Стремежът към адекватност със съвременните реалности предполага преход на образованието от квалификационния към компетентностния подход. Главната задача на образованието е подготовката на компетентни специалисти, т.е. на хора с познания в различните области на живота, с умения за творческо боравене с интелектуалния и професионалния инструментариум, със способности за взаимодействие с други хора в различни ситуации с цел постигане на конструктивна колаборация.В статията са разгледани основни аспекти на компетентностния подход в образованието. Направена е кратка характеристика на етапите в развитието на подхода и е изведено определение за компетентност. Акцентът на компетентностния подход е върху използването на формираните знания и тяхното практическо прилагане. Подходът е свързан с новата образователна парадигма, в основата на която е практически ориентираното обучение, и приложението му води до повишаване на качеството на образованието. Представен е модел на ролева игра, базиран на компетентностния подход.
В еволюционното развитие на компетентностния подход и на свързаните с него понятия „компетентност“ и „компетенция“ може да се разграничат четири основни етапа (Вацов, 2015):
- Първи етап (1960–1970 г.) – компетентностният подход намира широко приложение главно в теорията на езика и в други области на езикознанието, а също и в чуждоезиковото обучение. Започва разграничаване на двете понятия – „компетентност“ и „компетенция“.
- Втори етап (1970–1990 г.) – свързва се със системно и целенасочено използване на двойката понятия „компетентност“/„компетенция“, обогатена и доразвита като „социална компетентност/компетенция“.
- Трети етап (1990–2000 г.) – понятието „компетентност“ продължава да се обогатява и диференцира на различни видове. Така то разширява обхвата си, но невинаги се разграничава от понятието „компетенция“. Наред с изследователските разработки върху компетентностния подход започват да дават препоръки и различни международни организации, свързани с образователната политика.
- Четвърти етап (от 2000 г. до днес), или съвременен – очертава по-ясно контурите на компетентностния подход. Разширяват се възможностите за неговото приложение в образователната практика на все повече страни, като продължават изследванията и дискусиите върху определянето и оценяването на ключовите компетентности и на други технологични аспекти на компетентностното образование.
В България една от основните цели на Националната програма за развитие на училищното образование е ориентиране на училищното образование към провокиране на мисленето и самостоятелността, към формиране на практически умения и към развитие на личността.
Под компетентност днес следва да се разбира съвкупността от следните елементи (Вацов, 2015):
а) знания – теоретични и практически;
б) навици – интелектуални и практически;
в) отношения – ценностни ориентации и нагласи.
Чрез компетентностния подход се преобръща идеята не само за целите на образованието, но и за характера на конструирането на необходимото знание. Той е ориентиран към резултатите, които ученикът трябва да постигне. Приложението на компетентностния подход поставя акцент върху способността да се прилагат знанията в дейността и стимулира иновациите.
Изследвания на много автори (Василева-Иванова, 2014) потвърждават необходимостта от прилагането на интерактивни методи при реализирането на компетентностно ориентираното обучение. Компетентностният подход и интерактивното обучение взаимно се допълват и при съвместното им използване се постигат изискуемите образователни резултати. Посочената съвместност поощрява учебно-познавателната дейност, „усъвършенстват се характеристиките, свързани с измерението и на емоционалната интелигентност“ като част от професионалната компетентност, „развива се мисленето и се стимулира саморегулацията на личността“ (Ненова, 2005).