Модел на образователна технология с приложение на интелектуални карти в обучението по математика в 8. клас
Процесът (processus – преминаване, придвижване) е закономерно, последователно изменение на явлението и преминаването му в друго явление. Като методологическа основа при разработването на образователните технологии по математика е разбирането за обучението като процес, който характеризира последователното движение на учещия субект от състояние на незнание към знание (Андреев, 1996; Бабански, 1987). Безспорни компоненти, които очевидно присъстват в системата процес на обучение и покриват двете основни дейности – преподаване и учене, са: целеви, стимулиращо-мотивационен, съдържателен, операционно-дейностен, контролно-регулировъчен и оценъчно-резултативен (Бабански, 1987; Хаджиали, Райчева & Цанова, 2014).
Целта на въвеждането на интелектуалните карти в педагогическата ми практика като иновативен метод за обучение е стимулиране на учениците към задълбочена работа с учебното съдържание.
Таблица 1. Дидактическа технология за изработване и приложение на интелектуална карта в обучението по математика в 8. клас – раздел „Вектори“
| Компоненти на процеса на обучението | Технологичен модел | Реализация |
| Целеви компонент | Формиране на основни групи умения: – за трансформиране на информация от една символно-знакова система в друга; – за представяне във вербална и/или визуална форма на собствени съждения, отношения; – за избор и приложение на стратегии за ефективно учене. |
След изучаване на темата учениците трябва да знаят и могат: 1) знае понятието „вектор“ и свързаните с него понятия; 2) знае операции с вектори, техните свойства, умее да извършва операции с вектори и умее да ги прилага; 3) умее в конкретна ситуация да представя вектор като линейна комбинация на вектори (МОН, 2004). |
| Актуализация на предходен опит и знания. Анализ на връзки между новото и предходното учебно знание от ъгъла на целите и вида на обекта на усвояване | Формулиране на система от въпроси и задачи за установяване нивото на знания и умения за формиране на новия обект на усвояване. | |
| Мотивационен компонент | Осигуряване на първоначална Аз-включеност посредством: – разкриване на част от целите с включено съотнасяне цел – дейност, приоритизация на целите, формулиране на допълнителни цели от страна на учениците; – създаване на проблемна ситуация; – разкриване на практическото значение на предстоящото за усвояване занятие. |
Включване в дейност на онези признаци на обекта, които съответстват на избрания път за мотивация. Пример: Поставяне на проблемен въпрос/ задача, която учениците не могат да решат с наличния познавателен ресурс. |
| Съдържателен компонент | Избор и структуриране на учебно знание в съответствие със система от критерии, произтичащи от нормативните документи, логика, психология и педагогика. | Анализ на учебното съдържание от ъгъла на целите и спецификата на обекта на усвояване. |
| Операционно-дейностен компонент | Осъществява се чрез система от задачи, съответстващи на ситуации с доминираща комуникативна, предметно-интелектуална и предметно-практическа дейност, които в операционален план са свързани с общологическите действия, избор, сравнение и извеждане на следствие. | Включване на всички задачи по темата с обосновка на тяхното приложение. Поетапно конструиране на интелектуални карти в съответствие с логиката на изложение на учебното съдържание. |
| Контролно-регулировъчен и оценъчно-резултативен компонент | Определяне на вида и честотата на корекционните взаимодействия. Установяване на степента на съответствие между цел и резултат. | Презентиране на интелектуалните карти. Формулиране на обобщения и изводи за резултата от дейността в съответствие с критериите. Оценка от страна на учителя и самооценка на ученика в съответствие с релацията цел – резултат. |