Електронните ресурси като средство за изучаване на старобългарската литература в 9. клас

При обучението чрез електронни ресурси и компютърни програми насърчавам у учениците:

• Лична отговорност;
• Компетентност на действията – способност да се прилагат усвоените нови знания и умения;
• Компетентност на мисълта – способност да се взима решение кога, как и защо да се извърши дадено действие;
• Интереси в сферата на хуманитарните науки – възприемане на творческата дейност като възможност за професионална реализация;
• Способност знанието да се прилага ефективно и творчески;
• Навици за учене през целия живот;
• Ориентация към кариерно развитие.

Какво е различното от традиционния час?

• Насоченост към провокирането на мислене, самостоятелност и развиване на умения.
• Приоритет на формирането на умения, поведение и творческо отношение към работата.
• Фокусиране върху дейността на ученика – „учене чрез действие“.
• Промяна на средата – работа извън класната стая.
• Акцент върху самостоятелното учене – „най-трудно се забравя това, което сме постигнали със собствени усилия“.
• Методи, ориентирани към процеса – „да работиш като сътрудник – вживяване в ролите“.
• „Учене чрез преживяване“ – не предлага готови рецепти, а провокира учениците да мислят, да решават и да действат на собствена отговорност.
• Самостоятелност, творческо мислене, вземане на решения в практически ситуации.
• Насърчаване на самоконтрола и самооценяването.
• Шанс учениците да се учат от грешките си.
• Индивидуална изява. Работа в екип. Взаимопомощ. Формиране на лидерски качества и умения.
• Вътрешна мотивация – основа на модерния учебен процес.
• Насърчаване на демократични отношения.
• Възпитаване в дисциплина чрез рационална организация на дейността в екипа.
• Творчество и иновационни дейности.
• Интеграция и междупредметни връзки с математика и информационни технологии.
• Нова роля на учителя – организатор, консултант, мотиватор, арбитър.

Използването на информационните и комуникационните технологии – интернет, електронни книги и електронни учебници, математически програми – в часовете по български език и литература е прекрасна възможност за разчупване на строгата академична атмосфера на традиционния урок.
При изучаването на творбата на Йоан Екзарх „Шестоднев“ се спазват изискванията на ядро 2, стандарт 2, тема 3 и ядро 2, стандарт 4, тема 3 от ДОИ. За това произведение може да се каже, че то събира в себе си едновременно и в равна степен знания по литература и богословие, физика и астрономия, философия, естетика и поезия, антропология и зоология и изпълнява функциите на природонаучна енциклопедия на своето време. Йоан Екзарх е творецът, който най-точно отразява самочувствието на богоизбрани първооткриватели, което е мотивирало книжовниците от Симеоновата епоха. Целият модел на света, създаден от него, доказва убедеността му в съвършенството на божествения и земния мир. Всъщност Йоан Екзарх е единственият, който изгражда цялостен образ на света от гледна точка на средновековния мироглед. Дори само това е достатъчен повод за внимание и респект към труда му. Още повече че този „образ на света“ е въплътен в слово, което дава основание творбата да бъде причислена към най-представителните постижения на старата ни литература. Чрез виртуалната разходка в Археологически музей Велики Преслав, клип „Царският дворец във Велики Преслав“, клип „Първите български столици“ и създаването на виртуалната карта, очертаваща пътя на Кирил и Методий при провеждането на техните мисии, смятам, че успявам трайно да убедя деветокласниците във величието и непреходността на делото на старобългарските писатели.
За да могат учениците да си изградят по-добра представа за посланията на старобългарските художествени текстове и в изпълнение на ядро 4 от ДОИ за развиване на практически умения, в учебния час използваме възможностите на програмите GeoGebra и Elica. Чрез тях те изграждат своите представи за Вселената такава, каквато е разкрита в старобългарския текст. За целта учениците изчитат и внимателно проучват абзаците, в които е направено това художествено описание, и след това изработват своя виртуален модел. Дейността продължава в рамките на два учебни часа. Този начин на работа е особено ефективен не само за осмисляне на старобългарската литература, но и за формиране на уважение и обич към българската азбука.
Заключителната дейност от изучаването на старобългарската литература е свързана с практическа работа със свои и чужди текстове. Реализира се в три модула: първи модул – създаване на собствен текст есе (чрез което измервам ефективността от прилагането на технологията); втори модул – изготвяне на презентации (зададени като домашна работа, а представянето и обсъждането им стават в рамките на обобщителен урок в два учебни часа); трети модул – изготвяне на сайт (включващ всички ресурси, използвани и продуцирани в процеса на провеждане на експерименталното обучение).
Анализът на резултатите и съпоставката между постиженията на учениците от експерименталната група и тези от контролната група в края педагогическото изследване ясно открояват по-висока успеваемост, когато се прилагат електронни ресурси в обучението.
Осъщественият дидактически експеримент дава отговор на въпроса – как да провокираме интерес у ученика от съвременното модерно общество на 21. век към литературата от 9. век. Формите, приложени в технологията, са перспективни с оглед на решаването на образователните цели по български език и литература. Изследването отчита развитие на литературните компетентности и креативността и констатира повишена мотивация за учене.