След приключване и презентиране на резултатите и изводите от груповите работи учениците с индивидуални задачи представят резултатите от своята дейност.
Първата индивидуална задача е свързана с Философско-поетическия дневник на Яворов.
Философско-поетическият дневник е лирически размисъл, повтарящ и анализиращ познатите от неговия собствен иреален живот лирически сюжети за любовта и смъртта, за страданието и желанието.
Потресен, сломен и убит от мъка е Яворов, когато на 14 юли 1910 г. присъства на погребението на Мина. За да излезе от депресията, започва да пише философски дневник. „Когато пишеш за болката, сякаш се освобождаваш от нея“ – споделя по-късно с Михаил Арнаудов. Дневникът разкрива огромното умствено и психическо напрежение, едно стресово състояние на духа, обременено с неразрешими философски проблеми. Защо не може да надживее болката си с поетическа изповед? Защото тя е субективна изповед, а свръхнапрежението след смъртта на Мина е изисквало от Яворов да се откъсне от себе си, да погледне на скръбта си от дистанция и по-обективно. Поглеждайки на себе си „отстрани“, Яворов открива и по-широкия социален контекст на душевната си драма. Разбира, че враждебни спрямо него са не само близките на Мина, но и самият обществен ред.
Целият Философско-поетически дневник, писан трескаво в дните след смъртта и погребението на Мина, между бденията на гроба й в Бианкур и беседите с брата на Мина – Кольо, е едно обръщение към Мина, един неин синтетичен портрет, едно изповядване в любов. Най-красивото прощаване с любимата в българската литература.
С тази уникална творба Яворов излиза извън жанровата система на литературата. От редовете разбираме, че Мина е била гледана по съвършено друг начин, в сравнение с гледането на всички останали прекрасни жени. Че е била докосвана единствено с емоция, „не те погледнах с очите на мъж“. От дневника става ясно, че след смъртта на Мина Яворов прави наистина ритуален отказ от писане на поезия или по-точно пише едно-единствено прощално стихотворение, което някак остава извън литературоведското внимание („Невинност свята – орхидея“). Смъртта на Мина е трагичният предел във възможността и творческото удоволствие да се изрази в поезия любовта.
Втората индивидуална задача, представена от ученик, е свързана с изложението на Яворов до Апелативния съд.
Според Яворов самоубийството на Лора се дължи на прекомерна, обсебваща и неконтролируема ревност. Душата й е била изпълнена непрекъснато със съмнения и подозрения към поета. Ревнувала го е от Дора Грозева, която с поведението си тенденциозно е целяла да дразни и провокира Лора Каравелова. Ревността е взела връх толкова, че в едно от писмата тя му забранява дори погледите за други хора, освен за нея. Тя е живяла с усещането, че е пренебрегвана, и нейната женска амбиция и гордост я е накарала да извърши самоубийство, за да може по този начин да му отмъсти. В писмата, които Яворов изтъква като основен аргумент в своя защита, тя говори често за самоубийство и разкрива, че не се страхува от смъртта: „с мисълта за смъртта тя бе свикнала толкоз, че чувстваше някаква сладост в нейната близост“, „нейната любов бе едно много сложно и тъмно чувство, което неминуемо водеше към смъртта; друго удовлетворение то не можеше да намери“.
Като улика срещу Яворов, че е убиец, съдът използва факта, че той е бил революционер и лесно е можел да посегне на чуждия живот. Поетът обаче доказва, че неговото участие в Македония е с чисто агитационна дейност.
На определени ученици е поставена индивидуална задача да нарисуват портрети под въздействие на стихотворенията „Две хубави очи“, „Ще бъдеш в бяло“, „Стон“, „Благовещение“, „Блян“.
След работата с епистоларните текстове на Яворов на учениците е поставена задача да изберат свое любимо любовно стихотворение, което да изпълнят в импровизиран рецитал. Целта на този непринуден рецитал е те да се докоснат до художественото слово, да положат усилия да запомнят художествен текст на лирическо стихотворение. Учениците са ограничени в избора на тип поезия, но не и по отношение на авторите, с което се цели осъществяване на интердисплинарни връзки.
Свободата на избора мотивира учениците да вземат активно участие, изразявайки чрез личния си подбор собствено мнение и отношение към поставената задача. Резултатът: рецитал, съставен от любовна лирика на Яворов, Дебелянов, Петрарка, Шекспир, Лорка, Пушкин, Бърнс, Неруда и други.
Заключителният етап от проектната работа е представяне на мултимедийни презентации на тема „Любовта и жената в поезията на Яворов“. Разделени в две групи, учениците подготвят презентации, които се явяват общ продукт на груповата работа. Първата презентация е свързана с името на Мина Тодорова и стиховете, вдъхновени от нея. Втората презентация разкрива личността на Лора Каравелова и нейното въздействие върху Яворов, като при представянето й се подчертава фактът, че има само едно-единствено посветено на нея стихотворение („Стон“), на което при втората, окончателна редакция на стихосбирката „Подир сенките на облаците“ (1914 г.) Яворов заменя заглавието с „На Лора“. Този акт свидетелства, че победителка в любовната драма между двамата е жената, извоювала сакрално място в гибелно ранената душа на поета с цената на собствената си смърт.
След приключването на работата по проекта е изготвен електронен блог. Блогът „В часа на синята мъгла“ съдържа информация от цялата проектна дейност.
-
Илиана Иванова, ПГСАГ „Проф. арх. Стефан Стефанов“, Монтана
iliana.ivanova@hotmail.com
рецензент: проф. д-р Росица Пенкова