Обучаващият ефект е свързан с развитие на познавателните и изследователските умения на учениците, както на тяхна интелектуална независимост. Ръководството на учителя в изследователското преподаване се изразява в подпомагане и напътстване на учениците по време на тяхното „изследване“ и предполага създаване на творческа атмосфера за учебната дейност, в която всички мислят свободно и открито, без задръжки и притеснения от „грешки“ в отговорите.