Дейности на учениците
Първата група ученици има поставена задача да работи върху спомените на съвременниците на Яворов, които дават информация за отношенията на поета с Мина Тодорова и Лора Каравелова. Учениците откриват, анализират и коментират най-съществените според тях моменти от тези спомени. Така се осъществява и работа върху мемоарната литература, която не е приоритетна част от учебната програма по БЕЛ за 11. клас.
Разглеждат се следните спомени:
- Христо Върбанов – „В Женева с Яворов“;
- Константин Михалаки Георгиев – „Пейо Яворов за любовта“;
- А. Ю. Бакалова – „Моето приятелство с Минка Ю. Тодорова, най-голямата любов на Яворов“;
- Данаил Крапчев – „Първите дни от любовта на Яворов и Лора“;
- Мила Бъчварова – „Спомен за Лора и Яворов“;
- Дора Габе – „Моят спомен за Яворов“.
След като групата се запознае с предоставените мемоари, учениците подбират моменти от тях, които представят пред класа.
Подбраните цитати водят до заключението, че учениците са разбрали правилно поставената задача. Допълнили за знанията си относно личността на поета и отношенията му с негови съвременници. Наситени с факти и събития, тези спомени осъществяват и естествената приемственост между поколенията. Със своята документална същност те представят пред поколенията Яворов такъв, какъвто са го виждали неговите съвременници.
На учениците е предложено да разгледат и книгата на Асен Златаров „Трагедията на Яворов“, който не само отбелязва с нея десетгодишнина от смъртта на поета, но и за пореден път привлича вниманието на цялата общественост към трагичния му жребий с благородната цел поетът да бъде реабилитиран докрай. Написаното от Златаров наистина предизвиква голяма част от нашата интелигенция да се взре още по-задълбочено във фактите около Яворовата трагедия, да ги види обективно и аргументирано в нова светлина.
Още в първата глава от книгата си професорът изрично подчертава, че причината за гибелта на Яворов е не само подлата клевета, но и бездушието на онези, които са могли по един или друг начин да облекчат страданията на поета, а не са го направили.
Приятелството между двамата се превръща и в семейна близост след брака с Лора. Всичко това позволява на Златаров не само да следи развоя на отношенията между Яворов и Лора, но и да се опита да ги обоснове психологически. Или поне да потърси ключа към загадката на техните стихийни души. Той свидетелства: …ето такава жена е влюбена в Яворов, и то до безпаметство е влюбена. Но поетът е страстна натура и едва ли е възможно да забрави останалия свят и изцяло да й принадлежи. Именно това Лора като че ли не е в състояние да разбере и приеме, това тя никога не му прощава и то предопределя по-нататъшната трагична развръзка. За да докажат един другиму, че се обичат – те трябваше да умрат, заключава Златаров. Професорът не пропуска да предаде и разказа на поета за фаталната нощ, в която Лора слага край на живота си. Изречени пред лицето на близкия приятел, думите на Яворов сякаш добиват сакрален смисъл. Казах й, че ако продължава все така, ще се махна. И за да й докажа, че това ме засяга, отидох в малкото салонче, съблякох се и легнах на канапето, припомня си той след това. Но тя идва при него, приближава закачалката с дрехите му и взема револвера от джоба на панталона. Разтревожен, Яворов се опитва как най-безопасно да й отнеме оръжието.
…а револверът тя бе опряла на гърдите си. Изведнъж чух тъп изстрел. Скочих и я подхванах падаща… Лора, защо направи това! Защото много те обичам, бяха думите ù.
Книгата на проф. Златаров е своеобразна психография на човека и на твореца Яворов. Тя ще остане богат първоизточник на преки сведения за неговия характер, за хода на драматичната му връзка с Лора Каравелова, за отношението му към творчеството, за политическите му възгледи, за голяма част от мотивите, довели го до самоубийство, за отзвука от отношението на другите към него и за неговото отношение към съвременниците му.