При формирането на граматическите понятия се отделя съществено внимание на формалната страна. А това означава да се извърши процес на абстрахиране от конкретния смисъл на речта, от нейната лексикална страна и да се отиде към граматичната. Ученикът трябва да разбере, че „татко“ и „мама“ не са само родители, но и предмети в граматически смисъл, че думите „движение“, „сортиране“ и др. са също предмети, макар по своето лексикално значение да означават действия. Следователно, за да се осмислят граматически явленията на езика, е необходимо да се представи и възприеме най-пълно и най-всестранно формалната функция на езика. При това, като се има предвид, че за всекидневната практика на учениците решаваща роля има смисловата страна на езика, тъй като в процеса на речевото общуване главно внимание се обръща на правилното предаване на смисловото съдържание, то процесът на откъсване от тази страна е твърде труден за тях. За това се изисква сложно движение на мисленето от конкретното към абстрактното.Формирането на граматическите понятия у учениците е твърде сложен процес. Сложността произтича от това, че по своята същност това са най-отвлечените и най-обобщените понятия. Някои граматически понятия се изграждат на основата на други граматически понятия, т.нар. граматически категории. В статията е описано приложението на разработен от автора иновативен образователен модел за формиране у учениците във 2. клас на граматическото понятие за съществително име, основан на интегриране на възможностите на интерактивността и нагледността, както и на атрактивните възможности на компютърните технологии. Представен е богат набор от примери за използване на интерактивни техники и начини за употреба на нагледни средства при изучаването на съществителното име.
Процесът на формиране на граматическите понятия включва следните два основни етапа: етап на сетивна и етап на логическа преработка. За да се извърши този процес резултатно, e необходимо да се осъществи сложна аналитико-синтетична дейност, която да включва следните основни звена: синтез (цялото), анализ и синтез. Аналитико-синтетичният процес се основава върху сравнението със съпоставяне и противопоставяне, абстрахиране и конкретизиране, класифициране и систематизиране. Получените резултати от тази дейност се обобщават посредством индуктивно-дедуктивното и дедуктивно-индуктивното движение и аналогията. Такъв е пътят за формиране на граматическите понятия. Основното, на което трябва да се обърне особено внимание, е логическата преработка, която се извършва на базата на движението на мисленето от абстрактното към конкретното, от общото към единичното. И това движение трябва да се осъществява при различни ситуации, за да бъде пълна и резултатна самата преработка, за да се усвоят задълбочено и творчески граматическите понятия.
В търсене на ефективен способ за постигане на задълбочено и творческо усвояване на граматическите понятия, разработих и приложих в педагогическата си практика през учебната 2015/2016 година иновативен образователен модел за формиране у учениците във 2. клас на граматическото понятие за съществително име, основан на интегриране на възможностите на интерактивността и нагледността, както и на атрактивните възможности на компютърните технологии. Целта на проведения педагогически експеримент е да се установи в каква степен резултатите при изучаването на съществителното име се променят и зависят от разширеното използване на интерактивни техники и нагледни средства в обучението.
Тук онагледяването се налага по две съображения: 1) граматиката се занимава с абстрактни понятия, усвояването на които изисква да се внасят повече елементи на нагледност, и 2) поради възрастовите си особености и възможности учениците от начален етап усвояват абстрактните неща много трудно.