Методическите стъпки за изработване на интелектуална карта може да се конкретизират в следните насоки:
- контент-анализ на темата или урочната единица;
- избор на текст, тема или урочна единица за представяне чрез интелектуална карта;
- формиране на групите, ако изпълнението на интелектуалната карта е групово;
- кратка информация за различните видове интелектуални карти, ако не е представена до момента;
- кратък инструктаж върху изпълнението на задачата;
- уточняване на необходимото време за работа;
- представяне и аргументиране на готовите интелектуални карти;
- обобщение от преподавателя върху изработените карти с указания за по-добро изпълнение.
В процеса на приложение може да се направи разместване на стъпките, а при необходимост някои може и да се изключат.
Дидактическата технология се прилага в раздел „Вектори. Средна отсечка“ (стъпка 2). Това е първи урок по геометрия след голямата ваканция. Тук заедно с учениците започваме изработване на интелектуална карта по начина общо – индивидуално. Предварително им е обяснено що е „термин“ и що е „понятие“. Учениците знаят, че терминът e дума, специализирана да назовава точно определено понятие в някоя научна област, за което не е дадено обяснение и се приема, че неговата същност се знае. Като точка, права, равнина, пространство и т.н. Понятието е логически оформена обща мисъл за предмета или явлението, представа, знание и е нещо, което е обяснено в урока чрез текст, рисунка, схема и др. Например лъч, отсечка, триъгълник и т.н.
В началото на часа на учениците се поставя задача всеки да оформи на отделен лист таблица с две колони, първата – термин, втората – понятие (първа стъпка за изработване на интелектуална карта). По време на часа учениците нанасят (отразяват) в съответната колона на таблиците си термини или понятия, които се употребяват по време на урока.
Водещ в урока за нови знания е учителят. Чрез конкретизиращи въпроси припомняме основни термини и понятия, с които учениците са запознати в 5.–7. клас. На въпроса „Какво е точка?“ някои от учениците се опитват да дефинират определение, което, разбира се, им прави чест, други не смеят да кажат, за да не сгрешат, но такова определение няма. Отново обясняваме, че това е абстрактно понятие, т.е. термин, за който няма определение. А на въпроса „Какво е права?“ вече повече от учениците са сигурни, че определение също няма, но че правата представлява безкрайно множество от точки – в това никой не се съмнява. Нов въпрос: „Какво наричаме лъч?“. Отново колебливи отговори и чак на четвъртия въпрос: „Какво е отсечка?“, учениците дават точен отговор, а именно: „Част от правата, ограничена от две нейни точки“. Припомняме, че всяка отсечка има големина, която винаги е положително число, показващо колко пъти определена отсечка, приета за единична, се нанася в дадената. Чрез PowerPoint показвам на учениците примери за сила, скорост, ускорение (фиг. 1), припомняме задачи за движение на тела (автомобили, лодки, катери и т.н.) в различни посоки, при което с помощта на отсечки с различна големина е необходимо да се покаже и посоката на движение, много често и спрямо друго тяло или система. „Как трябва да се обозначи това движение?“ Въвеждам понятието насочена отсечка, вектор.
Фигура 1