На сцената излиза ученик – в ролята на Константин-Кирил Философ. Ученикът държи в ръката си свитък, на който са изписани славянските букви и техните наименования, разгръща свитъка и посочва на публиката как трябва да се пишат и произнасят. Публиката повтаря след него.
След това на сцената излиза съдебният състав: съдия и двама съдебни заседатели, прокурор, трима обвинители, Черноризец Храбър в ролята си на адвокат и защитник на Константин-Кирил Философ и неговото творение – славянската азбука, и съдебен секретар, който ще състави протокол по делото.
Прокурорът прочита обвинението, в което се посочва, че Константин-Кирил Философ нарушава общоприетите норми и правила на поведение, създавайки азбука, която не би трябвало да съществува.
Черноризец Храбър в ролята си на адвокат не е съгласен с обвинението, но дава съгласието си да се даде ход на делото, за да докаже по безспорен начин, че славянската азбука не само има право да съществува, но e по-свята и по-съвършена от смятаните за свещени три азбуки – гръцка, латинска и еврейска.
Съдът след съвещание намира, че няма процесуални пречки да се даде ход на делото, и дава ход на делото по същество.
Прокурорът обвинява Константин-Кирил Философ, че е нарушил основни принципи и норми на средновековното общество – приравнил се е до Бог, създавайки писмено слово.
След това съдът дава думата на обвинителите триезичници. Първият обвинява Константин-Кирил Философ заради факта, че е създал 38 букви, когато може да се пише и с по-малко, както гърците пишат с 24. Вторият обвинител смята, че славянските букви са ненужни, защото тях нито Бог ги е създал, нито ангелите, нито са изначални като еврейските, римските и гръцките, които са приети от Бога. Третият обвинител твърди, че Константин Кирил-Философ не е нагласил добре славянските букви, понеже още се нагласяват.
По първото обвинение Черноризец Храбър доказва по блестящ начин, че триезичниците не знаят с колко букви пишат гърците. Признава, че те наистина имат 24 букви, но не изпълват с тях книгите си, а са прибавили 11 двугласни и три за числата: 6, 90, 900. И като се съберат, правят точно 38.
По второто обвинение Черноризец Храбър не може да скрие възмущението си и нарича окаяни, безумци и незнаещи какво говорят тези, които смятат, че Бог е създал буквите и е заповядал да се пишат книгите на три езика – гръцки, латински и еврейски, защото в Евангелието пише: „И имаше дъска, написана на еврейски, римски и елински“. Защитникът отговаря в духа на средновековната традиция, позовавайки се на светите книги, които държи в ръцете си, че всичко поред идва от Бог, а не от другиго. Доказва, че Бог не е създал най-напред нито еврейския, нито елинския, а сирийския език, който е говорил Адам и който от Адама до Потопа се говори, и от Потопа, докато Бог раздели езиците при стълпотворението, когато се „размесват“ не само езиците, но и нравите, обичаите, наредбите, законите, изкуствата според народите: на египтяните се пада земемеренето; на персите, халдеите и асирийците – звездоброенето, гадаенето, врачуването, магьосничеството и всички човешки изкуства; на евреите – светите книги, в които пише, че Бог е сътворил небето и земята и всичко, което е на нея, и човека, и всичко поред; на елините се падат граматиката, риториката и философията.
По третото обвинение Черноризец Храбър отново оправдава Константин-Кирил Философ, доказвайки, че гръцките букви също така много пъти са били нагласявани от Акила и Симаха, а после и от мнозина други, защото по-лесно е да се нагласи отпосле, отколкото да се създаде за пръв път.
Черноризец Храбър не само убедително защитава Константин-Кирил Философ и неговото дело, но и възхвалява славянската азбука като по-свята и по-достойна за почит от гръцката.
В изказването си пред съда той посочва, че гърците също са нямали букви на своя език и са пишели с финикийски букви много години. Изтъква също така факта, че мнозина гърци езичници – 7 души, за дълъг период от време едва са събрали 38 букви, а преводът на Светото писание от еврейски на гръцки е направен от 70 мъже. Следователно славянските букви са по-свети и по за почит, защото свят мъж християнин ги е създал сам за кратко време, а гръцките са създадени от много мъже езичници за дълъг период от време. В подкрепа на гореказаното Черноризец Храбър се позовава и на популярността на славянската азбука и на нейния създател.
И за да докаже, че славянската азбука е по-популярна от гръцката, моли съда да му разреши да извика за свидетели гръцки мъдреци и славянски азбукарчета. Съдът разрешава и на сцената излизат двама гръцки мъдреци и две славянски азбукарчета.
Черноризец Храбър пита гръцките мъдреци кой им е създал буквите, превел книгите и в кое време е станало това. Гръцките книжовници се опитват да отговорят, но не успяват. Подобен въпрос е зададен и на славянските азбукарчета: „Кой ви е създал азбуката или превел книгите ?“ Те в един глас и без да се замислят, отговарят: „Св. Константин Философ, наречен Кирил, той ни създаде азбуката и преведе книгите и брат му Методий“. А на въпроса на Черноризец Храбър знаят ли в кое време е станало това те отговарят, че през времето на гръцкия цар Михаил и на Бориса българския княз, и на Растица моравския княз, и на Коцел блатенския княз, в годината 6363 от създаването на света (855 според византийското летоброене или 863 според александрийското).
След изслушването на Черноризец Храбър и на свидетелите съдът дава думата на обвиняемия за обяснение.
